Сила (физика) — определение, видове, мерна единица Нютон и примери

Сила (физика): определение, видове и мерна единица Нютон (N). Открийте как силите променят движение, форма и импулс с ясни примери и ключови формули.

Автор: Leandro Alegsa

24-09-2025 13:52

Сила във физиката е взаимодействие, при което един обект оказва тласък, дърпане или привличане върху друг. Силата е векторна величина — има големина и посока — и затова описанието ѝ изисква и двете. Когато един обект въздейства върху друг, действието винаги се съпровожда от реакция от страна на втория обект; това е формулирано в третия закон на Нютон, според който действието и реакцията са равни по големина и противоположни по посока. Обектите са предметите, между които действа силата — например Слънцето и Земята, свързани чрез гравитацията, или електрон и ядрото на атом, взаимодействащи чрез електромагнитната сила.

Природа и видове сили

Силите се делят по произход и начин на действие. Основни категории са:

Далечнодействащи (полеви) сили: например гравитацията и електромагнитната сила, които действат между тела без контакт.
Контактни сили: нормална сила, тегло, теглене чрез въже (теглична сила), сила на триене, сили в пружини (еластична сила) и др.
Ядрените сили: силите, които действат в атомното ядро — силно и слабо ядрено взаимодействие (въздействат в рамките на атомното ядро).

Примери за конкретни видове контактни сили: сила на триене (статична и кинетична), сила на натиск (нормална), и еластична сила, описвана от закона на Хук: F = −k·x (където k е константа на пружината, а x — деформацията).

Действие върху движението и формата

Силите променят състоянието на движение или формата на обектите. Те могат да променят скоростта (да предизвикат ускорение), посоката, линейния импулс или да деформират тяло. Векторната сума на всички сили, приложени върху обект, е резултиращата или нетната сила; ако тя е нула, обектът е в равновесие (статично или кинематично).

Математическо описание и закон на Нютон

Вторият закон на Нютон свързва сила и ускорение чрез масата на тялото: F = m·a, където F е сумарната сила (вектор), m — масата, а a — ускорението. Този закон дава количествено описание на това как силите променят движението.

Третият закон на Нютон: при всяко взаимодействие два обекта си действат с равни по големина и противоположни по посока сили (действие и реакция).

Мерна единица — Нютон

Силата се измерва в единици Нютон (символ N) в SI системата. Един Нютон е дефиниран така, че прилагащата се сила придава ускорение 1 m/s² на маса 1 kg: 1 N = 1 kg·m/s². Често свързаното понятие е тежестта (векторът на гравитационната сила върху маса m), която на повърхността на Земята е приблизително F = m·g (g ≈ 9.81 m/s²).

Примери и приложения

Пускаме кутия по пода: силата на триене противодейства на движението; ако приложим по-голяма сила, кутията започва да се движи (Fnet ≠ 0) и придобива ускорение.
Тегло на тяло: маса 2 kg има тежест приблизително 19.6 N (2·9.81).
Гравитационно привличане: орбитите на планетите са резултат от баланса между гравитационната сила и инерцията на движението.
Електростатична сила: заряди с противоположен знак се привличат, с еднакъв знак — отблъскват се (основен принцип на електромагнитната сила).
Деформация на пружина: силата, възстановяваща формата, е описана от закона на Хук.

Равновесие, свободно тяло и измерване

Анализът на сили често се прави чрез диаграми на свободно тяло (free-body diagrams), където се изчертават всички сили, действащи върху обекта, и се намира тяхната векторна сума. Ако сумарната сила е нула, тялото е в механично равновесие (не се променя неговата скорост).

Силите се измерват с динамометър — уред, който пряко показва приложение на сила в нютони.

Ключови обобщения

Силата е векторна физична величина — има големина и посока.
Ефектите от силите включват промяна на скорост, посока и форма на тялото.
Мерна единица: Нютон (N), където 1 N = 1 kg·m/s².
В природата се разграничават полеви (гравитационни, електромагнитни) и контактни сили; в рамките на съвременната физика съществуват четири фундаментални взаимодействия.

