Увертюра „1812“ — торжествената увертюра на Чайковски (оп. 49)
Увертюра "1812 г." (на френски език: увертюра "Годината 1812" (френски: Ouverture solennelle "L'Année 1812"): Торжественная увертюра 1812 года, Торжественная увертюра 1812 года) (оп. 49) е оркестрова творба на Пьотр Илич Чайковски. Тя е посветена на отбраната на Русия през 1812 г. срещу настъпващата Велика армия на Наполеон в битката при Бородино по време на френското нашествие в Русия. Увертюрата съчетава популярни мелодии и марширувални теми, представящи конфликта между руските и френските сили, и завършва с мощна кулминация, в която са предвидени оръдеен залп и звън на камбани.
Създаване и първо изпълнение
Чайковски композира увертюрата през втората половина на 1880-те години и я довършва след редица редакции; произведението носи номер оп. 49. Първото публично изпълнение на увертюрата е на 20 август 1882 г. (NS; датата в OS е 8 август). Мястото на изпълнение е катедралата "Христос Спасител" в Москва. За спектакъла композиторът предвижда ефекти извън стандартния оркестър — оръдеен (тромпов) огън и звън на камбани — които отдавна са станали емблематични за това произведение.
Структура и музикални теми
Увертюрата се отличава с ясно прогресираща драматургия: започва с религиозен, малко мрачен хороподобен вход, последван от представяне на различни мелодични елементи — руски народни мотиви, църковни песнопения и военни маршове. В средата на творбата се появяват мотиви, асоциирани с френската армия, включително известни цитати. В заключението Чайковски смело използва мощната оркестрова палитра и ефекти на сценично внушение.
Инструментировка и ефекти
За изпълнението са необходими голям оркестър и разширена ударна секция; често в сценични или празнични изпълнения се прибавят и действително оръдие, камбани или електронно възпроизвеждане на камбанен звън. В някои версии се използва и хор или орган за допълнителен звуков ефект. Тази необичайна за класическата увертюра употреба на оръжие и камбани прави произведението изключително зрелищно, особено при открити концерти и национални празници.
Приемане и културно значение
Увертюрата "1812 г." бързо придобива широка популярност извън Русия и става едно от най-разпознаваемите произведения на Чайковски. По света тя често се използва при официални празненства, военни паради и фойерверки. Въпреки това критиката и музиколозите понякога отбелязват, че впечатляващите ефекти и патриотичният ѝ характер могат да надделеят над музикалната дълбочина — въпрос, който води до разнообразни интерпретации и редакции в изпълненията.
Изпълнения и записи
Творбата е записвана многократно в различни аранжименти — за симфоничен оркестър, за духови оркестри и за сцени с реални пиротехнически средства и оръдия. Продължителността на увертюрата варира според темпото и броя на включените ефекти, като типично изпълнение е около 15–20 минути. Множество знаменитости и оркестри я включват във възпоменателни и празнични програми.
Увертюрата "1812 г." остава едно от най-запомнящите се и често изпълнявани съчинения на Чайковски, съчетавайки силен патриотичен заряд с театрални оркестрационни решения, които продължават да привличат аудиторията и да предизвикват дискусии сред музиколозите и изпълнителите.
Чайковски през 1893 г.
Инструментариум
Увертюрата от 1812 г. е написана за оркестър, който използва следните музикални инструменти:
1 пиколо
2 флейти
2 обоя
1 английски рог
2 кларинета в си бемол
2 фагота
Месинг
4 рога във F
2 корнета в си бемол
2 тромпета в ми бемол
3 тромпета
1 туба
Басов барабан
Снайпер барабан
Тамбура
Триъгълник
карильон (понякога заменен с тръбни камбани или записи на карильони, или дори църковни камбани)
Пушка
Брас бенд
Струни
Цигулки I, II
Виоли
Полеви оръдия
Музикална структура
|
|
| ||||||||
| Имате проблеми със слушането на тези файлове? Вижте помощ за медиите. | |||||||||
В партитурата на увертюрата са вписани шестнадесет оръдейни изстрела. Увертюрата започва с прочувствения руски православен тропар на Светия кръст ("Боже, запази народа си"), изпълнен от осем виолончела и четири виоли. Произведението преминава през смесица от пасторални и войнствени теми. Увертюрата включва руския народен танц "При вратата, при моята врата". В преломния момент на инвазията - битката при Бородино - партитурата призовава за пет руски оръдейни изстрела. Низходящ струнен пасаж представя последвалото отстъпление на френските сили, последвано от победни камбани и триумфално повторение на "Боже, запази народа си", докато Москва гори, за да откаже на французите зимни квартири. Появява се музикална сцена на преследване. От нея се появява химнът "Боже, пази царя!". Увертюрата използва контрапункт, за да подсили появата на лайтмотива, който представя руските сили в цялата песен.
