Антон Веберн (1883–1945) — австрийски композитор и пионер на сериализма
Антон Веберн (роден във Виена на 3 декември 1883 г.; починал в Митерил на 15 септември 1945 г.) е австрийски композитор. Веберн и Албан Берг са най-известните ученици на Арнолд Шьонберг, композитора, който е изобретил дванадесеттоновата система. Този стил на композиране често е наричан "Втората виенска школа". Веберн вероятно е първият ученик на Шьонберг, а Берг се присъединява към тях няколко седмици по-късно. Веберн използва правилата на дванадесеттоновата система много стриктно в своята музика. Композициите му оказват голямо влияние върху композиторите от средата на XX в., които се интересуват от сериализма, особено върху Карлхайнц Щокхаузен и Пиер Булез. Повечето композиции на Веберн са много кратки.
Живот и образование
Антон Веберн е роден в интелектуална и музикална среда — семейство с интереси в културата и образованието. В началото на XX век той започва систематично да се занимава с композиция и около 1904 г. влиза в контакт и по-късно учи при Арнолд Шьонберг, което оказва решаващо влияние върху неговото мислене и техника. През годините Веберн развива собствен, разпознаваем почерк, различен както от романтичната традиция, така и от по-широко разпространените авангардни практики на времето.
Творческа дейност и характерни черти
Веберн работи в различни жанрове — камерна музика, песни, хорови и оркестрови миниатюри. Неговите произведения се отличават с:
- Краткост и концентрираност — композициите често са компактни, с ясно формулирани идеи, без излишна повторяемост.
- Икономия на материал — всяка нота, динамичен знак и артикулация са внимателно дозирани и носещи смисъл.
- Атоналност и сериална техника — Веберн прилага дванадесеттоновата система и сериалните принципи с голяма строгост и логика.
- Точност на нюансите — детайли като темпо, динамика и артикулативни указания са от първостепенно значение за израза.
- Цветово мислене — подход, при който „мелодията“ често се разглежда чрез темброви сменки (понякога свързвано с понятието Klangfarbenmelodie) и чрез точкови инвенции, близки до т. нар. полиферичен или „пойнтилистичен“ стил.
Влияние и приемане
Приживе Веберн остава относително непопулярен извън тесни среди, а в периода на националсоциалистическия режим неговата музика е подлагана на цензура и често е обявявана за „дегенерирала“. След Втората световна война интересът към неговото дело нараства, особено сред композитори, търсещи строги сериални и формални решения. Неговите идеи за ред, икономия и темброва прецизност оказват силно влияние върху поколения композитори през втората половина на XX век и върху развитието на академичната композиция и изпълнителската практика.
Смърт и наследство
Антон Веберн умира на 15 септември 1945 г. След войната той е прострелян при инцидент, свързан със събитията в края на военния конфликт; това прекъсва живота на един от най-влиятелните, макар и експериментално настроените, композитори на XX век. Неговото творчество продължава да се изучава и изпълнява широко — записи, академични изследвания и концерти помагат за опознаване на детайлите в неговия стил и за оценка на приноса му към съвременната музика.
Краткият, прецизен и строго структуриращ подход на Веберн направи от него ключова фигура за развитието на сериализма и за по-нататъшните експерименти с форма и звук в европейската музика. Неговото творчество остава важен обект на изследване за композитори, изпълнители и музиколози, които търсят максимална концентрация и яснота в музикалната мисъл.
Антон Веберн в Щетин, октомври 1912 г.
Живот
Ранни години
Антон е роден като Антон фон Веберн. Бащата на Веберн е минен инженер, който по-късно получава важна държавна работа. Семейството е принадлежало към аристокрацията, поради което пред фамилното име е имало "von". През 1918 г. в Австрия е приет закон, който забранява на хората да използват "фон" като част от името си, така че оттогава нататък той винаги е бил известен като "Антон Веберн". Антон се научава да свири на виолончело и пиано. Имали селска къща, в която семейството прекарвало лятото, и младежът прекарвал много време в композиране, особено на песни по стихове на известни немски поети като Стефан Георги и Рихард Демел. Заедно със своя приятел и братовчед Ернст той чете философските книги на Фридрих Ницше, изучава модерни картини и слуша музиката на Рихард Вагнер. Баща му го води на фестивала в Байройт.
Заминава да учи във Виенския университет, където продължава да композира много музика. През 1906 г. получава докторска степен за написаното от него за композитора Хайнрих Исаак.
Влиянието на Шьонберг
Когато Веберн става ученик на Шьонберг, той се присъединява към малка група музиканти, които ще станат приятели за цял живот. Албан Берг е член на тази група. Музиката, която тези хора пишат, звучи много модерно по онова време и им се налага да се сблъскват с много критики. Берг и Веберн са официални ученици на Шьонберг само две години, но продължават да работят с него, като често преписват музика за него. Те му помагат и финансово, а когато Шьонберг се премества в Берлин, Веберн се премества там, за да бъде близо до него.
В средата на кариерата
През тези години Веберн композира повече дванадесеттонова музика. Работи и като диригент, за да печели пари. Интересува се само от музиката на немски и австрийски композитори. Опитва се да получи няколко преподавателски места, но единственото, което успява да получи, е в Израелския институт за слепи във Виена, където преподава в продължение на шест години.
По-късни години
През 30-те години Веберн се сблъсква с много трудности. Той не разполага с много пари, а Шьонберг отива да живее във Франция, а след това и в Съединените щати заради политическата ситуация в Европа. Албан Берг умира през 1935 г. и собствената му диригентска кариера приключва. Когато нацистите идват на власт в Австрия, те забраняват музиката на Веберн, защото я смятат за лоша (наричат я "изродено изкуство"). Синът му загива в боевете по време на Втората световна война. Четири месеца след края на войната той седи на верандата на къщата на дъщеря си и пуши пура след вечеря, когато е застрелян от един от окупационните войски. Трябвало е да бъде вътре, защото е имало полицейски час. Зет му току-що е бил арестуван за продажба на вещи на черния пазар.
Неговата музика
Ранната музика на Веберн е в стила на експресионизма. По-късно той пише, използвайки дванадесеттоновата система. Обича да използва много високи и много ниски тонове, както и тишини в музиката си. Въпреки че повечето му произведения са много кратки, всяка нота е внимателно планирана. Официално той композира 31 произведения, които се побират на 6 компактдиска. Голяма част от музиката му звучи много съвременно и днес.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Антон Веберн?
О: Антон Веберн е австрийски композитор, роден във Виена на 3 декември 1883 г.
В: Кои са били известните ученици на Веберн?
О: Известните ученици на Веберн са Албан Берг и Арнолд Шьонберг.
Въпрос: Кой композиционен стил често се нарича Втора виенска школа и кой го е създал?
О: Втората виенска школа често се нарича стилът на композиране, който Арнолд Шьонберг, учителят на Веберн, е изобретил.
Въпрос: Как Веберн използва дванадесеттоновата система в музиката си?
О: Веберн използва правилата на дванадесеттоновата система много стриктно в музиката си.
Въпрос: Кои са някои от композиторите от средата на XX век, които са били повлияни от композициите на Веберн?
О: Карлхайнц Щокхаузен и Пиер Булез са сред композиторите от средата на 20-ти век, които се интересуват от сериализма и са повлияни от композициите на Веберн.
В: Как бихте описали композициите на Веберн по отношение на тяхната дължина?
О: Повечето от композициите на Веберн са много кратки.
В: Кога умира Антон Веберн и къде е починал?
О: Антон Веберн умира на 15 септември 1945 г. в Митерил.
