Майлс Дейвис — биография и влияние на джаз тромпетиста
Майлс Дюи Дейвис III (26 май 1926 г. - 28 септември 1991 г.) е американски джаз тромпетист, бендлидер и композитор. Той е много важен за музиката на XX век. Той спомага за развитието на няколко различни стила в джаза, като куул джаз, хард боп, фрий джаз и фюжън. Като бендлидер работи с други известни музиканти като Джон Колтрейн, Хърби Хенкок, Бил Евънс, Уейн Шортър, Чик Кореа, Джон Маклафлин, Канонбол Адърли, Джери Мълиган, Тони Уилямс, Джордж Колман, Джей Джей Джонсън, Кийт Джарет, Джон Скофийлд и Кени Гарет.
През 1959 г. издава албум, наречен Kind of Blue. Този албум става много известен и популярен. През 2008 г. от него са продадени 4 милиона копия. През 2006 г. Дейвис е приет в Залата на славата на рокендрола и е описан като "една от ключовите фигури в историята на джаза".
Ранен живот и образование
Майлс Дейвис е роден в Олбъни, Ню Йорк, в семейство с културни и образователни традиции. Започва да изучава тромпет в детска възраст и бързо показва голям талант. В ранните си години учи в Juilliard School в Ню Йорк, но се включва активно в джаз средите на града и постепенно се утвърждава като сесионен музикант и солист в различни формации.
Ключови периоди в кариерата
- Куул джаз и "Birth of the Cool" – В края на 40-те и началото на 50-те Дейвис участва в експерименти, които довеждат до по-спокоен, по-прецизен звук, познат като куул джаз. Проектът "Birth of the Cool" става ориентир в развитието на стила.
- Хард боп и солов успех – През 50-те той формира собствените си квинтети и секстети, работи с музиканти като Джон Колтрейн и Бил Евънс, които допринасят за класически записи и концерти.
- Модален джаз – "Kind of Blue" – С този албум Дейвис популяризира идеите за модалния подход в импровизацията, при който хармоничната рамка е по-опростена, а солистът има повече свобода.
- Експерименти и фюжън – В края на 60-те и началото на 70-те Дейвис работи в електрически, експериментален контекст (албуми като "In a Silent Way" и "Bitches Brew") и става ключова фигура във формирането на джаз-рок фюжъна. Ролята на продуцента Тео Маκеро (Teo Macero) в студийните монтажи и аранжименти е съществена за звуковите резултати.
- Вторият велик квинтет – В началото на 60-те Дейвис събира т.нар. "втори велик квинтет" с участието на Хърби Хенкок, Уейн Шортър, Рон Картър и Тони Уилямс — формация, която разширява езика на съвременния джаз.
- Комерсиален и творчески възход през 80-те – След кратка пауза в края на 70-те, Дейвис прави успешно завръщане в началото на 80-те с електрически проекти и гастроли, които го правят отново централна фигура в музикалния живот.
Стил, техника и влияние
Майлс Дейвис е известен със своя характерен звуков почерк: икономичен, лиричен подход към солото, често използване на Harmon mute и на тъмни, "топли" тонове. Той работи както на тромпет, така и на флюгелхорн. Дейвис променя начина, по който се мисли за ролята на лидера в джаз групата — като дизайнер на звука и избирач на сътрудници, често насърчаващ експерименти и взаимно влияние между членовете на бенда.
Неговото влияние надхвърля джаза: много рок, поп и класически музиканти признават, че иновациите му в аранжимента, ритъма и използването на електрически инструменти са променили съвременната музика.
Значими албуми и награди
- Kind of Blue (1959) — считан за един от най-великите джаз записи, книга-ориентир за модалния джаз.
- Birth of the Cool — сбор от ранни записи, които полагат основите на куул джаза.
- In a Silent Way, Bitches Brew — важни експериментални албуми, които дефинират началото на джаз-фюжъна.
- Награди: Дейвис е носител на множество отличия, включително няколко награди "Грами" и Голямата награда за цялостен принос (Grammy Lifetime Achievement Award).
Личен живот и наследство
Дейвис е известен не само с музиката си, но и със своя стил, поведение на сцената и личен живот — включително борба с наркотична зависимост през 50-те и 60-те и последващи периоди на възстановяване и промени. Той продължава да записва и да изнася концерти до края на живота си.
Майлс Дейвис умира на 28 септември 1991 г.; смъртта му се свързва с усложнения от инсулт и здравословни проблеми. Наследството му остава огромно: като изпълнител, иноватор и музикален лидер той повлиява поколения музиканти и слушатели по целия свят.
Заедно с дискографията и многобройните издания, книгите, филмите и биографиите за живота му поддържат интереса към личността и музиката на Дейвис. Неговото име остава символ на непрекъснато творческо търсене и промяна в джаза през XX век.
Ранен живот
Дейвис е роден през 1926 г. в Алтън, Илинойс. Баща му, Майлс Дюи Дейвис младши, е зъболекар. През 1927 г. семейството се премества в Източен Сейнт Луис. Те притежават и голямо ранчо в северната част на Арканзас, където Дейвис се научава да язди коне.
