Експресионизъм: история, характеристики и ключови творци на XX век

Експресионизъм XX век: история, характеристики и ключови творци — Мунк, Кандински, Шиле и др. Емоционално, авангардно изкуство от Берлин и Ваймар.

Експресионизмът е течение в изкуството и културата на 20 век, със силен акцент върху субективното, емоционалното и вътрешното преживяване. Художниците експресионисти се опитват да изразят чувство чрез формата и цвета, така че визуалният език да предава настроението на създателя, а не обективното, „научно“ изображение на света. Цветовете и формите не се използват по начина, по който хората ги виждат, а както художникът ги усеща.

Експресионизмът възниква като авангардно движение в литературата и живописта преди Първата световна война. В годините на Ваймар той достига широка публична видимост и популярност, особено през 20-те години на ХХ век в Берлин. Основни центрове на експресионизма са Германия (особено Дрезден и Мюнхен), Австрия и части от Скандинавия.

Произход и исторически контекст

Експресионизмът се оформя като реакция срещу доминиращите към края на XIX и началото на XX век течения — импресионизъм, натурализъм и рационалистичния позитивизъм. Социалните и политически промени, бързата индустриализация, урбанизацията, усещането за отчуждение и драматичните травми от Първата световна война засилват стремежа към изразяване на вътрешните преживявания, страхове и духовни търсения. Две от най-известните групи, които символично очертават течението, са Die Brücke (основана в Дрезден, 1905) и Der Blaue Reiter (Мюнхен, около 1911), чиито членове развиват различни варианти на експресионистичния език.

Характеристики

• Субективност: светът се представя през личната перспектива на автора — как се усеща, а не как „реално“ изглежда;
• Емоционална експресия: творбите целят силен емоционален ефект — тревога, страх, гняв, екстаз, носталгия;
• Дисторзия и деформиране: изкривени форми, изразени линии, нарушена перспектива;
• Наситени и нереалистични цветове: цветът е символичен и психологически, а не имитатор на природата;
• Ритъм и текстура: енергични, често груби четки, плътни мазки и контрастни повърхности;
• Тематика: екзистенциални въпроси, смърт, отчуждение, градското битие, социална несправедливост, лична визия за смисъла на живота;
• Мултижанровост: проявява се във всички изкуства — живопис, скулптура, литература, театър, танц, кинематография, музика и архитектура.

Форми и жанрове

Експресионизмът не е ограничен до живописта. В литературата и поезията това са творби, изпълнени с вътрешно напрежение и метафорика; в театъра — експресионистични постановки със стилизирани декори и интензивни актьорски изпълнения; в танца — драматични, „вътрешни“ хореографии (напр. двигателността в Германия като проявление чрез хореографи като Mary Wigman); в киното — силни визуални контрасти, остри ъгли и сенки (примери: немското експресионистично кино с филми като „Кабинетът на д-р Калигари“ и „Носферату“), в музиката — атоналност и силно емоционално изразяване (композитори като представители на Втора Виенска школа са свързвани с експресивни идеи); в архитектурата — експресионистични форми и пластики (например ранни прояви на емоционално-скулптурна архитектура).

Ключови творци и примери

Типични съвременни експресионисти са Едвард Мунк (често посочван като предшественик; известен с "Крясък"), Аугуст Маке, Ернст-Лудвиг Кирхнер, Емил Нолде, Марк Шагал, Василий Кандински, Франц Марк, Егон Шиле и други. Много от тези автори участват в групи или изложби, които оформят визията на движението. Първата световна война с многото загинали млади мъже оставя дълбоки следи в съзнанието на художниците и темите, които те обработват.

Други важни имена: Оскар Кокошка, Макс Бекман, Кете Колвиц (с изразена социална и емоционална насоченост), Ролф Неш и много други. Някои по-стари художници като Ел Греко понякога се споменават като предшественици поради изразителността на формите и драматичния тон, макар исторически да принадлежат към маниеризма.

Социални измерения и политически отклик

Експресионизмът често отразява социална критика и тревога от модерния свят. В периода след Първата световна война мнозина творци изразяват бунт срещу милитаризма, консумеризма и политическите кризи. В същото време в нацистка Германия (след 1933 г.) експресионистичното изкуство е нападнато и маркирано като „изродено“ (Entartete Kunst), много творби са иззети, изложби са забранени, а автори — прогонени или преследвани.

Влияние и наследство

Макар историческата вълна на класическия експресионизъм да отслабва след 1930-те, неговото въздействие продължава. Елементи от експресионизма са видими в по-късни движи — абстрактен експресионизъм, неоекспресионизъм и в съвременното визуално кино и театър. Темите за вътрешното преживяване, отчуждението и експресивните техники продължават да влияят върху художници, режисьори, писатели и композитори в целия свят.

Как да разпознаем експресионистична творба

• Търсете силно интензивни, нетипични цветове и силна текстура;
• Форми и фигури, деформирани с цел да предадат емоция;
• Композиция, която подчертава вътрешното напрежение — криви, остри ъгли, динамични контрасти;
• Тематика, насочена към психологията, страхове, екзистенциални въпроси или социална критика.

В заключение: експресионизмът е широко, многостранно и дълбоко човешко движение в изкуството на XX век, чиято основна цел е да превърне вътрешните преживявания в осезаеми форми — чрез цвят, линия, звук и движение — и така да отговори на кризите и търсенията на своето време.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява експресионизмът?

В: Кога се появява експресионизмът?

В: Какво се стреми да постигне експресионистичното изкуство?

В: Какви форми приема експресионизмът?

В: Кои са някои забележителни експресионисти?

Въпрос: Как Първата световна война е повлияла на художниците експресионисти?

Търсене по буква