Антон Веберн

Живот

Ранни години

Антон е роден като Антон фон Веберн. Бащата на Веберн е минен инженер, който по-късно получава важна държавна работа. Семейството е принадлежало към аристокрацията, поради което пред фамилното име е имало "von". През 1918 г. в Австрия е приет закон, който забранява на хората да използват "фон" като част от името си, така че оттогава нататък той винаги е бил известен като "Антон Веберн". Антон се научава да свири на виолончело и пиано. Имали селска къща, в която семейството прекарвало лятото, и младежът прекарвал много време в композиране, особено на песни по стихове на известни немски поети като Стефан Георги и Рихард Демел. Заедно със своя приятел и братовчед Ернст той чете философските книги на Фридрих Ницше, изучава модерни картини и слуша музиката на Рихард Вагнер. Баща му го води на фестивала в Байройт.

Заминава да учи във Виенския университет, където продължава да композира много музика. През 1906 г. получава докторска степен за написаното от него за композитора Хайнрих Исаак.

Влиянието на Шьонберг

Когато Веберн става ученик на Шьонберг, той се присъединява към малка група музиканти, които ще станат приятели за цял живот. Албан Берг е член на тази група. Музиката, която тези хора пишат, звучи много модерно по онова време и им се налага да се сблъскват с много критики. Берг и Веберн са официални ученици на Шьонберг само две години, но продължават да работят с него, като често преписват музика за него. Те му помагат и финансово, а когато Шьонберг се премества в Берлин, Веберн се премества там, за да бъде близо до него.

В средата на кариерата

През тези години Веберн композира повече дванадесеттонова музика. Работи и като диригент, за да печели пари. Интересува се само от музиката на немски и австрийски композитори. Опитва се да получи няколко преподавателски места, но единственото, което успява да получи, е в Израелския институт за слепи във Виена, където преподава в продължение на шест години.

По-късни години

През 30-те години Веберн се сблъсква с много трудности. Той не разполага с много пари, а Шьонберг отива да живее във Франция, а след това и в Съединените щати заради политическата ситуация в Европа. Албан Берг умира през 1935 г. и собствената му диригентска кариера приключва. Когато нацистите идват на власт в Австрия, те забраняват музиката на Веберн, защото я смятат за лоша (наричат я "изродено изкуство"). Синът му загива в боевете по време на Втората световна война. Четири месеца след края на войната той седи на верандата на къщата на дъщеря си и пуши пура след вечеря, когато е застрелян от един от окупационните войски. Трябвало е да бъде вътре, защото е имало полицейски час. Зет му току-що е бил арестуван за продажба на вещи на черния пазар.

Неговата музика

Ранната музика на Веберн е в стила на експресионизма. По-късно той пише, използвайки дванадесеттоновата система. Обича да използва много високи и много ниски тонове, както и тишини в музиката си. Въпреки че повечето му произведения са много кратки, всяка нота е внимателно планирана. Официално той композира 31 произведения, които се побират на 6 компактдиска. Голяма част от музиката му звучи много съвременно и днес.