Държавният химн на Руската федерация (на руски: Госуда́рственный гимн Росси́йской Федера́ции, румънски: Gosudárstvennyj gimn Rossíjskoj Federácii, руско произношение: [ɡəsʊˈdarstvʲɪn(ː)ɨj ˈɡʲimn rɐˈsʲijskəj fʲɪdʲɪˈratsɨɪ]), понякога наричан просто Химн на Русия (Гимн России), е името на националния химн на Русия. Използван е за първи път през 2001 г. Музиката му е същата като тази на бившия национален химн на Съветския съюз, който е написан от Александър Александров през 1938 г. Думите са написани наново от Сергей Михалков през 2000 г., който е написал и думите за националния химн на СССР през 1943 г.
Исторически контекст
След разпадането на СССР през 1991 г. Руската федерация временно прие за национален химн инструменталната композиция "Патриотична песен" от М. Глинка (без официални думи). В края на 2000 г. бе взето политическо решение да се възстанови мелодията, позната от съветския период, като й се дадат нови, модернизирани текстове. Официалното възприемане и влизане в употреба на новия текст в комбинация с музиката на Александров става на границата между 2000 и 2001 г., след приемане на съответната нормативна уредба.
Музика и стил
Мелодията е композирана от Александър Александров (1883–1946), основател на прочутия държавен хор и оркестър, познат по-късно като Александров ансамбъл (или "Червената армия хор"). Характерни черти на композицията са маршовият, патетичен характер, широк диапазон и мощни хорови възходи, които придават чувство за величие и официалност. Оркестрацията е предвидена за голям симфоничен оркестър и смесен хор, което го прави подходящ за официални церемонии и държавни мероприятия.
Текст и автори
Оригиналните съветски текстове от 1943 г. са дело на Сергей Михалков и Гавриил Ел-Регистан. След промени в политическата обстановка, текстовете преминават през редакции и различни варианти. През 2000 г. Сергей Михалков (1913–2009) написа новия официален текст за държавния химн на Руската федерация, адаптиран към съвременната реалност и без директни възхвали към личности от тоталитарното минало. Тази версия бе приета като официална и се изпълнява от 2001 г. насам.
Приемане и официален статут
Решението за възстановяване на музиката на Александров с нов текст предизвика дебат в обществото и политиката. Поддръжници аргументираха че мелодията е позната, силна и обединяваща, докато опоненти посочваха свързаността й със съветската епоха. В крайна сметка на държавно ниво бе прието използването на тази комбинация като официален символ на Русия. Химнът се регулира с нормативни документи, които определят начина на изпълнение, поводите за звучене и протокола при официални церемонии.
Протокол при изпълнение
Химнът на Руската федерация се изпълнява при държавни празници, официални визити, церемонии по издигане на националния флаг, на откривания на официални събития и при международни спортни прояви, когато се представя руският национален отбор. При изпълнение на химна присъстващите обикновено застават прави като знак на уважение; в дипломатическите протоколи са описани и други формални правила за поводите и формите на изпълнение.
Символика и обществена реакция
Темите в текста подчертават единството на народа, величието на родината, историческата продължителност и стремежа към мир и благоденствие. В обществото въпросът за запазване на съветската мелодия в съвременна Русия остава предмет на дискусии и спомени: едни виждат в нея символ на традиция и стабилност, други — свързаност със спорно минало. Независимо от различията, химнът изпълнява ролята на официален символ, който маркира националната идентичност при държавни и международни събития.
Кой е автор на кои части
- Музика: Александър Александров (композитор на мелодията от 1930-те/1940-те)
- Текст 1943 г.: Сергей Михалков и Гавриил Ел-Регистан (съветски вариант)
- Текст 2000 г. (съвременен): Сергей Михалков (автор на настоящия официален текст)
Тази статия обобщава основните факти за държавния химн на Русия: неговия произход, музикална характеристика, автори и официален статут. За по-подробна информация за текстовете, конкретните формулировки и протоколни норми е препоръчително да се консултират официалните източници и закони, регламентиращи символите на Руската федерация.
