Алберт Бициус (Йеремиас Готелф) — живот и творчество

Алберт Бициус (Йеремиас Готелф) — биография и творчество: швейцарски писател от Ементал, реалистични селски образи и култовата новела „Черният паяк“.

Алберт Бициус (4 октомври 1797 г. - 22 октомври 1854 гшвейцарски писател и пастор, по-известен под псевдонима си Йеремиас Готелф. Роден е в Мюртен, в семейството на пастор. Семейството се премества през 1804 г. в Утценсторф, село в Бернски Ементал, където Бициус израства и получава началното си образование. От ранна възраст помага на баща си в пастирската и домашната работа.

През 1812 г. продължава образованието си в Берн, а през 1820 г. е ръкоположен за пастор. През 1821 г. следва кратко в университета в Гьотинген, но се връща в родния край и през 1822 г. работи като помощник на баща си. След смъртта на баща си през 1824 г. за кратко служи в Херцогенбухзее, а през 1829 г. се установява в Берн. В началото на 1831 г. отива да помага на стария пастор в село Лютцелфлух в Горния Ементал (между Лангнау и Бургдорф) и през 1832 г. е избран за негов наследник. През 1833 г. се жени за внучка на предшественика си. Остава в Лютцелфлух до края на живота си и отглежда три деца — синът става пастор, а двете дъщери се омъжват за пастори.

Бициус дебютира като автор с произведението "Bauernspiegel" (1837), което той представя като разказ от живота на измисления Йеремиас Готелф — име, което по-късно самият автор възприема като свой литературен псевдоним. Този труд представлява живописна и реалистична картина на живота в бернското (по-точно ементалското) село: вярна на природата, с открито показване на недостатъци и човешки слабости, без идеализиране. Бициус пише на немски език, но често вплита изрази и мисловни модели от бернския диалект на Ементал, което придава колорит и автентичност на речта на героите.

Най-известната му творба е полуалегоричната новела "Die Schwarze Spinne" (Черният паяк) — история, в която чума и зло са въплътени в образа на чудовищен паяк, опустошаващ швейцарска общност. Разказът разглежда теми като моралната отговорност, последиците от договорите с дявола, социалния и нравствен упадък и връзката между колективната вина и наказанието. Текстът се отличава с мрачен, поучителен тон и силно символно-алегоричен заряд.

Стилът на Бициус съчетава реализъм, религиозна етика и народна мъдрост. Той не е селски по произход, а принадлежи към образованите слоеве; неговият поглед върху селския живот е наблюдателен и аналитичен — той възпроизвежда това, което е видял и научил, а не само лично преживяно. В творчеството му се открояват вниманието към детайла, хуманизмът и религиозната чувствителност, както и критика към нравствения упадък и социалните пороци.

Основни произведения (избрани):

• Bauernspiegel (1837)
• Leiden und Freuden eines Schulmeisters (1838–1839)
• Uli der Knecht (1841) и продължението Uli der Pächter (1849)
• Anne-Bäbi Jowäger (1843–1844)
• Käthi, die Großmutter (1846)
• Die Schwarze Spinne (най-известната новела)
• Die Käserei in der Vehfreude (1850)
• Erlebnisse eines Schuldenbauers (1853)

Освен големите романи и повести, Бициус публикува и няколко тома с по-кратки разкази и новели. Неговите произведения предизвикват интерес както сред съвременниците, така и сред по-късните поколения заради автентичното показване на селския бит, социалните конфликти и религиозната проблематика. Те са превеждани на различни езици и влияят върху развитието на швейцарската литертура.

Политическите позиции на автора също оказват влияние върху творчеството му. Бициус е бил вярващ консерватор (в текста е посочен като "виги") и остро се противопоставя на Радикалната партия в кантона, която печели властта през 1846 г.; този политически тон понякога се отразява в произведенията му.

Алберт Бициус умира в Лютцелфлух, кантон Берн, на 22 октомври 1854 г.

Издания и биографии: Съчиненията на Бициус са издадени в 24 тома в Берлин през 1856–1861 г., а по-късна селекция от 10 тома с оригиналния текст на всеки разказ е публикувана в Берн през 1898–1900 г. Биографични очерци за него са написани от К. Мануел в берлинското издание на съчиненията (Берлин, 1861) и от Й. Амман в първия том (Берн, 1884) на сборника "Бернски биографи" (Sammlung Bernischer Biographien). Тези издания и изследвания утвърждават мястото му като един от значимите гласове на швейцарската провинциална проза и религиозна литература от XIX век.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Алберт Бициус?

В: Къде е израснал?

В: С какво се занимава, след като завършва образованието си в Берн?

В: Кога се жени за една от внучките си?

В: Кое е най-известното произведение на Бициус?

В: Колко деца е имал?

В: С коя политическа партия е бил свързан Бициус?

Търсене по буква