Пародийна меса: дефиниция, история и примери (Палестрина, Депре)
Пародийната меса е музикална постановка на месата, в която композиторът заимства мелодически и полифонни материали от вече съществуващи произведения — често от шансон, мотет или друг многогласен модел. В терминологията на XVI век думата „пародия“ не носи съвременното значение на подигравка или хумористична имитация; тук тя означава процес на повторно използване и преработване на музикални идеи. В много случаи това не е еднократна заемка на една мелодия, а пренасяне на цели фрази или гласови взаимодействия от модела в различните части на месата.
Техника и особености
Пародийната меса обикновено използва повече от един гласов елемент от изходното произведение — например два, три или всички гласове на една шансонова или мотетна структура — и ги трансформира, за да се пригодят към литургичния текст и към цялостната форма на месата. Характерни прийоми са:
- прененареждане и развитие на мелодически фрагменти;
- имитация и контрапунктно преплитане на теми от модела;
- адаптация в съответния лад и темпо, съобразена с религиозния текст;
- включване на моделни мотиви в няколко части (Kyrie, Gloria, Credo, Sanctus, Agnus Dei), за да се постигне единство на цялото произведение.
Исторически контекст и причини за популярността
Пародийната техника достига голяма популярност през епохата на Ренесанса (XVI век). Причините за това включват практическата нужда от бързо и надеждно създаване на нови литургични произведения, почит към по-стари или известни мелодии, както и учебната традиция на копирането и трансформирането на примерни модели. По онова време не се е възприемало като нещо срамно да се използват мелодии на други композитори — напротив, това е било начин за дълбоко музикално общуване и чест.
Палестрина е сред най-известните композитори, използвали пародийната техника — в творчеството му са посочвани приблизително 50 пародийни меси. Друг водещ фигура е Жоскен Депре, чиито ранни пародийни меси включват Missa Malheur me bat, Missa Mater Patris и Missa Fortuna desperata. До средата на XVI век голям брой съставени меси използват техниката на пародията; сред композиторите, практикували я, са и представителите на френската и италианската школи, както и музиканти като Орландо Ласус, Ноестраме и други.
Разлика от други видове меси
Важно е да се отличи пародийната меса от:
- меса с cantus firmus — където един представащ глас (често латинска или източна мелодия) служи като носеща основа в един глас, а останалите гласове се градят около него;
- парафразна меса — в която мотиви от изходната мелодия се развиват свободно и се използват като тема, но не се пренасят многогласово по същия начин, както в пародийната техника;
- имитационна (или моделна) техника — при която се заимстват имитационни фигури, но не непременно цялостни гласове от другото произведение.
Наследство и терминология днес
Терминът missa parodia е историческото наименование на този жанр. Днес думата „пародия“ често се разбира по друг начин — като сатирична или хумористична имитация — което може да доведе до недоразумения при обсъждането на ренесансовите практики. В съвременните понятия повторното използване на чужди материали в музиката може да бъде защитено или порицано в зависимост от контекста и авторските права; в епохата на Ренесанса подобни заемки обикновено са били приемани като част от творческата култура и традиция на музикалното майсторство.
Пародийната меса остава важен източник за разбиране на композиционните техники, музикалната мрежа на влияния и еволюцията на полифонията през XVI век, както и за изучаване на това как композиторите съчетавали светски и религиозни музикални материи в службата на литургията.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява пародийната маса?
О: Пародийната меса е музикална постановка на меса, в която се използват мелодии от други музикални произведения.
В: Популярна ли е била техниката на пародията по време на Ренесанса?
О: Да, пародийната техника е била много популярна през Ренесанса.
Въпрос: Терминът "пародия" означава ли същото нещо днес, както по време на Ренесанса?
О: Не, терминът "пародия" в този смисъл не означава "пародия" в съвременното значение на думата. Не става дума за това да се подиграваш с нещо.
В: Защо пародийните маси се наричат "пародия"?
О: Пародийните меси се наричат "пародийни", защото заимстват музикален материал от други произведения, обикновено от друг композитор.
В: Какво е толкова специално в пародийните меси на Палестрина?
О: Палестрина е написал около 50 пародийни меси, което се смята за впечатляващ брой.
Въпрос: Използването на мелодии на други композитори днес счита ли се за плагиатство?
О: Да, използването на мелодии на други композитори без разрешение днес се счита за плагиатство.
В: Можете ли да посочите няколко примера за ранни пародийни меси?
О: Да, някои примери за ранни пародийни меси включват Missa Malheur me bat, Missa Mater Patris и Missa Fortuna desperata на Жоскен Депре.