Силата винаги може да бъде описана като бутане, дърпане или усукване, което води до промяна в движението или формата на обекта—например избутване нагоре, дърпане надолу, натиск настрани или усукване, което променя вътрешните напрежения в тялото.

Втори закон на Нютон

Според Втория закон за движението на Нютон формулата за определяне на силата е:

F = m a {\displaystyle F=ma} $F=ma$

където F {\displaystyle F} е силата,
m {\displaystyle m} е масата на обекта,
а a {\displaystyle a} е ускорението на обекта.

Вторият му закон определя силата като равна на промяната на импулса (маса, умножена по скорост) за промяна на времето. Моментът се определя като масата m на обекта, умножена по скоростта му V.

Тегло

Гравитацията е ускорение. Всичко, което има маса, се привлича към Земята поради това ускорение. Това притегляне е сила, наречена тегло.

Може да се вземе горното уравнение и да се промени a {\displaystyle a} на стандартната гравитация g, след което да се намери формула за гравитацията на Земята:

W = m g {\displaystyle W=mg} $W=mg$

където W {\displaystyle W} $W$ е теглото на даден обект,
m {\displaystyle m} е масата на обекта,
а g {\displaystyle g} е гравитационното ускорение на морското равнище. То е около 9,8 m/s 2 {\displaystyle 9,8m/s^{2}}. $9.8m/s^{2}$ .

Тази формула казва, че когато знаете масата на даден обект, можете да изчислите каква е силата, която действа на обекта поради гравитацията. За да използвате тази формула, трябва да се намирате на Земята. Ако сте на Луната или на друга планета, можете да използвате формулата, но g ще бъде различно.

Силата е вектор, така че може да бъде по-силна или по-слаба, а също и да се насочва в различни посоки. Гравитацията винаги е насочена надолу към земята (ако не се намирате в космоса).

Гравитационна сила

Друго уравнение, което казва нещо за гравитацията, е:

F = G m 1 m 2 d 2 {\displaystyle {F}={\frac {Gm_{1}m_{2}}{d^{2}}}} ${F}={\frac {Gm_{1}m_{2}}{d^{2}}}$

F {\displaystyle F} е силата; G {\displaystyle G} $G$ е гравитационната константа, която се използва, за да покаже как гравитацията ускорява даден обект; m 1 {\displaystyle m_{1}} $m_{1}$ е масата на единия обект; m 2 {\displaystyle m_{2}} $m_{2}$ е масата на втория обект; и d {\displaystyle d} $d$ е разстоянието между обектите.

Това уравнение се използва за изчисляване на движението на Земята около Слънцето и на движението на Луната около Земята. То се използва и за изчисляване на движението на други планети, звезди и обекти в космоса.

Уравнението гласи, че ако два обекта са много тежки, между тях съществува силна сила, дължаща се на гравитацията. Ако те са много далеч един от друг, силата е по-слаба.

Въпроси и отговори

В: Какво е сила?

Отговор: Силата е тласък или привличане между обекти. Тя е взаимодействие, което възниква, когато един обект въздейства върху друг и действието му е съпроводено с реакция от страна на другия обект.

В: Как третият закон на Нютон обяснява силите?

О: Третият закон на Нютон гласи, че действието и реакцията са "равни и противоположни" (съвпадащи). Това означава, че когато един обект действа върху друг, вторият обект ще реагира по същия, но противоположен начин.

Въпрос: Между какви видове обекти действат различни сили?

О: Различните сили действат между различни видове обекти. Например гравитацията действа между обекти с маса като слънцето и земята, докато електромагнитната сила действа между обекти със заряд като електроните и атомите.

В: Как една сила променя състоянието на даден обект?

О: Силата променя състоянието на даден обект, като го кара да бъде бутан или дърпан в определена посока, което променя неговия импулс, ускорява го, увеличава общото му налягане, променя посоката или формата му по някакъв друг начин.

Въпрос: Как се измерва силата?

О: Силата се измерва в нютони (N).

В: Колко основни сили има във физиката?

О: Във физиката има четири основни сили.

В: По какъв начин силите могат да въздействат на обектите?

О: Силите могат да въздействат на обектите, като ги избутват нагоре, дърпат надолу, избутват настрани или променят движението или формата им по някакъв друг начин.

обискирам