Етикет за записи

Етикети като марки

Звукозаписните компании често изразходват много време и средства, за да откриват нови музиканти или да развиват таланта на изпълнители, с които вече са сключили договор. Връзката на марката с изпълнителите помага да се определи имиджът както на марката, така и на изпълнителя.

Въпреки факта, че и двете страни се нуждаят една от друга, за да оцелеят, отношенията между звукозаписните компании и изпълнителите понякога са трудни. Албумите на много изпълнители са били променяни или цензурирани по някакъв начин от лейбълите преди издаването им - песни са били редактирани, обложките или заглавията са били променяни и т.н. Обикновено звукозаписните компании правят това, защото вярват, че албумът ще се продава по-добре, ако бъдат направени промените. Често решенията на звукозаписната компания са правилни от търговска гледна точка, но това обикновено разстройва изпълнителите, които смятат, че произведенията им са унищожени.

В началото на звукозаписната индустрия звукозаписните компании са били абсолютно необходими за успеха на всеки изпълнител. Първата цел на всеки нов изпълнител или група беше да подпише договор възможно най-скоро. През 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век много изпълнители толкова отчаяно се стремяха да подпишат договор със звукозаписна компания, че обикновено подписваха лоши договори, като понякога се отказваха от правата върху музиката си. Някои от тях използват услугите на адвокати в областта на развлекателната индустрия, за да прегледат всеки договор, преди той да бъде подписан.

Консолидация на индустрията

През 70-те и 80-те години на миналия век в звукозаписната индустрия настъпва етап на консолидация, в резултат на който почти всички големи лейбъли са собственост на много малко мултинационални компании, които от своя страна са членове на RIAA.

Възраждането на независимите лейбъли

През 90-те години на миналия век, поради широкото разпространение на домашните студия, потребителските CD записващи устройства и интернет, независимите лейбъли започват да стават все по-разпространени. Независимите лейбъли обикновено са собственост на артисти (макар и не винаги), като обикновено се фокусират върху създаването на добра музика, а не непременно върху бизнес аспектите на индустрията или печеленето на много пари. Поради тази причина независимите изпълнители обикновено получават по-малко радиопредавания и продават по-малко компактдискове, отколкото изпълнителите, подписали договори с големи лейбъли. Въпреки това те обикновено имат по-голям контрол върху музиката и опаковката на издавания продукт.

Понякога утвърдени изпълнители, след като договорът им за запис приключи, преминават към независим лейбъл. Това често дава комбинираното предимство на разпознаваемостта на името и на по-големия контрол върху музиката. Наред с други певци това са постигнали Доли Партън, Ейми Ман и Принс.

Съществуват много независими лейбъли, но Righteous Babe Records на фолк певицата Ани ДиФранко често се посочва като идеален пример. Певицата отказва изгодни договори с няколко известни лейбъла, за да създаде своя собствена компания в Ню Йорк. Постоянните турнета доведоха до забележителен успех за изпълнител, който не разполага с голямо финансиране. Ани и други членове на компанията неколкократно са говорили за своя бизнес модел с надеждата да насърчат други.

Някои независими лейбъли стават достатъчно успешни, така че големите звукозаписни компании сключват договори за разпространение на музика за лейбъла, а в някои случаи го закупуват изцяло.

На пънк рок сцената пънк етиката "Направи си сам" насърчава групите да се самоиздават и саморазпространяват. Този подход се прилага от началото на 80-те години на миналия век в опит да се остане вярно на пънк идеалите за самостоятелно правене на нещо и непродаване на корпоративни печалби и контрол. Такива лейбъли имат репутацията на жестоко безкомпромисни и особено на такива, които не желаят да си сътрудничат с Големите пет звукозаписни компании изобщо.

Появата на мрежови етикети

Основна статия: нетен етикет

Тъй като интернет вече е реален източник на музика, се появяват мрежови лейбъли. В зависимост от идеалите на нетния лейбъл, музикалните файлове на изпълнителите могат да се изтеглят безплатно или срещу такса, която се заплаща чрез PayPal или онлайн система за плащане. Някои от тези лейбъли предлагат и хартиени компактдискове в допълнение към директното изтегляне (например балтиморската звукозаписна компания Schismatik изпраща компактдискове срещу символична такса). Повечето нетни лейбъли признават системата за лицензиране Creative Commons, като по този начин запазват определени права за изпълнителя.

В Ери, Пенсилвания, има бензиностанции.

Появата на етикети с отворен код

Основна статия: Звукозаписна компания с отворен код

Новият век носи феномена на звукозаписната компания с отворен код или отворено съдържание. Те са вдъхновени от движението за свободен софтуер и отворен код и от успеха на GNU/Linux.

Примери са

• LOCA Records
• Magnatune
• Opsound