Орнаментика в музиката: видове, история и изпълнение

В музиката орнаментите са допълнителни ноти или кратки фигури, които се добавят към основните тонове на едно произведение, за да му придадат изразителност, движение и техническа наситеност. Те могат да бъдат написани от композитора като малки знаци в нотацията или да бъдат добавяни от изпълнителя, особено в епохите, когато импровизационната практика е била част от изпълнението. Най-често срещаните орнаменти включват трилери, морденти, търнове (turn), аподжиатури и слайдове.

Исторически преглед

Орнаментите са били много важна част от музикалната практика още в Ренесанса и особено в Барока, когато изпълнителят често е трябвало да украсява мелодията сам. Много от правилата за орнаментиране са били усвоявани чрез традиция и обучение, а не винаги са записвани в нотите. В някои бавни раздели композиторите умишлено не са изписвали всички орнаменти — очаквало се е изпълнителят да ги добави в съответствие със стила.

През периода на класическата музика орнаментите продължават да се използват, но композиторите започват да пишат по-точно необходимите ноти и да дават по-малко място за импровизация. До епохата на романтизма орнаментите практически намаляват в употреба — с изключение на някои случаи като обозначението "tr" за трил, което остава често срещано.

Видове орнаменти и нотация

Грейс нота (grace note) — обикновено изписана с по-малък размер, тя не се брои за част от времевата стойност на такта, а служи като кратко украшение, което "въведе" или "придаде вкус" на основната нота.
Аппoджиатура (long appoggiatura) — по-дълга украсителна нота, която обикновено отнема част от времето на главната нота и звучи преди нея като изразителна подготовка.
Акциакатура (acciaccatura) — много кратка "смачкана" грейс нота, често с черта през дръжката, която се изпълнява бързо и не „изяжда“ голямо време от основната нота.
Трил (tr) — бързо редуване между основната нота и нейната горна или долна помощна нота.
Морденти и превъртания (mordent, inverted mordent) — кратки бързи повторения или промени с помощни тонове.
Turn (търн) — фигура, която включва последователност от горен и долен помощен тон около основната нота.
Slide/Gliss/Portamento — преливане между два тона, използвано по-често при струнни и певчески изпълнения.

Регионални и исторически различия

Правилата за орнаментиране се различават значително по страни и векове. Например в Испания и в музиката за късноренесансови струнни инструменти тези украшения често са били наричани diferenzias и се срещат още в първите издания на ноти за китара от XVI век, когато са отпечатвани първите песни и инструментирани варианти. Във френската барокова традиция орнаментите са известни като agréments и имат много специфично значение и начин на изпълнение.

Трактати и източници за изпълнение

За щастие няколко композитори и музикални теоретици записаха инструкции и таблици с орнаменти, които ни помагат да разберем историческите стилове. Сред важните източници са трактати и предговори на автори като François Couperin, Johann Joachim Quantz, C.P.E. Bach и други, които описват как да се изпълняват отделните орнаменти и кога е подходящо да се използват. Някои композитори също включват в предговорите към своите издания указания за орнаментиране.

Как да изпълняваме орнаменти днес — практически съвети

Проучете историческия контекст: стилът на орнаментиране за барокова соната е различен от този за класическа соната или ренесансова песен.
Четете предговори и трактати — те дават конкретни указания за скоростта, началното положение и дължината на орнамента.
Практикувайте бавно: започнете от бавни темпове, за да усвоите точната механика и ритмичното вмъкване на орнамента.
Внимавайте за позицията на началния тон на трилера — в много барокови традиции той започва от горната помощна нота, но има и изключения. Слушайте учебни записи и проучвайте съответния авторски стил.
За певци: орнаментите трябва да следват текста и изразността, не само техническата демонстрация; в вокалната традиция аподжиатурите и мелизматиката се прикрепят към смисъла на фразата.
Избягвайте прекаленото украсяване — орнаментите трябва да подчертават музикалната фраза, а не да я засенчват.

Орнаментика за различни инструменти

Различните инструменти изискват различни техники за изпълнение на орнаментите: клавирните орнаменти се изпълняват чрез бързи движения на пръстите и контролират звучността чрез докосване; на струнни инструменти с лък орнаментите се оформят чрез комбинация от пръстови фигурки и техника на лъка; духови инструменти използват езикова и пръстова техника за кратки украшения. За старинни инструменти (чембало, барокова цигулка, лютня, барокова флейта) изпълнението следва историческите практики и често включва специфични начини на артикулация и динамика.

Кога да използваме орнаменти днес

Съвременните изпълнители, които интерпретират музика от по-ранни епохи, често взимат информирани решения за орнаментирането, като комбинират източниците, стиловите правилa и здравия музикален вкус. В редакциите на старинни произведения понякога се добавят предлагани орнаменти, а в новите изпълнения — изпълнителят сам избира колко и какви украшения да постави. В съвременните партитури орнаментите все по-често са ясно изписани от композитора, но дори и тогава изпълнителят има свобода да пресъздаде желаната изразност.

