Карло Джезуалдо

Живот

Джезуалдо произхожда от аристократично семейство. Вероятно е роден във Веноза, но не знаем почти нищо за ранния му живот. Знаем, че когато е бил малък, се е интересувал изключително много от музика и не е проявявал голям интерес към нищо друго. Свирил е на лютня, клавесин и китара.

Убийствата

През 1586 г. Джезуалдо се жени за първата си братовчедка доня Мария д'Авалос, дъщеря на маркиз Пескара. Две години по-късно тя започва любовна афера с Фабрицио Карафа, херцог на Андрия. В продължение на две години съпругът ѝ не знае нищо за любовната ѝ афера. Един ден той се връща неочаквано в двореца си (може би е подозирал, че нещо се случва) и ги намира да правят любов. Той убива и двамата в леглото им. След това оставил телата им пред двореца, за да ги видят всички. В онези дни в Италия благородник не можел да бъде арестуван и наказан. Възможно е обаче някой да е искал да го убие за отмъщение, затова той избягал в градчето Джезуалдо, където имал замък.

Много хора са чули за убийствата. Известни поети като Тасо пишат стихове за това. Нищо обаче не било направено, за да бъде арестуван Джезуалдо. Някои хора по онова време твърдят, че той е убил и едно от бебетата на Мария, защото е смятал, че може да не е бащата. Други хора дори казвали, че е убил тъста си, когато той дошъл, искайки да го убие за отмъщение, но не знаем дали това е било вярно.

Годините на Ферара

През 1594 г. Джезуалдо отива в град Ферара, известен с музиката, която се композира от модерни композитори, експериментиращи с нови идеи. Прекарва там две години и композира първата си книга с мадригали. Там се жени за друга жена, която е племенница на херцог Алфонсо II д'Есте. Двойката се връща в Гезуалдо през 1597 г.

Завръщане при Джезуалдо и последни години

След като се завръща от Ферара в замъка си в Джезуалдо през 1597 г., той се опитва да прослави града с музика. Поканил някои от най-известните италиански музиканти да дойдат и да работят за него. Тъй като бил много богат, той можел да си позволи това. Въпреки това музицирането се извършвало само в неговия замък (отпечатване с Джовани Джакомо Карлино). Последните години от живота си Джезуалдо прекарва, без да се занимава с нищо друго освен с музика. Той почти не напускал замъка си.

Новият брак на Джезуалдо не е щастлив. Жена му казва, че той е жесток, и се опитва да се разведе с него. Тя прекарва много време извън замъка и му пише гневни писма.

В края на живота си страда от депресия и лудост. Не знаем дали това се е дължало на лошото му настроение, че е убиец, но вероятно се е чувствал виновен. Често е карал слугите си да го удрят. Освен това пише много странни писма до един кардинал, в които го моли да му изпрати част от скелета на мъртвия му чичо, защото смята, че тези останки ще го направят по-добър.

Джезуалдо умира сам в замъка си. Параклисът, в който е погребан, е разрушен от земетресение през 1688 г. Във възстановената църква все още има погребална плоча.

Неговата музика

Смятаме, че е вероятно Джезуалдо да е изпитвал ужасна вина през целия си живот за извършените от него убийства и тези чувства да се чуват в музиката му. Думите на неговите мадригали често са много емоционални: те са за "любов", "болка", "смърт", "екстаз", "агония". Разбира се, и други композитори на мадригали са използвали такива думи, но музиката на Джезуалдо е наистина крайна. Тя често е диво хроматична. Другите композитори не копират стила му.

Той пише както свещени (религиозни), така и светски (нерелигиозни) песни, а също и музика за инструменти. Най-известните му композиции са шестте му публикувани книги с мадригали (между 1594 и 1611 г.), както и респонсориите му за Тенебра, които много приличат на мадригалите, но използват текстове от страстната история за кръстната смърт на Христос.