Гъбата е член на филум Porifera. Тя е просто животно с много клетки, но без уста, мускули, сърце или мозък. Тя е седяща: не може да се придвижва от място на място, както повечето животни. Гъбата е животно, което расте на едно място, както повечето растения. Въпреки това гъбите са доста успешни.
Основният план на тялото представлява желеобразен слой, поставен между два тънки слоя клетки. Телата им са пълни с пори и канали, които позволяват на водата да циркулира през тях. Повечето от тях се хранят с бактерии и други микроорганизми. Няколко от тях се хранят с малки ракообразни.
Съществуват повече от 10 000 вида гъби. Повечето гъби живеят в океана. Няколко живеят в сладка вода. Всички гъби поемат вода през пори (малки дупчици) в тялото си. Водата излиза през голяма тръба в центъра. Повечето гъби филтрират (извличат) малки парченца храна от водата, която преминава през телата им. Животните, които си набавят храна по този начин, се наричат филтриращи животни.
Гъбите са най-старите животни, за които има вкаменелости (отпреди ~635 милиона години).
Строеж на тялото
Телото на гъбите има прост, но ефективен план: външен клетъчен слой, вътрешен клетъчен слой и желатиновиден матрикс помежду им. Важни елементи са:
- Клетъчни типове: хоаноцити (или хоаноцити) — клетки с ресни, които създават воден поток и улавят храна; пинакоцити — покривни клетки по външната повърхност; архиоцити — амебовидни клетки в междинния слой, които разграждат храна и могат да се диференцират в други клетки.
- Скелет: гъбите имат вътрешен „скелет“ от игли (спикули) или влакна от спонгин (вещество подобно на колаген). Спикулите могат да са от калциев карбонат или силициев диоксид и са важни за класификацията.
- Система от канали: телата им съдържат пори (остии), канали и един или повече изходни отвори (оскулум), чрез които преминава водата. Сложността на тази система варира — от най-простия асоноиден тип до по-сложните сионоиден и леуконоиден типове, които увеличават ефективността на филтриране.
Хранене и начин на живот
Гъбите са предимно филтриращи животни. Храната им са микроскопични частици като бактерии, детрит и алги, които се улавят от хоаноцитите и преработват от архиоцитите. Водният поток осигурява снабдяване с кислород и премахване на отпадъчни продукти.
Някои видове са специализирани: има хищни гъби, уловящи малки ракообразни с лепкави или кукичести структури. Някои гъби живеят в симбиоза с водорасли или цианобактерии, които доставят органични вещества чрез фотосинтеза.
Размножаване и развитие
Гъбите се размножават както полово, така и неполово:
- Полово размножаване: повечето гъби отделят сперма във водата; оплождането може да бъде вътрешно или външно. Оплодената яйцеклетка се развива в свободноплуваща ларва, която след период плаващо състояние се прикрепва и метаморфозира в нова седяща форма.
- Неполово размножаване: пъпкуване, фрагментация или образуване на гемули (rezistente клетки/зародиши при сладководните гъби), които издържат неблагоприятни условия и после се развиват в нови индивиди.
Видове и местообитания
Има над 10 000 описани вида гъби, повечето морски (океана), но някои живеят в сладки води и в редки случаи на влажни места по сушата. Основните класове включват Kalkspongiae (Calcarea), Hexactinellida (стъклени гъби), Demospongiae (най-голямата група) и Homoscleromorpha.
Много гъби обитават скални, коралови и седиментини местообитания, като предоставят убежище и храна за други организми. Някои са ендофитни (живеят в други структури), други образуват коралови рифоподобни общности.
Еволюция, значение и заплахи
Гъбите са едни от най-древните животни — техни вкаменелости са намерени от епохата Едиакар (преди ~635 милиона години). Те имат важно екологично значение: филтрират вода, стабилизират океанското дъно и образуват местообитания за множество организми. Освен това много гъби са източник на биологично активни вещества, използвани в медицина и биотехнологии.
Гъбите са чувствителни към замърсяване, промени в качеството на водата и климатични промени. Запазването на местообитанията е важно за поддържането на биоразнообразието и екосистемните услуги, които те предоставят.
Кратко обобщение: Гъбите (Porifera) са прости, седящи многоклетъчни животни с канална система, които основно филтрират хранителни частици от водата. Въпреки липсата на органи като уста, мускули или мозък, те имат разнообразни форми, специализации и важна роля в морските и сладководните екосистеми.