Въпреки че по времето на Чайковски "Боже, пази царя!" е руският национален химн, през 1812 г. той не е химн. До 1815 г. няма официален руски химн.
Съществуват няколко записа на увертюрата в транскрипция на американския диригент Игор Букетов със следните промени и допълнения:
- Началната част, "God Preserve Thy People", се изпълнява акапелно от хор.
- Детски или женски хор допълва изпълнението на дуета флейта и cor anglais на "At the Gate".
- Оркестърът и хорът се обединяват в кулминацията с триумфална версия на "Боже, пази народа си" и "Боже, пази царя".
История на записите
В записа на Mercury Records от 1954 г. на Антал Дорати със Симфоничния оркестър на Минеаполис, частично записан в Уест Пойнт и използващ мемориалния карильон на Йейл в Ню Хейвън, Кънектикът, е използвано френско единично оръдие от времето на Наполеон, изстреляно на 4 декември 1954 г., дублирано 16 пъти, както е написано. При първото издание на записа от едната страна звучи увертюрата, а от другата - разказът на Димс Тейлър за това как са постигнати ефектите на оръдието и камбаната. (По-късните издания поставят коментара след изпълнението на страна 1, а Capriccio Italien на страна 2.) Стереофоничната версия на албума е записана на 4 декември 1958 г., като са използвани камбаните на карильона "Л. С. Рокфелер" в църквата "Ривърсайд". В този стереозапис на Mercury Living Presence коментарът е също така направен от Димс Тейлър, а 1812 г. е съчетана с Capriccio Italien на Чайковски.
Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян и хорът на Донските казаци записват произведението през 1967 г.
През 1971 г. CBS издава запис с Филаделфийския оркестър под диригентството на Юджийн Орманди, в който участват още хорът Mormon Tabernacle Choir, оркестърът на Военната академия във Вали Фордж и истински артилерийски изстрели. Записът на Нееме Ярви с Гьотеборгския симфоничен оркестър, Гьотеборгската артилерийска дивизия, Гьотеборгския симфоничен духов оркестър, Църковните камбани на Гьотеборг и Гьотеборгския симфоничен хор е записан на 4 декември 1991 г. В него звучат Маршът на робите, В степите на Средна Азия и Княз Игор: Половски танци на Александър Бородин, както и Увертюра към Руския великденски фестивал и Капричио еспаньол на Николай Римски-Корсаков. Първият дигитален запис на Увертюра 1812 е изпълнен от Леонард Бърнстейн и Нюйоркския филхармоничен оркестър през 1975 г. Последният цифров запис е на Ерих Кунцел, Cincinnati Pops и Киевския симфоничен хор през 2001 г.
През 1990 г., по време на световните чествания на 150-годишнината от рождението на Чайковски, увертюрата е записана в града на неговата младост от Симфоничния оркестър "Чайковски", известен също като Симфоничния и филхармоничен оркестър на Всесъюзното радио и телевизия, с помощта на 16 оръдия за зареждане на дула, изстреляни на живо, както е написано в партитурата от 1880 г. През юни 2009 г. записът скоро се превръща в най-популярния пълен оркестров запис с фойерверки на финала.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой композира увертюрата от 1812 г.?
О: Увертюрата от 1812 г. е написана от Пьотр Илич Чайковски.
В: Какво е френското заглавие на Увертюрата от 1812 г.?
О: Френското заглавие на Увертюрата от 1812 г. е Ouverture solennelle "L'Année 1812".
В: Какво събитие отбелязва увертюрата?
О: Увертюрата е посветена на защитата на Русия срещу настъпващата Grande Armée на Наполеон в битката при Бородино по време на френското нашествие в Русия.
В: Кога е първото публично изпълнение на увертюрата?
О: Първото публично изпълнение на Увертюра "1812 г." е на 20 август 1882 г. (НС; 8 август ОС).
В: Къде е било първото ѝ публично изпълнение?
О: Първото публично изпълнение на увертюрата се е състояло в Москва в катедралата "Христос Спасител".
В: Кое е най-запомнящото се в тази творба?
О: Най-запомнящото се в тази творба е нейният кулминационен залп от оръдеен огън и звън на камбани.
