Джон Колтрейн
Джон Уилям "Трейн" Колтрейн (23 септември 1926 г. - 17 юли 1967 г.) е американски джаз саксофонист и композитор.
В началото на кариерата си Колтрейн свири в стиловете бибоп и хардбоп и помага за началото на използването на модите в джаза, а по-късно е много важна част от фрий джаза. Той прави около петдесет записа като бендлидер и участва в много други албуми, например с тромпетиста Майлс Дейвис и пианиста Телониъс Монк. С напредването на кариерата му музиката на Колтрейн става по-духовна. той умира от рак на черния дроб. Втората му съпруга е пианистката Алис Колтрейн, а синът им Рави Колтрейн също е саксофонист.
Той оказва влияние върху много музиканти и е един от най-важните тенор саксофонисти в историята на джаза. Получава много награди, включително специална грамота от Съвета за наградата "Пулицър" през 2007 г. (много години след смъртта му) за неговата "майсторска импровизация, върховно музициране и емблематична централна роля в историята на джаза".
Въпроси и отговори
В: Кой е Джон Колтрейн?
О: Джон Колтрейн е американски джаз саксофонист и композитор.
Въпрос: Какви джаз стилове е свирил Колтрейн в началото на кариерата си?
О: В началото на кариерата си Колтрейн свири в стиловете бибоп и хардбоп.
Въпрос: За какво допринася Колтрейн, за да започне да се използва в джаза?
О: Колтрейн помага за началото на използването на модите в джаза.
В: Колко записа е направил Колтрейн като ръководител на група?
О: Колтрейн е направил около петдесет записа като ръководител на група.
В: С кого е участвал Колтрейн в други албуми?
О: Колтрейн участва в други албуми с музиканти като тромпетиста Майлс Дейвис и пианиста Телониъс Монк.
В: Какво се случва с музиката на Колтрейн с напредването на кариерата му?
О: С напредването на кариерата му музиката на Колтрейн става по-духовна.
Въпрос: Каква награда получава Колтрейн през 2007 г. от комисията за наградата "Пулицър"?
О: През 2007 г. Колтрейн получи специална грамота от Съвета за наградата "Пулицър" за "майсторската си импровизация, върховно музикантство и емблематично място в историята на джаза".