Опера буфа (Opera buffa) — италианска комична опера от XVIII век

Опера буфа — завладяващо пътешествие в италианската комична опера от XVIII век: история, ярки герои, музика и нейното влияние върху европейската сцена.

Opera buffa е италиански термин, който означава "комична опера". Използва се главно за италианските комични опери от XVIII век. Opera buffa контрастира с opera seria ("сериозна опера"), в която сюжетът е трагедия. Opera seria е трябвало да бъде "сериозна", докато opera buffa е била забавна музикална комедия. Подобно на opera seria, всичко се пеело, нямало говорен диалог. Това се различавало от комичната опера в другите страни. Историята в opera buffa се разказвала с речитатив, а след това имало арии за героите, за да покажат чувствата си и да демонстрират гласовете си.

Имена и форми

Въпреки че днес използваме термина "opera buffa", през XVIII век подобни опери са наричани с други имена, например "commedia in musica", "dramma giocosa", "operetta", "burlesca" и т.н. Обикновено операта буфа е била пълнометражно произведение, което би запълнило цяла вечер. Тя се различава от "интермецо" или "фарса", което е кратка музикална комедия, изпълнявана в паузите на музикална трагедия, въпреки че разликата между двете невинаги е очевидна. През XVIII в. интермецото става все по-дълго и постепенно се превръща в опера буфа. "La Serva Padrone" на Перголези е интермецо, което става много известно след смъртта на Перголези. То оказва влияние върху операта буфа.

Характерни черти на жанра

Опера буфа винаги е включвала много карикатури. Героите показват човешки слабости като глупост, суета, алчност и афектираност (хора, които се преструват на мъдри и важни). Те често се подиграват с управляващите класи и с обществените навици.

Типични за opera buffa са:

• ярки, комични персонажи — например хитра слугиня, глупав господар, млад влюбен двойка;
• използване на диалект или народни елементи (особено в Неапол);
• кратки, остроумни арии и бързи ансамбли, в които няколко героя пеят едновременно и музикално изразяват объркване или конфликт;
• публични сцени с много движение и комически ситуации — смяна на маски, недоразумения, маскировки;
• важна роля на актьорската игра и комичната физиономия — пеенето и театралното действие са в тясна симбиоза.

Форма и музикален език

В опера буфа се използват различни видове речитатив: по-често се среща сухият речитатив (secco), акомпаниран от чело или хармониум, но има и по-нарядко използван accompagnato за по-сериозни или драматични моменти. Арии и дуети са по-къси и по-динамични отколкото в opera seria; често следват простичка мелодична структура, която подпомага комичния ефект.

Една от характерните музикални черти са сложните финали на действията — многостепенни ансамбли, в които музиката и действието се разгръщат едновременно, довеждайки до музикален и драматичен кулминационен момент. Тези финали по-късно ще станат важен елемент и в оперите на Моцарт.

Изпълнителски практики и гласови типове

В опера буфа има предпочитани гласови типове: basso buffo (комичен бас), който често изпълнява ролята на стареца или псевдо-авторитета; млади влюбени, изпети от лиричен тенор и лирическа сопранка; и сръчни слуги или кокетни сопрани. В ролите често се изисква не само вокална техника, но и изразителна речитативна игра и комически талант.

Произход и разпространение

Opera buffa започва да се играе в Неапол и постепенно се разпространява в други части на Италия. Тя е особено популярна по време на карнавалите, когато театралният и музикалният живот е оживен и публиката търси развлечение. В Неапол съществува силна традиция на неаполитански театър и сериозна школа за певци и композитори, които развиват жанра.

Важни автори и произведения

Сред важните композитори на opera buffa са имената от XVIII век като Перголези (за интермецото La Serva Padrone), както и Балдасаре Галупи и композитори, работещи с либретисти като Карло Голдони (който е по-известен като либретист). По-късно примери за значими творци и заглавия включват:

• Доменико Чимароза — Il matrimonio segreto (1792), класическа образцова opera buffa;
• Джовани Паизиело — известен с многобройни комични опери;
• Валидни примери от Моцарт: Дон Жуан" на Моцарт например има много комедия, но и сериозна страна — същото важи и за Le nozze di Figaro и Così fan tutte, които често се наричат dramma giocoso;
• Джоакино Росини — в началото на XIX век продължава традицията на комичната опера с опери като Il barbiere di Siviglia (1816), които съдържат елементи на opera buffa, но с по-силен фокус върху белканто техниката.

Граници с opera seria и драма giocosa

Към края на XVIII век невинаги е било възможно да се направи ясна разлика между opera buffa и opera seria. В някои творби — особено в т.нар. dramma giocoso — се съчетават комични и сериозни елементи. В операта "Дон Жуан" на Моцарт например има много комедия, но и сериозна страна. Това смесване води до по-богата драматургия и до музика, която улавя както хумора, така и човешката дълбочина.

Влияние и наследство

Opera buffa повлия силно на развитието на европейската опера: чрез развитието на ансамблите и финалите, чрез по-реалистичните и социално ангажирани сюжети и чрез акцента върху актьорската игра. Елементи от жанра продължават да живеят в операта на XIX век и в комичните опери на Белканто-епохата, както и в по-късни музикално-драматични традиции.

Опера буфа остава важна част от оперната сцена и днес — не само като историческо явление, но и като жанр, чиито остри сцени и ансамблови решения продължават да вдъхновяват режисьори и изпълнители.

Въпроси и отговори

В: Какво означава терминът "opera buffa"?

В: С какво opera buffa се различава от opera seria?

Въпрос: Какви други имена са дадени на тези видове опери през XVIII век?

В: Имало ли е в тези опери говорими диалози?

В: Какво означават интермецо и фарса?

Въпрос: Какви черти на характера често се включват в тези произведения?

В: Откъде произлиза този тип музика?

Търсене по буква