"God Save the King" е националният химн на Обединеното кралство от 1745 г. насам. Той е и кралски химн на държавите от Британската общност, който се изпълнява заедно с официалните им национални химни. Композиторът му остава неизвестен и до днес.

Когато управляващият монарх е кралица, а не крал, заглавието на химна става "God Save the Queen".

Мелодията на "God Save the King" се използва в много страни като национален химн. Освен германските държави, много от които са свързани с Великобритания чрез брак, мелодията се използва и в Лихтенщайн и Швейцария. През 60-те години на ХХ век Швейцария преминава към друга мелодия. Лихтенщайн все още използва мелодията.

Мелодията е едновременно американска и британска. През 30-те години на миналия век Съединените щати избират официален химн. "The Star-Spangled Banner" е избран вместо също толкова популярния "My Country 'tis of Thee", в който се използва мелодията на "God Save the King".


 

Произход и атрибуции

Точният автор на мелодията и текста не е установен. Първите документирани печатни издания и изпълнения датират от средата на XVIII век, но съществуват многобройни версии и теории за произхода. Сред предложените имена са Хенри Кери (Henry Carey), Джон Бул (John Bull), Томас Арн (Thomas Arne) и дори Георг Фридрих Хендъл — обаче към настоящия момент няма безспорно доказателство в полза на нито един от тези автори. Поради липса на категорични архивни данни, творбата остава приписвана на „неизвестен автор“.

Текст, варианти и употреба

Първоначалният текст има няколко стиха, но в повечето официални и публични изпълнения се изпълнява само първият стих. Формулата на обръщението в заглавието се променя според пола на монарха: "God Save the King" при крал и "God Save the Queen" при кралица. След възкачването на крал Чарлз III през 2022 г. версията с "King" отново е в употреба.

Типичен първи стих (английски):
God save our gracious King,
Long live our noble King,
God save the King!

Приблизителен превод на български:
Бог да пази нашия благ крал,
Дълго да живее нашият благороден крал,
Бог да пази краля!

Разпространение извън Великобритания

Мелодията е широко разпространена по света и е била използвана за различни национални и патриотични песни. Най-известните примери са:

  • Лихтенщайн — използва същата мелодия за националния си химн "Oben am jungen Rhein".
  • Швейцария — до 1961 г. в официален контекст се използваше мелодията за песента "Rufst du, mein Vaterland", след което държавата прие нова мелодия ("Swiss Psalm").
  • Съединените щати — в текста на "My Country, 'tis of Thee" (популярен през XIX и началото на XX век) се използва същата мелодия; обаче официалната национална песен става "The Star-Spangled Banner" през 1931 г.

Освен това мелодията присъства и в различни регионални и исторически химни, както и в церемониални контексти в редица страни от Британската общност.

Официален статус и протокол

В Обединеното кралство "God Save the King/Queen" няма формално юридическо определение като законово обявен национален химн — нейният статут е предимно традиционен и конвенционален. Химнът се използва при държавни церемонии, по време на официални посещения, на военни паради и при полагането на клетви. В държавите от Британската общност той често изпълнява ролята на кралски (royal) химн и се свързва пряко с монарха.

Аранжименти, адаптации и културно влияние

Мелодията е предмет на множество аранжименти — от оркестрови и хорови версии до популярни и пародийни адаптации. Тя е използвана и цитирана в класическа музика, театър и филм, както и в протестни и сатирични контексти. Нейната лесно запомняща се мелодия и историческа роля я правят един от най-разпознаваемите музикални мотиви в света.

Защо е значим химнът

"God Save the King/Queen" е не само музикален символ, но и израз на историческата връзка между монархията и поданиците. Въпреки дебати за произхода и използването му в различни държави, химнът остава централен елемент от официалните церемонии във Великобритания и в редица държави, свързани исторически с британската монархия.