Джими Хендрикс — живот, творчество и влияние на легендарния китарист

Джими Хендрикс е роден в Сиатъл на 27 ноември 1942 г. Когато се ражда, той се казва Джони Алън Хендрикс. По-късно баща му го кръщава Джеймс Маршал Хендрикс, когато се връща от армията. Израства без много пари и внимание; родителите му се развеждат, когато е на 9 години, а майка му умира, когато е на 16. На около 14-годишна възраст Хендрикс намира първата си китара. Тя е счупена метла с една струна, която е изхвърлена от друго момче. Той все пак успява да изсвири няколко мелодии на нея. Скоро след това, на около 15-годишна възраст, успява да си купи истинска акустична китара за 5 долара от приятел на баща си. Първата му електрическа китара е бяла Supro Ozark, която му купува баща му, Ал Хендрикс. Той не е имал уроци и научава основните мелодии и импровизации, като гледа как Чък Бери и Елвис Пресли свирят на живо. Свири без усилвател.

Училище

Хендрикс завършва гимназия, но не завършва средното си образование в гимназията "Гарфийлд". В края на 60-те години Хендрикс казва на някои репортери, че се е провалил, защото хората там са били расисти и не са го харесвали, защото е бил чернокож. Други твърдят, че е било просто защото не е успял да получи достатъчно добри оценки и е бил неорганизиран. По-късно Хендрикс разказва на репортерите, че е бил изхвърлен, защото се е държал грубо с един учител.

Ранни вдъхновения

Когато Хендрикс е млад, той е почитател на Елвис Пресли. На 1 септември 1957 г. отива да види как Пресли свири на стадион "Сик" и рисува цветна картина, на която той държи акустична китара. Оригиналът на рисунката може да се види в Залата на славата на рокендрола в Кливланд, Охайо. Дори и като възрастен, той продължава да обича Пресли. В края на 1968 г. отива да гледа филма на Пресли "Крал Креол" в Париж, който му дава вдъхновение да пише песни. Харесва и известни блус музиканти като Мъди Уотърс, Бо Дидли и Светкавицата Хопкинс; свири и в групата на R&B звездата Литъл Ричард. Хендрикс и Ричард обаче не се разбират. Ричард не харесва дрехите на Хендрикс, закъсненията му и демонстрациите му на сцената.

След като два пъти попада в неприятности заради кражба на коли, Хендрикс трябва да избере между две години затвор и присъединяване към американската армия. Хендрикс избира армията и на 31 май 1961 г. е изпратен във Форт Кембъл, Кентъки. Докато е в армията, офицерите му казват, че често са го хващали да спи по време на дежурство и че трябва да бъде наблюдаван през цялото време. Не можел да използва добре оръжие и един офицер казал, че "умът му очевидно не може да функционира [не може да работи правилно], докато изпълнява задълженията си и мисли за китарата си". Въпреки това престоят му в армията е важен за Хендрикс, защото именно там той се запознава с друг войник и бас китарист на име Били Кокс. По-късно те ще свирят заедно в малка група, наречена The King Kasuals.

На 31 май 1962 г. офицерите на Хендрикс смятат, че ще е най-добре той да напусне армията, защото създава твърде много проблеми. Хендрикс се съгласява и напуска само след една година служба. По-късно Хендрикс казва, че е бил освободен от армията, след като си счупил глезена при приземяването на 26-ия си скок с парашут. Той разказва за престоя си в армията и в интервюта за списание "Melody Maker" през 1967 и 1969 г. Казва, че не е обичал да служи в армията и не е бил съгласен с начина им на действие. Когато е давал интервюта в Америка, Хендрикс никога не е говорил за времето, прекарано в армията. Когато това е повдигнато в телевизионно интервю, Хендрикс казва само, че е бил базиран във Форт Кембъл.

Леворъкото свирене на Хендрикс на китара, създадена за десничари, го прави популярен. Първият му истински концерт е с малка група без име, която свири в една синагога. По-късно той се присъединява към група, наречена The Velvetones.

След като напускат армията, Хендрикс и Кокс се преместват в Кларксвил, Тенеси, където свирят в групата си The King Kasuals. Свирят в малки барове, но не печелят много пари. Затова в крайна сметка двамата с Кокс се преместват в Нашвил. В Нешвил те свирят много песни в стил блус. През ноември 1962 г. Хендрикс отива на първото си студийно изпълнение. Докато е в Нешвил, Хендрикс свири в много други групи като ритъм и водещ китарист и вокал. Това не му носи много пари, но му дава опит за това как работят групите.

