Карло Джезуалдо — италиански композитор на хроматични мадригали
Карло Джезуалдо — италиански ренесансов композитор на експресивни хроматични мадригали; музика, страст и мрачна история за убийство и артистичен гений.
Тази статия е за композитора; за италианския град вижте Джезуалдо.
Карло Джезуалдо, известен като Джезуалдо да Веноза (роден вероятно на 8 март 1566 г.; починал на 8 септември 1613 г.), принц на Веноза и граф на Конца, е италиански музикален композитор, лютиер и убиец. Живее в края на периода на Ренесанса. Известен е с красивите си експресивни мадригали, които са написани в много хроматичен стил (с използване на много резки и малки тонове). Той е запомнен и с това, че е извършил ужасно убийство.
Кратка биография
Карло Джезуалдо е роден в аристократично семейство и като благородник носи титлата принц на Веноза. През живота си той съчетава ролята на земевладелец и покровител на музиката с лична творческа дейност. След инцидента с убийството — когато по време на скандал той убива своята съпруга и нейния любовник — Джезуалдо е подложен на обществено обсъждане и се оттегля донякъде от дворното ежедневие. В останалата част от живота си той прекарва време в усамотение, занимава се с композиция, повишава изискванията към собствените си музиканти и събира значителен музикален архив.
Творчество и стил
Джезуалдо е най-известен с мадригали, които се отличават със силна експресия и необичайна за епохата хроматична езикова и хармонична обработка. Той използва резки модулации, внезапни контрастни хармонии и дълбоко текстово изразяване — техники, които целят да предадат емоционалното съдържание на стихотворението. Освен светските мадригали, той композира и духовна музика, сред която са напр. сетинги за Тенебре и други сакрални композиции.
Музикалният му език съчетава елементи на развитата ренесансова полифония с експерименти, които предвещават някои хармонични и експресивни решения, характерни за по-късната барокова епоха и дори за модерната музика. Поради това многи изследователи и изпълнители го смятат за един от най-интересните и оригинални композитори на късния Ренесанс.
Издания, изпълнения и влияние
Приживе Джезуалдо публикува сборници с мадригали и монументална църковна музика. След дълъг период на относителна забрава, интересът към неговото творчество се възражда през 20. век със засилен интерес към музиката от Ренесанса и барока, както и с експерименталните търсения на модерни композитори и диригенти. Днес неговите ранни и късни мадригали се записват и изпълняват както от ансамбли за старинна музика, така и в съвременни интерпретации, а музикознанието изучава неговите хармонични иновации и текстова експресия.
Личностният мит и историческата оценка
Личният живот на Джезуалдо — включително убийството, съпроводено с елементи на скандал и сензация — често засенчва музикалното му наследство. Въпреки това съвременната музикология се стреми да отдели човешките му слабости от художествения принос и да оцени композициите му в исторически и музикален контекст. Мнозина днес признават Джезуалдо като иновативен майстор на мадригала и силно индивидуален глас в прехода между Ренесанса и ранния барок.
Карло Джезуалдо, принц на Веноза.
Живот
Джезуалдо произхожда от аристократично семейство. Вероятно е роден във Веноза, но не знаем почти нищо за ранния му живот. Знаем, че когато е бил малък, се е интересувал изключително много от музика и не е проявявал голям интерес към нищо друго. Свирил е на лютня, клавесин и китара.
Убийствата
През 1586 г. Джезуалдо се жени за първата си братовчедка доня Мария д'Авалос, дъщеря на маркиз Пескара. Две години по-късно тя започва любовна афера с Фабрицио Карафа, херцог на Андрия. В продължение на две години съпругът ѝ не знае нищо за любовната ѝ афера. Един ден той се връща неочаквано в двореца си (може би е подозирал, че нещо се случва) и ги намира да правят любов. Той убива и двамата в леглото им. След това оставил телата им пред двореца, за да ги видят всички. В онези дни в Италия благородник не можел да бъде арестуван и наказан. Възможно е обаче някой да е искал да го убие за отмъщение, затова той избягал в градчето Джезуалдо, където имал замък.
