Джени Линд (Йохана Мария Линд, Стокхолм, 6 октомври 1820 г. – Уиндс Пойнт, Херефордшир, 2 ноември 1887 г.) е шведска оперна певица, широко известна като "шведския славей". През 1840-те години на XIX век тя е една от най-търсените певици в Швеция и Северна Европа, става протеже на композитора и диригента Феликс Менделсон и изгражда блестящо международно име. След два прочути сезона в Лондон Линд обявява оттеглянето си от оперната сцена на 29-годишна възраст, предпочитайки концертната сцена и ораторичното изпълнение.
Ранни години и подготовка
Родена в столицата на Швеция, Линд проявява музикални дарби още като дете и получава формално вокално обучение в Стокхолм. Бързо печели признание за чистия си лиричен сопран и солидната техника в белканто репертоара, което ѝ открива пътека към националната и международната сцена. Подкрепата на влиятелни музиканти и срещата ѝ с Ф. Менделсон ускоряват кариерата ѝ извън Швеция.
Кариерният връх и оттегляне от операта
През 1840-те години Линд е предпочитаната изпълнителка за сложни арии и концертни изпълнения, както в оперните театри, така и в камерните и ораторичните среди. След успеха в Лондон тя изненадва публиката с решението да се откаже от оперната сцена в световен мащаб, за да се отдаде на концертна дейност и благотворителни начинания.
Американското турне при П. Т. Барнъм
През 1850 г. Линд приема поканата на американския промоутър П. Т. Барнъм и пристига в Съединените щати. Под негово покровителство тя изнася 93 концерта, които правят нейното име познато на американската публика и се превръщат в знаково събитие за разпространението на високоизкуствена музика в САЩ. Въпреки критиките, свързани с комерсиалната страна на турнето, Линд подкрепя участието си с благородна цел: тя дарява приходите си за благотворителност, най-вече за финансиране на безплатни училища в Швеция.
Личен живот и по-късна дейност
След завръщането в Европа Джени Линд се омъжва за Ото Голдшмидт — германски пианист, композитор и педагог. Двойката се установява трайно в Англия и има три деца. От средата на 1850-те години Линд ограничава сценичната си дейност до избрани концерти и благотворителни изпълнения, като същевременно се занимава с педагoгическа работа. През 1882 г. тя е назначена за професор по пеене в Кралския музикален колеж в Лондон, където предава техники и принципи на вокалната интерпретация на следващите поколения певци.
Филантропия и културно влияние
Наричат я не само заради гласовите ѝ качества, но и заради характера ѝ — смятана е за скромна, религиозно вдъхновена и много дарителска. До голяма степен прославата ѝ се използва за набиране на средства за образователни и социални проекти в родината. Тя играе значителна роля за популяризирането на класическата музика сред по-широка публика, а турнетата ѝ показват как творческите изпълнители могат да въздействат отвъд традиционните оперни салони.
Наследство и памет
Джени Линд вдъхновява творци от своето време — сред прочутите влияния е Ханс Кристиан Андерсен да напише "Славейчето", разказ, който отчасти пресъздава възхищението към гласа и личността ѝ. Макар че е живяла преди ерата на звукозаписа и няма съхранени автентични записи на гласа ѝ, репутацията ѝ като една от най-изящните и технически съвършени певици на XIX век остава непреходна.
Джени Линд умира на 2 ноември 1887 г. в Херефордшир, Англия, от рак. Погребана е в гробището на Грейт Малвърн. Нейното име остава свързано с високите стандарти в певческата школа, с филантропията и с начина, по който класическата музика може да достигне до широката публика.
