Саксофон: история, устройство и основни видове
Саксофонът е семейство музикални инструменти, които обикновено са изработени от месинг. Въпреки металната си конструкция, саксофонът принадлежи към семейството на дървените духови инструменти, защото звукообразуването се осъществява чрез единична тръстика, закрепена в мундщука. Инструментът е създаден по принципа на кларинета и има конусовидна тръба, която определя характерния му тембър. Играчът възпроизвежда звука, като духа в тръстиката, поставена в мундщука на инструмента.
Кратка история
Саксофонът е изобретен от белгийския майстор и производител на духови инструменти Адолф Сакс около 1840 г. и е патентован през 1846 г. Първоначално инструментът не е приет лесно в оркестрите и военните банди — частично заради личността на Сакс и начина, по който той промотира своето изобретение. В края на XIX и началото на XX век саксофонът постепенно намира своето място както в оркестровата и камерната музика, така и в новите популярни стилове на XX век, особено в джаза.
Устройство и принцип на работа
Някои важни елементи на саксофона:
- Мундщук — държи тръстиката и определя голяма част от тоналния характер.
- Горловина/шия (neck) — при някои модели (особено тенор) е отделна част, свързваща мундщука с тялото.
- Тяло — конусовидна тръба с отворени и закрити тонове, покрити с падове и механика.
- Клавиатура и механика — съвременните саксофони имат между около 20 и 24 клавиша/пада, включително октавния клавиш, механизми за алт и други регистри.
Саксофонът е транспониращ инструмент — обикновено алтът и баритонът са в ми-бемол (E♭), а сопраното и тенорът са в си-бемол (B♭). Това означава, че написаните ноти звучат на друга тоналност от прочетената в нотния партитур.
Настройка и техника
Основни начини за настройване:
- Позиция на мундщука върху корка: прибутване на мундщука кратко увеличава височината (остря), а издърпване навън понижава височината (плоско).
- Амбушюр (положение и напрежение на устните): затягане на амбушюра обикновено покачва тона, отпускането го понижава.
- Температура и влага: инструментът се изостря при загряване; затова настройването често се прави след като саксофонът се е „сгрял” от няколко минути свирене.
Обхватът на повечето саксофони е около 2½–3 октави в основния регистър, като напреднали изпълнители използват алтисимо (висок регистър) за разширяване на диапазона. Правилната техника на дишане, позицията на челюстта и работа с езика са от ключово значение за чист и контролиран тон.
Основни видове
Съществуват няколко размера саксофони, подредени от най-нисък към най-висок тон:
- Тубакс (рядък, много нисък)
- Контрабас
- Бас
- Баритон (често срещан в биг бенд секции)
- Тенор (често в джаз и поп)
- Алт (много популярен в класическата и джаз музика)
- Сопрано (в прав или извит корпус)
- Сопранино (много висок)
На практика най-често използваните са баритонът, тенорът, алтът и сопраното. Всеки размер има своята проекция, тембър и типични приложения в различни жанрове.
Репертоар и значими употреби
След своето изобретение саксофонът е намерил приложение в различни музикални стилове: класическата музика, джаза, както и в рок, поп и други стилове. Биг бендовете от 40-те и 50-те години на миналия век традиционно разчитат на секции със саксофони.
Някои известни саксофонисти:
- Марсел Муле — влиятелен класически саксофонист и педагог.
- Джон Колтрейн — ключова фигура в модерния джаз.
- Чарли Паркър — легенда на бибопа.
- Coleman Hawkins, Sonny Rollins, Stan Getz — други видни джаз изпълнители.
В класическата музика съществуват концерти и камерни произведения, написани специално за саксофон или използващи го като солов инструмент; Александър Глазунов е един от композиторите, оставил значимо творческо наследство за инструмента.
Поддръжка и аксесоари
За да запазите саксофона в добро състояние:
- След всяко свирене използвайте швабър за вътрешно почистване на влагата.
- Почиствайте и подсушавайте мундщука и тръстиката; редувайте няколко тръстики, за да удължите живота им.
- Периодично нанасяйте силиконово корково мастило (cork grease) на гарнитурите за мундщука.
- Проверявайте падовете и механиката при майстор — износените падове и разлюлените винтчета влияят върху звученето и интонацията.
- Използвайте калъф или куфарче за транспорт, за да защитите инструмента от удари и влага.
Типични аксесоари: мундщуци с различна чашка и материал, лигатури, вратовръзки за мундщук (neck straps), предпазни калъфи и специални почистващи средства. Популярни производители на саксофони и мундщуци са Selmer, Yamaha, Yanagisawa и други.
Заключение
Саксофонът е гъвкав инструмент с богат спектър от изразни възможности — от тъжен, мек алт тон до мощен и пробивен баритон или експресивен тенор. Благодарение на уникалната си комбинация от дървено-дъхов характер и метална конструкция, той продължава да бъде централна част от множество музикални стилове и ансамбли по целия свят.


Това е баритон саксофон
Въпроси и отговори
В: Какъв вид инструмент е саксофонът?
О: Саксофонът е вид музикален инструмент от семейството на дървените духови инструменти.
В: Как саксофонът издава звук?
О: Играчът надува въздуха в мундщука, който разклаща тръстиката, за да създаде звук.
В: Кои са някои общи характеристики на саксофоните?
О: Саксофоните обикновено имат около 22 клавиша, които могат да се използват за промяна на височината на звука чрез затваряне или отваряне на дупките.
В: Какви са различните гласове на саксофоните?
О: Най-често срещаните гласове за саксофони са сопран, алт, тенор и баритон. Други по-рядко срещани разновидности са бас и контрабас (по-ниски от баритон), С-мелодия (между тенор и алт) и сопрано (по-високи от сопрано).
Въпрос: Кой е изобретил саксофона?
О: Саксофонът е изобретен през 1840 г. от Адолф Сакс.
В: В кои жанрове обикновено се използва саксофонът?
О: Саксофонът обикновено се използва в класическата, джаз, рок, поп и други стилове музика.
В: Кои са някои известни изпълнители на саксофон?
О: Сред известните изпълнители са Марсел Муле (класическа музика), Джон Колтрейн (джаз музика) и Чарли Паркър (джаз музика).