Орнаментика (музика)
В музиката орнаментите са ноти, които се добавят към основните ноти на дадено музикално произведение, за да го направят по-интересно. Съществуват няколко вида орнаменти, включително трилери и слайдове. В музиката от епохите на Ренесанса и Барока има много орнаменти. Композиторът обикновено показва какви орнаменти са необходими чрез малки знаци, написани над нотите. В някои пиеси, особено в бавните части, композиторите често не са показвали необходимите орнаменти: очаквали са изпълнителите сами да ги поставят. Разбирането на правилния начин на орнаментиране на музиката някога е било много важна част от изкуството да пееш или да свириш на музикален инструмент.
Правилният начин за орнаментиране на музика варира много в различните страни и в различните векове. Идеите за това как трябва да се изпълнява музиката непрекъснато се променяха. За днешните музиканти, които искат да свирят музика от тези по-стари периоди, е важно да знаят колкото се може повече за историческите музикални стилове. Понякога се налага да правим догадки за това какво може да е искал даден композитор. За щастие няколко композитори и музикални теоретици написаха книги за това как да се свирят орнаменти. Това ни дава възможност да разберем различните изпълнителски стилове. Понякога композиторите пишат предговор (въведение) в своята музика, за да обяснят на изпълнителя как да свири орнаментите, които са написали.
Съществуват различни видове орнаменти. "Грейс нота" е нота, изписана с по-малък шрифт, за да покаже, че нейната нотна стойност (колко време трае) не се брои като част от общата времева стойност на такта.
В Испания тези орнаменти се наричат "diferenzias". Те са използвани още през XVI век, когато са издадени първите книги с ноти за китара. Във френската музика те се наричат "agréments".
Орнаменти все още се пишат в музиката от периода на класическата музика, въпреки че постепенно се използват все по-рядко, тъй като композиторите започват да пишат точно всички ноти, които трябва да бъдат изсвирени. Към периода на романтизма те почти не се използват, с изключение на "tr", което означава "трил".
Видове барокови/класически орнаменти
Трил
Тризвучието представлява бързо редуване на основната нота и нотата над нея. Известен е и като трясък. Обикновено, ако музиката е написана преди 1800 г., трилерът се изпълнява, като се започва с нота над написаната нота. Ако музиката е написана след 1800 г., трилерът обикновено се изпълнява, като се започва от написаната нота и се стига до нотата над нея. Това, разбира се, не е твърдо правило: промените в стила на изпълнение се случват постепенно.
Понякога трилерът завършва с обръщане (нотата горе - основна нота, нотата долу - основна нота).
В музикалния запис трилът се изобразява с a t r {\displaystyle tr~~~}
или a t r {\displaystyle tr~~~}. ~~, като ~ представлява дължината на трилето, разположено над лада.
Mordent
Мордентът е нещо като много кратък трелс, обикновено само основната нота, нотата над нея и отново основната нота. Ако средната нота е нотата под нея, това се нарича "обърнат мордент" или "долен мордент".
Горният мордент се обозначава с кратка чертичка (която може да означава и трела); долният мордент е същият с кратка вертикална линия през него:
Както и при трилето, точната скорост, с която се изпълнява мордентът, зависи от скоростта на парчето, но при умерена скорост горното може да се изпълни по следния начин:
Завъртете
Кратка фигура, състояща се от нотата над посочената, самата нота, нотата под посочената и отново самата нота. Маркира се с огледална S-образна форма, която лежи настрани над лада.
По-ниската добавена нота може да бъде хроматично повдигната (да се превърне в силна) или не.
Обърнатото обръщане (нотата под посочената, самата нота, нотата над нея и отново самата нота) обикновено се обозначава чрез поставяне на къса вертикална линия през нормалния знак за обръщане, макар че понякога самият знак е обърнат с главата надолу.
Appoggiatura
Appoggiatura буквално означава "накланяща се нота". Думата идва от италианската дума appoggiare - "опирам се". Това е нота, която иска да падне до следващата, която е част от хармонията. Композиторите често пишат appoggiatura с дребен шрифт. Това обикновено означава, че тя трябва да се свири, като се вземе половината от стойността на времето на следващата нота (например: appoggiatura пред квавер (осмина нота) превръща двете ноти в два полуквавера (шестнадесетини). През XVIII век композиторите престават да ги изписват с дребен шрифт и ги записват просто като нормални ноти.
Acciaccatura
Акчакатура е нота, която се изпълнява възможно най-бързо. Тя означава "смачкана нота" (на италиански acciaccare означава "смачквам"). Обикновено се изписва с дребен шрифт, но с наклонена черта, за да се покаже, че това не е appoggiatura. Повечето изпълнители свирят acciaccaturas точно в такт, но понякога е по-добре да я свирят точно преди такт, така че основната нота да е точно навреме в такт.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представляват орнаментите в музиката?
О: Орнаментите в музиката са ноти, които се добавят към основните ноти на музикалното произведение, за да го направят по-интересно.
В: Какви видове орнаменти съществуват?
О.: Има няколко вида орнаменти, включително трели и слайдове.
В: Как композиторите показват какви орнаменти са необходими?
О: Композиторът обикновено показва какви орнаменти са необходими чрез малки знаци, написани над нотите. В някои пиеси, особено в бавните части, композиторите често не са показвали необходимите орнаменти и са очаквали изпълнителите сами да ги поставят.
Въпрос: Как се променят идеите за това как трябва да се изпълнява музиката с течение на времето?
О: Идеите за това как трябва да се изпълнява музиката са се променяли в различните страни и в различните векове.
Въпрос: Какво представлява нотата грация?
О: "Гратис" е нота, изписана с по-малък шрифт, за да покаже, че нейната нотна стойност (колко време трае) не се брои като част от общата времева стойност на такта.
Въпрос: Кога са били използвани диференциалите в музиката за китара? О: Диференциалите са използвани още през XVI век, когато са издадени първите книги с ноти за китара.
Въпрос: Използвали ли са се орнаменти по време на композициите от класическия период?
О: В музиката от класическия период все още се пишат орнаменти, въпреки че постепенно те стават по-рядко срещани, тъй като композиторите започват да пишат точно всички ноти, които трябва да бъдат изсвирени.