По-късно Хендрикс напуска Нашвил и отива в северната част на Ню Йорк. През януари 1964 г. се премества в Харлем, където свири в барове и клубове за пари. Хендрикс също така печели първа награда на любителски конкурс за китара в театър "Аполо". През 1966 г. Хендрикс сформира своя собствена група, наречена "Jimmy James and The Blues Flames". Членовете на групата са хора, които той среща из града. Един от тях е 15-годишно момче на име Ранди. Хендрикс изнася много концерти из Ню Йорк и изпълнява много песни в едно кафене, наречено Café Wha? През 1966 г. Хендрикс се сприятелява с приятелката на Кийт Ричардс, китарист на "Ролинг стоунс", Линда Кийт. Тя харесва музиката му и го запознава с Час Чандлър, мениджър на The Animals. Чандлър казал на Хендрикс да напише рок версия на песента "Hey Joe" и когато той го направил, Чандлър го завел в Лондон, за да подпише договор с него. Хендрикс трябва да създаде нова група. Тя се нарича The Jimi Hendrix Experience - име, намерено от техния бизнес мениджър Майк Джефри.

Имате ли опит?

Първият албум на групата Jimi Hendrix Experience е издаден през 1967 г. Той се нарича Are You Experienced? Когато албумът се продуцира и продава, Хендрикс пътува из Великобритания и някои части на Европа. На 4 юни 1967 г. The Jimi Hendrix Experience изнася последния си концерт в Лондон, преди да замине за Америка. В Америка много известни хора идват да видят как свири Хендрикс, включително Пол Маккартни, Джордж Харисън, Ерик Клептън, Джак Брус и Брайън Епстайн.

Албумът достига второ място в класациите на Обединеното кралство. През 2001 г. VH1 определя Are You Experienced като петия най-велик албум на всички времена. През 2003 г. списание Rolling Stone го поставя под номер 15 в списъка на 500-те най-велики албума на всички времена.

Втора страна
Не.	Заглавие	Дължина
7.	"Нека това да е любов"	3:14
8.	"Пожар"	2:47
9.	"Третият камък от слънцето"	6:50
10.	"Запомни"	2:53
11.	"Имате ли опит?"	4:17

Ос: Смели като любов

Вторият албум на Хендрикс излиза през 1967 г. Той се нарича Axis: Bold as Love. В него има известни песни, най-известната от които е "Little Wing". Съществуват още няколко версии на песента от други музиканти като Стиви Рей Вон, Хенри "Ханк" Марион, Metallica, Ерик Клептън, Стинг и Pearl Jam. Важна разлика в албума от другите му албуми е, че Хендрикс настройва китарата си с един полутон надолу (на ми бемол). Албумът достига трето място в класациите на САЩ и пето място в класациите на Обединеното кралство.

Албумът почти не се продава, тъй като Хендрикс губи мастъркасетата на първата страна на албума в задната седалка на такси в Лондон. Хендрикс, Час Чандлър и инженер на име Еди Крамер трябвало да смесят отново песните за една нощ. Те не успяват да се справят с песента "If 6 was 9", но басистът на Хендрикс Ноел Рединг има копие от нея на касета. Когато албумът е издаден, Хендрикс е разочарован, че албумът е завършен толкова бързо, и смята, че е можело да бъде направен по-добре.

Втора страна
Не.	Заглавие	Дължина
8.	"You Got Me Floatin'"	2:45
9.	"Замъци от пясък"	2:46
10.	"Тя е толкова хубава"	2:37
11.	"Едно дъждовно желание"	3:40
12.	"Малка мис Любовник"	2:20
13.	"Смели като любовта"	4:09

Електрическа LadyLand

През 1968 г. Хендрикс завършва третия си албум, наречен Electric LadyLand - двоен албум с две плочи. През тази година Час Чандлър (мениджър на Хендрикс) решава да напусне Хендрикс, както и Ноел Рединг. Когато Чандлър напуска, Хендрикс променя всичко в музиката си. Той започва да използва различни музиканти и инструменти. Използвал китари с флейти и тромбони, всички с дисторшън, за да получи странни звуци. Албумът достига номер едно в САЩ. В Обединеното кралство той достига пети номер. През 2003 г. VH1 обявява албума за 72-ри най-добър албум на всички времена, а списание Rolling Stones му отрежда 54-то място сред най-великите албуми на всички времена.

