Гъби (Porifera): строеж, начин на живот и видове

Гъбите са прости животни. Няколко неща ги отличават от другите животни.

• Живата гъба може да променя формата на тялото си. Повечето клетки в тялото ѝ могат да се движат; няколко клетки дори могат да се променят от един вид клетка в друг.
• Подобно на медузите (cnidarians) и ктенофорите (comb jellies) и за разлика от всички други познати метазоиди, тялото на гъбите е изградено от нежива желеобразна маса, поставена между два основни слоя клетки.
• Гъбите нямат нервна система. Средните им желеподобни слоеве имат много различни видове клетки. Някои видове клетки от външните им слоеве могат да се преместят в средния слой и да променят функциите си.

Съществуват четири класа гъби. Разликата между тези видове е в начина, по който е изграден скелетът им.

• Demosponges е клас, който включва повечето от гъбите. Гъбите от този клас изграждат скелета си от спонгин. Спонгинът е специален протеин. Всички големи гъби са в този ред.
• Костните гъби използват калциев карбонат, за да изградят скелета си. Те са известни като Calcarea. Обикновено са много малки, само 3-4 инча на височина. От известните около 15 000 гъби около 400 са Calcarea.
• Стъклените гъби използват силициев диоксид, за да изградят скелета си. Понякога те се наричат Hexactinellida. Повечето от тях живеят много дълбоко в океана. Съществуват около 500 различни вида стъклени гъби в 17 различни семейства. Тези гъби съставляват около 7 % от всички познати гъби.
• Homoscleromorpha е клас, който е бил част от Demosponges. Всъщност те са добре отделени от демоспонгите.

Движение

Гъбите са седящи, те живеят на едно място, където са прикрепени към земята. Няколко гъбички могат да променят положението си, те могат да се движат със скорост между 1 mm и 4 mm на ден. Те правят това подобно на амебите. Няколко вида могат да свиват цялото си тяло. Много от тях могат да затварят своите отвори/дупки.

Месоядни гъби

Няколко вида живеят във води, в които има много малко храна. Поради това те са се променили и са станали хищници. Те се хранят с малки ракообразни и други дребни животни. Повечето от тези гъби принадлежат към семейство Cladorhizidae, но няколко представители на Guitarridae и Esperiopsidae също са хищници. В повечето случаи се знае малко за начина, по който те всъщност улавят плячката. Смята се, че някои видове използват или лепкави нишки, или кукички. Повечето месоядни гъби живеят в дълбоки води, на дълбочина до 8840 м, а развитието на техниките за дълбоководно изследване се очаква да доведе до откриването на още няколко вида. Въпреки това един вид е открит в средиземноморски пещери на дълбочина 17-23 м заедно с по-обичайните гъби, които се хранят с филтри. Живеещите в пещери хищници улавят ракообразни с дължина под 1 милиметър, като ги оплитат с фини нишки, смилат ги, като ги обвиват с още нишки в продължение на няколко дни, и след това възвръщат нормалната си форма; няма данни да използват отрова.

Повечето известни месоядни гъби са загубили напълно системата за движение на водата и хоаноцитите. Въпреки това родът Chondrocladia използва силно модифицирана система за воден поток, за да надува балоноподобни структури, които се използват за улавяне на плячка.

Размножаване при гъбите

Безполово размножаване

Гъбите обикновено се размножават, когато се откъсват малки парчета. Ако такова парче има правилните видове клетки, то може да порасне и да се превърне в нова гъба. Няколко гъби могат да използват и поникване. При бутонизацията малка гъба израства върху родителя; когато приключи растежа си, тя просто пада. Когато условията са лоши, някои гъби могат да отглеждат и буци от неспециализирани клетки. Те няма да се развият, докато условията не се подобрят отново. След това те могат или да създадат нова гъба, или да използват скелета на родителската гъба (която е умряла).

Полово размножаване

Повечето гъби се размножават по полов път. Те могат да произвеждат сперматозоиди, които се освобождават във водата. Те се улавят от друга гъба и се пренасят до яйцеклетките на родителя. Това е известно като вивипароус. Двете клетки се съединяват, за да образуват ларви, които могат да плуват, за да намерят подходящо място за заселване.

При другия начин, известен като яйценосен, във водата се отделят както сперматозоиди, така и яйцеклетки. След това те се съединяват извън гъбата.

От делфини

В доклад от 1997 г. се описва как бутилконосите делфини в залива на акулите използват гъби като инструменти: Делфинът може да прикрепи морска гъба към рострума си (издатина на муцуната). Смята се, че гъбата се използва за защита на рострума, когато делфинът търси храна в пясъчното морско дъно, но учените не са потвърдили това. Поведението, известно като "гъбокопане", е наблюдавано само в този залив и се проявява почти изключително от женски. Проучване от 2005 г. стига до заключението, че майките учат дъщерите си на това поведение и че всички ползващи гъби са тясно свързани. Това предполага, че това е сравнително скорошно нововъведение. Делфините използват гъбите и като ексфолиант, като търкат кожата си в прикрепената към скалата гъба, за да се отърват от старата/сухата си кожа.

От хора

Калциевият карбонат или силициевите частици на повечето гъби ги правят твърде груби за повечето приложения, но два рода - Hippospongia и Spongia - имат меки, изцяло влакнести скелети. Ранните европейци са използвали меки гъби за много цели, включително за подложки на каски, преносими съдове за пиене и общински водни филтри. До изобретяването на синтетичните гъби те са били използвани и като инструменти за почистване, за рисуване и като контрацептиви. През 20. век свръхуловът е проблем. Това е довело до това, че животните, както и индустрията, която стои зад него, са близо до изчезване.

Много предмети с гъбоподобна текстура вече са изработени от вещества, които не произхождат от пориферани. Синтетичните "гъби" включват лични и домакински инструменти за почистване; гръдни импланти; контрацептивни гъби.

"Гъбата" луфа, изписвана също като луфа, която обикновено се продава за употреба в кухнята или във ваната, не е получена от животно, а от влакнестия "скелет" на тиквата (Cucurbitaceae).