Много хора са чули за убийствата. Известни поети като Тасо пишат стихове за това. Нищо обаче не било направено, за да бъде арестуван Джезуалдо. Някои хора по онова време твърдят, че той е убил и едно от бебетата на Мария, защото е смятал, че може да не е бащата. Други хора дори казвали, че е убил тъста си, когато той дошъл, искайки да го убие за отмъщение, но не знаем дали това е било вярно.
Годините на Ферара
През 1594 г. Джезуалдо отива в град Ферара, известен с музиката, която се композира от модерни композитори, експериментиращи с нови идеи. Прекарва там две години и композира първата си книга с мадригали. Там се жени за друга жена, която е племенница на херцог Алфонсо II д'Есте. Двойката се връща в Гезуалдо през 1597 г.
Завръщане при Джезуалдо и последни години
След като се завръща от Ферара в замъка си в Джезуалдо през 1597 г., той се опитва да прослави града с музика. Поканил някои от най-известните италиански музиканти да дойдат и да работят за него. Тъй като бил много богат, той можел да си позволи това. Въпреки това музицирането се извършвало само в неговия замък (отпечатване с Джовани Джакомо Карлино). Последните години от живота си Джезуалдо прекарва, без да се занимава с нищо друго освен с музика. Той почти не напускал замъка си.
Новият брак на Джезуалдо не е щастлив. Жена му казва, че той е жесток, и се опитва да се разведе с него. Тя прекарва много време извън замъка и му пише гневни писма.
В края на живота си страда от депресия и лудост. Не знаем дали това се е дължало на лошото му настроение, че е убиец, но вероятно се е чувствал виновен. Често е карал слугите си да го удрят. Освен това пише много странни писма до един кардинал, в които го моли да му изпрати част от скелета на мъртвия му чичо, защото смята, че тези останки ще го направят по-добър.
Джезуалдо умира сам в замъка си. Параклисът, в който е погребан, е разрушен от земетресение през 1688 г. Във възстановената църква все още има погребална плоча.
Неговата музика
Смятаме, че е вероятно Джезуалдо да е изпитвал ужасна вина през целия си живот за извършените от него убийства и тези чувства да се чуват в музиката му. Думите на неговите мадригали често са много емоционални: те са за "любов", "болка", "смърт", "екстаз", "агония". Разбира се, и други композитори на мадригали са използвали такива думи, но музиката на Джезуалдо е наистина крайна. Тя често е диво хроматична. Другите композитори не копират стила му.
Той пише както свещени (религиозни), така и светски (нерелигиозни) песни, а също и музика за инструменти. Най-известните му композиции са шестте му публикувани книги с мадригали (между 1594 и 1611 г.), както и респонсориите му за Тенебра, които много приличат на мадригалите, но използват текстове от страстната история за кръстната смърт на Христос.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Карло Джезуалдо?
О: Карло Джезуалдо е италиански музикален композитор, лютиер и убиец, живял в края на Ренесанса.
В: Кога е роден и кога умира Карло Джезуалдо?
О: Карло Джезуалдо е роден вероятно на 8 март 1566 г. и умира на 8 септември 1613 г.
В: С какво е известен Карло Джезуалдо?
О: Карло Джезуалдо е известен с красивите си изразителни мадригали, които са написани в много хроматичен стил (с много резки и малки тонове).
В: Каква е била титлата на Карло Джезуалдо?
О: Карло Джезуалдо е бил принц на Веноза и граф на Конза.
В: Какво представлява периодът на Ренесанса?
О: Периодът на Ренесанса е културно движение в Европа, което продължава от XIV до XVII век и се характеризира с възраждане на класическото изкуство, литература и наука.
В: Какво е направил Карло Джезуалдо, което се смята за ужасно?
О: Карло Джезуалдо е запомнен и с това, че е извършил ужасно убийство.
В: Джезуалдо ли е град в Италия, който носи името на Карло Джезуалдо?
О: Не, в статията се посочва, че Джезуалдо е град в Италия, но се добавя, че той не е кръстен на Карло Джезуалдо.
обискирам