Ерик Клептън

Ранни години

Ерик Патрик Клептън е роден в Рипли, Съри, Англия, на 30 март 1945 г. Бащата на Клептън, който вече има съпруга, се връща в Канада след Втората световна война. Майка му не е в състояние да понесе срама от отглеждането на извънбрачно дете (дете на неженени родители) в следвоенна Великобритания. Тя оставя Клептън при баба му и дядо му Джак и Роуз Клеп (Клептън от първия си брак) и се мести в Германия, където се омъжва за друг канадски войник. Клептън е отгледан с убеждението, че майка му е негова сестра. Баба му не му казва истината, докато той не става на девет години.

Вежливо и възпитано момче, младият Клептън е отличник, въпреки че през 1956 г. не успява да се справи с изпита "11 плюс" и отива в модерното средно училище "Сейнт Бедес". Две години по-късно обаче издържа прегледа и отива на 13-plus благодарение на постиженията си в областта на изкуството и получава стипендия за училище в Толуърт, близо до Сърбитън. Изкуството му харесва много. Иска да се научи да свири на китара, след като гледа Джери Лий Луис по телевизията. Манията на Клептън да свири блус музика става причина да бъде изключен от Kingston College of Art, защото свири на китара в час.

Работейки като работник, за да си плати, Клептън прекарва по-голямата част от свободното си време в свирене на електрическа китара. В крайна сметка се присъединява към местната група The Roosters. По-късно се присъединява към Casey Jones And The Engineers заедно с колегата си Том Макгинес. През 1963 г. Клептън е поканен да се присъедини към The Yardbirds. Именно в Yardbirds той си спечелва прякора "Slowhand". Името идва от силното му огъване на струните, което често води до скъсване на струните на китарата. Той сменял струните на сцената, докато публиката бавно пляскала с ръце.

След около 18 месеца в Yardbirds музикалните различия карат Клептън да премине в групата Bluesbreakers на Джон Мейъл, където талантът му се разраства още повече. Именно в този период от кариерата му феновете на Ерик му дават втория и последен прякор - "Бог"!

Крем

В средата на 1966 г. той напуска групата Bluesbreakers, в която вече членуват Джеф Бек и Джими Пейдж. Групата, която сформира заедно с басиста Джак Брус и барабаниста Джинджър Бейкър, ще се превърне в най-известната група на Ерик и първата супергрупа в рока - Cream. Cream се превръща в "най-изявеното (най-добро) рок трио на шейсетте години"; името идва от това, че членовете ѝ са сред най-добрите сесийни музиканти в Англия. Изпълняват както собствени песни ("Strange Brew", "Sunshine Of Your Love", "White Room"), така и кавър версии на чужди песни ("I'm So Glad"). Подобно на своя съвременник Джими Хендрикс, Клептън спомага за пионерското използване на педала wah-wah. Той свири на известна китара, наречена The Fool (Глупакът). Той също така разработи това, което наричаше "женски тон" на своята китара, и го използваше с голям ефект. Например в един момент по време на песента "Tales of Brave Ulysses" той комбинира женския тон с обратна връзка (overdriven усилвател), за да създаде уникален звук.

Клептън се сприятелява с бийтълса Джордж Харисън, който го моли да свири на китара в песента "While My Guitar Gently Weeps" за "Белия албум" от 1968 г. Клептън свири и в песента на Джон Ленън "Yer Blues" в заснето изпълнение.

Макар че Cream са популярни и имат няколко хитови записа, проблемите между Бейкър и Брус и нарастващата употреба на наркотици от тримата предизвикват напрежение, което в крайна сметка води до разпадането на групата през 1969 г. Джордж Харисън се съюзява с Клептън, за да напишат и запишат "Badge" за последния албум на Cream.

Клептън отново свири с Джон Ленън и новата му съпруга Йоко Оно като член на Plastic Ono Band. През септември същата година той се появява с тях на сцената в Торонто и свири на китара в "Cold Turkey" - песента на Ленън за хероиновата зависимост. По това време "Бийтълс" се готвят да се разпаднат. Ленън обмисля да покани Клептън да се присъедини към неговата и новата група на Оно, но решава да не се налага да има постоянен състав.

1970's

Клептън и Бейкър се присъединяват към Рик Греч и Стив Уинууд, за да създадат Blind Faith. Blind Faith просъществуват само няколко месеца и издават един албум. След разпадането на Blind Faith Клептън сформира друга група, наречена Derek and the Dominos. Най-популярната им песен е "Layla". Благодарение на приятеля си Пийт Тауншенд от The Who на 13 януари 1973 г. той изнася концерт в Rainbow Theatre в Лондон. Започва работа по нов албум, 461 Ocean Blvd, който е издаден през юли 1974 г.

Вдъхновението за "Лейла" е модният модел Пати Бойд. Тя е била омъжена за приятеля на Клептън, Джордж Харисън. Клептън е влюбен в Бойд. Той не е бил щастлив, защото не е можел да бъде с нея, тъй като тя е била омъжена за негов приятел. С течение на времето Бойд и Харисън се разделят, а Клептън и Бойд се събират. Те се женят през май 1979 г. И тримата остават приятели, а Клептън и Харисън се наричат "свекърви", въпреки че няколко години след това приятелството между тях е разбираемо обтегнато. Клептън и Бойд се развеждат през 1989 г., след като също се сближават.

1990's

След смъртта на четиригодишния си син Конър, който на 20 март 1991 г. пада от прозореца на апартамент на 53-ия етаж в Ню Йорк, собственост на приятел на майка му, Клептън пристига в апартамента малко след инцидента. Скръбта на Клептън е изразена в песента "Tears in Heaven", която е включена в албума му Unplugged и за саундтрака на филма Rush от 1991 г. Песента е най-продаваният сингъл на Клептън в Съединените щати и достига до второ място в класацията Billboard Hot 100. Песента печели три награди "Грами" за най-добро поп вокално изпълнение, мъж, песен на годината и запис на годината. През 2004 г. Rolling Stone класира "Tears in Heaven" на 362-ро място в списъка на списанието с "500-те най-велики песни на всички времена". Unplugged е най-продаваният албум на живо за всички времена.

По-късни години

Наред с проблемите с наркотиците Клептън има проблеми с алкохола, като понякога изпива цяла бутилка или повече алкохол на ден. През 90-те години на миналия век той най-накрая успява да спре да пие алкохол. Той също така научава повече за баща си, който е починал, и за полубрат (от майка си), когото никога не е виждал, който е с психически отклонения и живее в болница.

Клептън продължава да твори музика и да изнася концерти, понякога с други музиканти като Би Би Кинг.

Клептън също така обича да лови риба в Eastlodge fishing.

Групи с Ерик Клептън

• Петлите
• Кейси Джоунс и инженерите
• Yardbirds
• John Mayall's Bluesbreakers
• Крем
• Сляпа вяра
• Plastic Ono Band
• Дерек и Домино