Блус — произход, история и ключови стилове (делта, чикагски, тексаски)

Блусът е музикален стил, който се заражда в САЩ в началото на 20-и век. Той е създаден от бивши африкански роби от спиричуъли, хвалебствени песни и песнопения. Първите блус песни са наречени делта блус. Тези песни идват от района в близост до устието на река Мисисипи. Много афроамериканци са били отведени на север, напр. в северозападната част на Съединените щати, за да си намерят работа. Те взели блуса със себе си и го развили в нови стилове. Най-важният от тях е чикагският блус, който се свири с електрически инструменти с усилвател. Но и други градове и щати имат своя собствена форма на блус, развита на базата на делта блуса (например Тексас блус, блус на Западното крайбрежие и други).

Произход и исторически контекст

Блусът възниква като музикален отговор на социалните и икономическите условия след края на робството: полеви песни, работни повиквания, спиричуъли и лични разкази оформят неговата меланхолична и искрена емоционалност. В периода на Голямата миграция от началото на ХХ век много афроамериканци се преместват от селските райони към градовете в северните щати. Там блусът се адаптира към градската среда — става по-електрифициран, ритмичен и бандово аранжиран, което дава началото на стилове като чикагския блус.

Музикални характеристики

• Форма: Най-разпространената форма е 12-тактовият блус, базиран на I–IV–V акордови прогресии.
• „Blue“ нотите: Понижените (или „плоснати“) трета, пета и седма степен придават характерния „бъгащ“ тон.
• Структура на текстовете: Обикновено строфите следват AAB модел — първият ред се повтаря, вторият дава отговор или заключение.
• Call-and-response: Диалог между вокал и инструмент или между солисти и ритъм секция, наследен от африканската музикална практика.
• Тематика: Лириките често разглеждат теми като любов, бедност, работа, дискриминация, лични неволи, но и устойчивост и надежда.

Инструменти и техники

• Акустична китара с плочи, техника на слайд (bottleneck) — характерна за делта блуса.
• Хармоника (blues harp), често с усилвател в градските стилове.
• Пиано и китара (акустична и електрическа), бас и барабани в по-големи ансамбли.
• Електрическа китара с гръбтипен ефект, дисторшън и плитки бенди — ключова за чикагския и модерния блус.

Ключови стилове

Делта блус

Делта блусът произхожда от селския район около долината на река Мисисипи. Характеризира се с минимален акомпанимент — често един-единствен изпълнител (вокал и китара), използване на слайд и силно емоционално изпълнение. Този стил е основата за множество по-късни варианти на блуса.

Чикагски блус

С развитието на електрическата китара и усилването в градовете, чикагският блус придобива по-плътен, армиран звук — китари, хармоника, бас и барабани. Текстовете стават по-градски и наситени с реалности от живота в индустриалните центрове. Важна роля имат звукозаписите и лейбъли като Chess Records, които популяризират изпълнители и формират „чикагското“ звучене.

Тексаски блус

Тексаският блус носи силни влияния от джаз и свинг — соловата китара е в центъра, с по-мелодични, линейни фигури и виртуозни импровизации. Този стил често е по-лек и „рокендролен“ в сравнение със суровия делта блус.

Блус на Западното крайбрежие и други форми

На Западното крайбрежие блусът често се смесва с джаз, ритъм енд блус и „jump“ елементи — акцент върху пианото, духови инструменти и по-танцувален ритъм. Съществуват и други регионални разновидности като Пидмонт блус (характерен с фингърпикинг стил) и Луизиански блус/свинг, които добавят местни ритми и хармонии.

Влияние и наследство

Блусът е една от най-влиятелните музикални традиции на XX век. Той полага основите на джаза, ритъм енд блуса, рокендрола и по-късните рок и соул течения. Много легендарни рок и поп музиканти черпят директно от блуса — както в акомпанимента, така и в музикалната естетика и темите на песните.

Забележителни изпълнители

• Muddy Waters, Howlin' Wolf, Robert Johnson (влиятелни фигури в делта и чикагския блус)
• BB King, T-Bone Walker (класици в развитието на соловата блус китара)
• Little Walter, Sonny Boy Williamson (хармоника)
• Freddie King, Stevie Ray Vaughan (Тексаски стил и модерни интерпретации)

Блусът продължава да се развива и днес — както в традиционни форми, така и в експериментиращи хибриди. Неговата искреност, проста но мощна музикална граматика и способността да предава силни човешки емоции го правят вечен и универсален.

Мелодичен модел

Мелодията на най-простите блус скали се основава на минорната пентатонична скала, например C Eflat G A Bflat C, като се добавят допълнителни ноти (наречени "сини ноти"), както е описано по-долу C Eflat Gflat G A Bflat C. Сините ноти обикновено не се вписват в скалата, но придават на музиката специално усещане.

Блус скала, започваща на C

Въпроси и отговори

В: Какво е определението за блус?

В: Кога се появява блусът?

В: Как са се наричали първите блус песни?

В: Откъде идва делта блусът?

В: Какво се случва с блуса, когато афроамериканците мигрират на север?

В: Коя е най-важната форма на блуса, която е била развита, и как се изпълнява?

Въпрос: Има ли други форми на блуса, които също са били разработени?

Търсене по буква