Майлс Дейвис

Ранен живот

Дейвис е роден през 1926 г. в Алтън, Илинойс. Баща му, Майлс Дюи Дейвис младши, е зъболекар. През 1927 г. семейството се премества в Източен Сейнт Луис. Те притежават и голямо ранчо в северната част на Арканзас, където Дейвис се научава да язди коне.

Майката на Дейвис, Клеота Мей (Хенри) Дейвис, искала той да се научи да свири на пиано. Тя била добър блус пианист, но не казала това на сина си. Дейвис започва да учи музика на 13-годишна възраст, когато баща му му подарява тромпет и му урежда уроци при местния музикант Елууд Бюканън. Бюканън учи Дейвис да свири на тромпет без вибрато и Дейвис винаги свири така. Говори се, че Бюканън удрял кокалчетата на Дейвис всеки път, когато той започвал да използва силно вибрато. По-късно Дейвис казва: "Предпочитам кръгъл звук без отношение в него, като кръгъл глас с не твърде много тремоло и не твърде много бас. Просто точно по средата. Ако не мога да постигна този звук, не мога да свиря нищо."

Когато е на 16 години, Дейвис свири професионално на тромпет, когато не е в училище. На 17-годишна възраст свири в групата на бендлидера Еди Рандъл в продължение на една година. Саксофонистът Сони Стит се опитва да убеди Дейвис да се присъедини към групата на Тайни Брадшоу, но майката на Дейвис иска Дейвис да завърши последната си година в гимназията.

През 1944 г. групата на Били Екстайн посещава Източен Сейнт Луис. В групата са Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, а Дейвис се присъединява към тях като трети тромпетист, когато тромпетистът Бъди Андерсън е болен. Когато групата заминава да завърши турнето си, родителите на Дейвис все още искат той да завърши обучението си.

Години в Ню Йорк (1944-48)

След като завършва гимназия през 1944 г., Дейвис се премества в Ню Йорк, за да учи в музикалното училище "Джулиард".

Когато пристига в Ню Йорк, той прекарва по-голямата част от времето си в опити да се свърже с Чарли Паркър, въпреки че някои хора му казват, че не бива да го прави. Когато открива Паркър, Дейвис се включва в джем сешъните, които се провеждат всяка вечер в два от нощните клубове на Харлем - "Minton's Playhouse" и "Monroe's". В тези сесии участват и други известни музиканти като Телониъс Монк и Кени Кларк.

Дейвис напуска Джулиард по-рано, като преди това иска разрешение от баща си. Той не харесва часовете в Джулиард, защото смята, че те са прекалено фокусирани върху класическата европейска и "бяла" музика. Той също така казва, че часовете в Джулиард са му помогнали да разбере теорията на музиката.

Започва да свири професионално в много джаз групи, като свири в няколко клуба на 52-ра улица с Коулман Хокинс и Еди "Локджау" Дейвис. През 1945 г. влиза за първи път в звукозаписно студио като член на групата на Хърби Фийлдс. През 1946 г. прави първия си запис като ръководител на група с групата "Miles Davis Sextet plus Earl Coleman and Ann Hathaway". По това време той не прави много записи като бендлидер.

Около 1945 г. Дизи Гилеспи престава да работи с Паркър и той наема Дейвис за заместник на Гилеспи в своя квинтет. В групата участват още Макс Роуч на барабаните, Ал Хейг (заменен по-късно от сър Чарлз Томпсън и Дюк Джордан) на пианото и Кърли Ръсел (заменен по-късно от Томи Потър и Леонард Гаскин) като басист.

С квинтета на Паркър Дейвис записва няколко пъти. Той прави соло в авторската песен на Паркър "Now's the Time". Това соло довежда до началото на един стил в джаза, наречен "cool jazz". Групата също така прави турнета в Съединените щати. По време на едно турне в Лос Анджелис Паркър получава нервен срив и попада за няколко месеца в държавната психиатрична болница "Камарило". Дейвис се озовава в Лос Анджелис, където отсяда и свири с джазмена Чарлз Мингъс. По-късно получава работа при Били Екстайн по време на калифорнийско турне, което го връща в Ню Йорк. През 1948 г. Паркър се завръща от Лос Анджелис и Дейвис отново се присъединява към групата му.

Музикантите в групата на Паркър не се разбирали много добре. Поведението на Паркър е непредсказуемо заради пристрастяването му към наркотиците. Дейвис и Роуч не са съгласни Паркър да наеме Дюк Джордан за пианист и биха предпочели Бъд Пауъл). През декември 1948 г. Дейвис напуска групата след спор с Паркър в "Роял Роуч". Той започва да работи по-независимо с различни групи в Ню Йорк.

Раждането на готиното (1948-49)

През 1948 г. Дейвис се сближава с канадския композитор и музикален аранжор Гил Евънс. Дейвис се среща с други музиканти в дома на Евънс, като Роуч, пианиста Джон Люис и баритон саксофониста Джери Мълиган. Евънс е бил аранжор на оркестъра на Клод Торнхил и именно звученето на тази група, както и примерът на Дюк Елингтън, вдъхновяват създаването на голяма група, включваща валдхорна и туба.

Дейвис играе много активна роля в проекта и скоро той се превръща в "неговия проект". Двамата се опитват да постигнат звук, подобен на човешкия глас, върху внимателно аранжирани композиции.

Групата свири за първи път през лятото на 1948 г. в Royal Roost. Дейността им продължава до края на 1949 г., като няколко пъти сменят музиканта си. В групата имало много бели музиканти и това разгневило някои афроамерикански джазмени. По това време много от тях са безработни. Дейвис не ги изслушва.

Групата получава договор за запис с Capitol Records и прави няколко звукозаписни сесии между януари 1949 г. и април 1950 г. Тази музика е издадена в албум, наречен Birth of the Cool. Този албум дава името на нов стил в джаза, наречен "cool jazz". Дейвис знае колко важен е неговият проект и дори отказва работа в оркестъра на Дюк Елингтън. Тази група довежда и до началото на приятелството за цял живот между Дейвис и Гил Евънс.