Втора страна
Не.	Заглавие	Дължина
5.	"Малка мис Странно"	2:52
6.	"Дълга гореща лятна нощ"	3:27
7.	"Come On (Let the Good Times Roll)"	4:09
8.	"Цигански очи"	3:43
9.	"Паленето на среднощната лампа"	3:39

Четвърта страна
Не.	Заглавие	Дължина
13.	"Все още вали, все още мечтая"	4:25
14.	"Къща, която гори"	4:33
15.	"All Along the Watchtower"	4:00
16.	"Voodoo Child (леко завръщане)"	5:13

Графики

Година на издаване	Албум	Съединени щати	Обединеното кралство	Известни песни
1967	Имате ли опит	5	2	"Пожар" "Foxy Lady" "Здравей, Джо" "Purple Haze" "Вятърът вика Мария"
1967	Ос: Смели като любов	3	5	"Смели като любовта" "Замъци от пясък" "Малко крило" "Изчакай до утре" "Магията на испанския замък"
1968	Electric Ladyland	1	6	"Трафик на кръстовището" "All Along the Watchtower" "Паленето на среднощната лампа" "Voodoo Child (леко завръщане)" "1983 г. (Русалка, в която трябва да се превърна)"

Хендрикс отива да свири в Уудсток на 18 август 1969 г. През тази година Уудсток печели над 18 000 долара и оттогава се превръща в един от най-известните концерти в света. На Хендрикс е казано да свири в неделя вечерта, но той пристига чак в понеделник сутринта, което е жалко, защото от 500 000 души, които са платили, за да го видят, са останали около 180 000, които не са планирали да останат за целия му концерт; те просто са искали да го видят лично за няколко минути. След това Хендрикс продължи да изнася двучасов концерт, който беше описан като ужасен. Голямата група на Хендрикс не е репетирала достатъчно и не е могла да се справи с бързото свирене на Хендрикс на китара. Но за да компенсира всичко това, Хендрикс свири версия на Star Spangled Banner. Той изсвири този химн с тежки изкривявания и крясъци от китарата си и хората си помислиха, че той е антиамерикански настроен и се подиграва с техния химн и държава. В едно интервю Хендрикс казва, че "не е възнамерявал изпълнението му да бъде политическо изявление", а просто е искал това да бъде друга версия на националния химн.

На 18 септември 1970 г. Хендрикс е намерен мъртъв в мазето на хотел "Самарканд" в Лондон. Той умира, след като е пил твърде много, а след това е взел твърде много приспивателни. Повърнал и се задавил с повърнатото, защото не могъл да дойде в съзнание. Съществуват много различни теории за смъртта му. Приятелката му, която е била с него по време на смъртта му, казва, че той е бил жив, когато го е качила на задната седалка на линейката, но в болничните документи се казва, че Хендрикс е бил мъртъв от известно време, преди линейката да стигне до него. Някои хора казват, че Хендрикс е бил жив, но парамедиците не са държали правилно главата му, докато е бил в безсъзнание, така че той се е задушил от собственото си повръщане. Тъжно стихотворение, намерено в апартамента на Хендрикс, написано от него, кара някои да мислят, че той се е самоубил. Най-вероятното обяснение е, че Хендрикс просто е взел твърде много приспивателни, докато е бил пиян, и след това не е могъл да се събуди, тъй като в резултат на това е повърнал и се е задушил. Напоследък се появиха спекулации, че той може да е бил убит от мениджъра си.

Погребение

Хендрикс е погребан в Рентън, Вашингтон, в мемориалния парк "Гринууд" на 1 октомври 1970 г. Надгробният му камък е сгрешен, тъй като на него е изобразен Хендрикс, свирещ на Stratocaster, но Stratocaster е десен, а Хендрикс свири с лява ръка. Тъй като Хендрикс е имал толкова много почитатели, хората се притесняват, че тълпите от хора, които искат да погледнат гроба му, ще повредят други гробове, затова бащата на Хендрикс, Ал Хендрикс, нарежда да се изгради друго мемориално място, далеч от други гробове. Мемориалът представлява архитектура с гранитен купол, поддържан от три колони, а Хендрикс е погребан под него. В подножието на всяка от колоните е поставен негов автограф, а на върха на купола е поставен месингов слънчев часовник. На ъгъла на улиците Бродуей и Пайн в Сиатъл има и паметна статуя на Хендрикс, който свири на Stratocaster.

Мода

Хендрикс има уникална мода и прическа в стила на Боб Дилън. Носеше шалове, пръстени и брошки. В началото на кариерата си е носил тъмен костюм с копринена риза. По-късно носеше яркосини кадифени костюми, червени костюми и разкроени панталони. През 1967 г. започва да носи шапка в каубойски стил, която нарича "The Westerner".

През 1968 г. Хендрикс започва да връзва шалове на краката и ръцете си. През 1969 г. той носи известната си бандана.

Наркотици

Хендрикс се свързва с употребата на психеделични наркотици като LSD. Той също така пуши марихуана и пие алкохол. Когато е бил пиян, Хендрикс е ставал гневен и агресивен.

Никой обаче не знае дали Хендрикс е вземал хероин. Хендрикс умира, след като се задушава от собственото си повръщане в апартамент в Лондон. При аутопсията в тялото му не е открит хероин и по тялото му няма следи от игли.