Като цяло разбирането на орнаментиката — не само като технически похват, а като част от стила и израза — остава важна компетентност за всеки музикант. Добрата ориентация в историческите практики, внимателното слушане и осмисленото прилагане на орнаментите правят изпълнението по-живо, автентично и убедително.

Видове барокови/класически орнаменти

Трил

Тризвучието представлява бързо редуване на основната нота и нотата над нея. Известен е и като трясък. Обикновено, ако музиката е написана преди 1800 г., трилерът се изпълнява, като се започва с нота над написаната нота. Ако музиката е написана след 1800 г., трилерът обикновено се изпълнява, като се започва от написаната нота и се стига до нотата над нея. Това, разбира се, не е твърдо правило: промените в стила на изпълнение се случват постепенно.

Понякога трилерът завършва с обръщане (нотата горе - основна нота, нотата долу - основна нота).

В музикалния запис трилът се изобразява с a t r {\displaystyle tr~~~} $tr~~~$ или a t r {\displaystyle tr~~~}. $tr~~~$ ~~, като ~ представлява дължината на трилето, разположено над лада.

Mordent

Мордентът е нещо като много кратък трелс, обикновено само основната нота, нотата над нея и отново основната нота. Ако средната нота е нотата под нея, това се нарича "обърнат мордент" или "долен мордент".

Горният мордент се обозначава с кратка чертичка (която може да означава и трела); долният мордент е същият с кратка вертикална линия през него:

Както и при трилето, точната скорост, с която се изпълнява мордентът, зависи от скоростта на парчето, но при умерена скорост горното може да се изпълни по следния начин:

Завъртете

Кратка фигура, състояща се от нотата над посочената, самата нота, нотата под посочената и отново самата нота. Маркира се с огледална S-образна форма, която лежи настрани над лада.

По-ниската добавена нота може да бъде хроматично повдигната (да се превърне в силна) или не.

Обърнатото обръщане (нотата под посочената, самата нота, нотата над нея и отново самата нота) обикновено се обозначава чрез поставяне на къса вертикална линия през нормалния знак за обръщане, макар че понякога самият знак е обърнат с главата надолу.

Appoggiatura

Appoggiatura буквално означава "накланяща се нота". Думата идва от италианската дума appoggiare - "опирам се". Това е нота, която иска да падне до следващата, която е част от хармонията. Композиторите често пишат appoggiatura с дребен шрифт. Това обикновено означава, че тя трябва да се свири, като се вземе половината от стойността на времето на следващата нота (например: appoggiatura пред квавер (осмина нота) превръща двете ноти в два полуквавера (шестнадесетини). През XVIII век композиторите престават да ги изписват с дребен шрифт и ги записват просто като нормални ноти.

Acciaccatura

Акчакатура е нота, която се изпълнява възможно най-бързо. Тя означава "смачкана нота" (на италиански acciaccare означава "смачквам"). Обикновено се изписва с дребен шрифт, но с наклонена черта, за да се покаже, че това не е appoggiatura. Повечето изпълнители свирят acciaccaturas точно в такт, но понякога е по-добре да я свирят точно преди такт, така че основната нота да е точно навреме в такт.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляват орнаментите в музиката?

О: Орнаментите в музиката са ноти, които се добавят към основните ноти на музикалното произведение, за да го направят по-интересно.

В: Какви видове орнаменти съществуват?

О.: Има няколко вида орнаменти, включително трели и слайдове.

В: Как композиторите показват какви орнаменти са необходими?

О: Композиторът обикновено показва какви орнаменти са необходими чрез малки знаци, написани над нотите. В някои пиеси, особено в бавните части, композиторите често не са показвали необходимите орнаменти и са очаквали изпълнителите сами да ги поставят.

Въпрос: Как се променят идеите за това как трябва да се изпълнява музиката с течение на времето?

О: Идеите за това как трябва да се изпълнява музиката са се променяли в различните страни и в различните векове.

Въпрос: Какво представлява нотата грация?

О: "Гратис" е нота, изписана с по-малък шрифт, за да покаже, че нейната нотна стойност (колко време трае) не се брои като част от общата времева стойност на такта.

Въпрос: Кога са били използвани диференциалите в музиката за китара? О: Диференциалите са използвани още през XVI век, когато са издадени първите книги с ноти за китара.

Въпрос: Използвали ли са се орнаменти по време на композициите от класическия период?

О: В музиката от класическия период все още се пишат орнаменти, въпреки че постепенно те стават по-рядко срещани, тъй като композиторите започват да пишат точно всички ноти, които трябва да бъдат изсвирени.