Произход и история на блуса: корени, характеристики и развитие

Произход и история на блуса: открий корените, характерните черти и еволюцията на афроамериканския жанр — от спиричуъли и работни песни до 12-тактовия блус.

Произходът на блуса. За произхода на музиката, известна като блус, се знае малко. Нито една конкретна година не може да бъде посочена като начало, тъй като стилът се оформя постепенно в продължение на десетилетия. Много от елементите на блуса етномузикологът Герхард Кубик проследява обратно до Африканския континент, считан за „люлката на блуса“: мелодични интервали, ритмични модели, вокални техники и подходи към импровизацията.

Едно от ранните документирани споменавания датира от 1901 г., когато един археолог в Мисисипи описва песни на чернокожите работници, чиито лирични теми и технически елементи приличат на по-късния блус. Тази наблюдавана музика показва как устните традиции и ежедневните практики на афроамериканските общности постепенно се кондензират в разпознаваем музикален език.

Има няколко общи характеристики, наблюдавани в голям брой блус изпълнения, но жанрът е много разнообразен и се формира от особеностите на всяко отделно изпълнение. Много от раните форми съдържат елементи, присъщи и за други стилове на афроамериканската музика. Най-ранната музика, наподобяваща блус, често e функционален израз, изпълнен в стил "призив и отговор", без сложна хармонична поддръжка и неограничен от строга формална структура. Тези предблус форми са адаптирани от полските викове, възгласи и ритуали, използвани по време на робството, и се превръщат в „прости солови песни, натоварени с емоционално съдържание“.

Много от техниките на блуса, като формата „повикване и отговор“, могат да бъдат проследени до африканските музикални традиции. Когато африканските роби са докарани в Северна Америка, те запазват и предават своите музикални навици. Ранните форми включват спиричуъли (религиозни песни) и работни песни, изпълнявани в синхрон с труда. В работните песни често присъства вокален призив и отговор или водещ ритъм, задаван от ударен инструмент, на който групата реагира.

Музикални характеристики и строеж

Повечето класически блус песни следват 12-тактовата блус форма, която използва три фрази по четири такта (I–I–I–I, IV–IV–I–I, V–IV–I–I в опростен хармоничен вид). Тази форма е изключително гъвкава и служи като рамка за импровизация, сола и вариации. Съществуват и други форми (8-, 16-тактов блус и варианти), но 12-тактовият модел става най-разпространен.

Характерни музикални елементи:

• Три-акордова хармония (често I–IV–V).
• Използване на т.нар. „сини“ (blue) нотки — понижените трети, пети или седми (включително и синята скала), които придават специфичен, „изнемощял“ или „плачещ“ тон.
• Интензивен говорен/разказен подход в текстовете: лични разкази, страдание, любов, работа, социални проблеми и надежда.
• Инструментация: акустична китара, устна хармоника (хъмун), пиано, китара със слайд, контрабас, барабани; в по-късни градски форми — електрически китари и усилване.
• Ритмична гъвкавост — синкопи, полиритъм и свободно „плаващо“ времево чувство в някои сола или вокални изкази.

Социален контекст и текстове

Блусът възниква като начин за изразяване на лични и колективни преживявания на афроамериканските общности в Юга на САЩ — преживявания, свързани със селското и работническо ежедневие, расовата дискриминация, бедността и миграцията към градовете. Текстовете често използват символика, ирония и повтарящи се лирически формули, които позволяват лесно участие и импровизация.

Записване, стандартизация и ключови фигури

Първите комерсиални записи, които довеждат блуса до по-широка публика, се появяват през 1910-те и началото на 1920-те. Един важен момент е издаването на „race records“ — плочи, насочени към афроамериканска публика. Публикациите на музикални издатели и записи помагат за кодификация и разпространение на формите и стандартите.

Сред ранните и най-влиятелни изпълнители и автори са имена като W.C. Handy (често наричан „бащата на блуса“ заради нотирането и публикуването на блус композиции, например „Memphis Blues“), Charley Patton, Robert Johnson, Blind Lemon Jefferson и др. По-късно фигури като Muddy Waters, B.B. King, Howlin' Wolf и John Lee Hooker пренасят блуса в електрическата ера и градските сцени.

Развитие и влияние

Емиграцията на афроамериканите от Юга към северните градове (Great Migration) довежда до появата на градски, електрифицирани форми на блуса — най-известният пример е Чикагският блус от 1940-те и 1950-те, където китарата, басът и ударните придобиват по-голяма роля. Тази еволюция полага основите на ритъм-енд-блусa, рокендрола и впоследствие на много стилистични направления в поп и рок музиката.

През 1960-те британските музиканти черпят вдъхновение от американския блус, което води до международна „блусова вълна“ (Rolling Stones, Eric Clapton, Led Zeppelin и др.) и нова вълна от интерпретации и реинвенции.

Заключение

Блусът е жив, развиващ се жанр с корени в африканската музикална традиция и социалните условия на афроамериканците в САЩ. Неговите музикални и лирични форми са изключително влиятелни, служат като основа за множество други стилове и продължават да се адаптират и вдъхновяват изпълнители и слушатели по целия свят.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какъв е произходът на блуса?

В: Кога е направено първото споменаване на блуса?

В: Кои са някои общи характеристики, които се споделят от повечето стилове на афроамериканската музика?

В: Как робите пренасят своите музикални традиции в Северна Америка?

Въпрос: Колко удара има във всеки такт в повечето блус песни?

В: Каква форма използват повечето блус песни?

В: Коя скала често се използва за свирене на блус?

Търсене по буква