Майката на Дейвис, Клеота Мей (Хенри) Дейвис, искала той да се научи да свири на пиано. Тя била добър блус пианист, но не казала това на сина си. Дейвис започва да учи музика на 13-годишна възраст, когато баща му му подарява тромпет и му урежда уроци при местния музикант Елууд Бюканън. Бюканън учи Дейвис да свири на тромпет без вибрато и Дейвис винаги свири така. Говори се, че Бюканън удрял кокалчетата на Дейвис всеки път, когато той започвал да използва силно вибрато. По-късно Дейвис казва: "Предпочитам кръгъл звук без отношение в него, като кръгъл глас с не твърде много тремоло и не твърде много бас. Просто точно по средата. Ако не мога да постигна този звук, не мога да свиря нищо."
Когато е на 16 години, Дейвис свири професионално на тромпет, когато не е в училище. На 17-годишна възраст свири в групата на бендлидера Еди Рандъл в продължение на една година. Саксофонистът Сони Стит се опитва да убеди Дейвис да се присъедини към групата на Тайни Брадшоу, но майката на Дейвис иска Дейвис да завърши последната си година в гимназията.
През 1944 г. групата на Били Екстайн посещава Източен Сейнт Луис. В групата са Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, а Дейвис се присъединява към тях като трети тромпетист, когато тромпетистът Бъди Андерсън е болен. Когато групата заминава да завърши турнето си, родителите на Дейвис все още искат той да завърши обучението си.
Години в Ню Йорк (1944-48)
След като завършва гимназия през 1944 г., Дейвис се премества в Ню Йорк, за да учи в музикалното училище "Джулиард".
Когато пристига в Ню Йорк, той прекарва по-голямата част от времето си в опити да се свърже с Чарли Паркър, въпреки че някои хора му казват, че не бива да го прави. Когато открива Паркър, Дейвис се включва в джем сешъните, които се провеждат всяка вечер в два от нощните клубове на Харлем - "Minton's Playhouse" и "Monroe's". В тези сесии участват и други известни музиканти като Телониъс Монк и Кени Кларк.
Дейвис напуска Джулиард по-рано, като преди това иска разрешение от баща си. Той не харесва часовете в Джулиард, защото смята, че те са прекалено фокусирани върху класическата европейска и "бяла" музика. Той също така казва, че часовете в Джулиард са му помогнали да разбере теорията на музиката.
Започва да свири професионално в много джаз групи, като свири в няколко клуба на 52-ра улица с Коулман Хокинс и Еди "Локджау" Дейвис. През 1945 г. влиза за първи път в звукозаписно студио като член на групата на Хърби Фийлдс. През 1946 г. прави първия си запис като ръководител на група с групата "Miles Davis Sextet plus Earl Coleman and Ann Hathaway". По това време той не прави много записи като бендлидер.
Около 1945 г. Дизи Гилеспи престава да работи с Паркър и той наема Дейвис за заместник на Гилеспи в своя квинтет. В групата участват още Макс Роуч на барабаните, Ал Хейг (заменен по-късно от сър Чарлз Томпсън и Дюк Джордан) на пианото и Кърли Ръсел (заменен по-късно от Томи Потър и Леонард Гаскин) като басист.
С квинтета на Паркър Дейвис записва няколко пъти. Той прави соло в авторската песен на Паркър "Now's the Time". Това соло довежда до началото на един стил в джаза, наречен "cool jazz". Групата също така прави турнета в Съединените щати. По време на едно турне в Лос Анджелис Паркър получава нервен срив и попада за няколко месеца в държавната психиатрична болница "Камарило". Дейвис се озовава в Лос Анджелис, където отсяда и свири с джазмена Чарлз Мингъс. По-късно получава работа при Били Екстайн по време на калифорнийско турне, което го връща в Ню Йорк. През 1948 г. Паркър се завръща от Лос Анджелис и Дейвис отново се присъединява към групата му.
Музикантите в групата на Паркър не се разбирали много добре. Поведението на Паркър е непредсказуемо заради пристрастяването му към наркотиците. Дейвис и Роуч не са съгласни Паркър да наеме Дюк Джордан за пианист и биха предпочели Бъд Пауъл). През декември 1948 г. Дейвис напуска групата след спор с Паркър в "Роял Роуч". Той започва да работи по-независимо с различни групи в Ню Йорк.
Раждането на готиното (1948-49)
През 1948 г. Дейвис се сближава с канадския композитор и музикален аранжор Гил Евънс. Дейвис се среща с други музиканти в дома на Евънс, като Роуч, пианиста Джон Люис и баритон саксофониста Джери Мълиган. Евънс е бил аранжор на оркестъра на Клод Торнхил и именно звученето на тази група, както и примерът на Дюк Елингтън, вдъхновяват създаването на голяма група, включваща валдхорна и туба.
Дейвис играе много активна роля в проекта и скоро той се превръща в "неговия проект". Двамата се опитват да постигнат звук, подобен на човешкия глас, върху внимателно аранжирани композиции.
Групата свири за първи път през лятото на 1948 г. в Royal Roost. Дейността им продължава до края на 1949 г., като няколко пъти сменят музиканта си. В групата имало много бели музиканти и това разгневило някои афроамерикански джазмени. По това време много от тях са безработни. Дейвис не ги изслушва.
Групата получава договор за запис с Capitol Records и прави няколко звукозаписни сесии между януари 1949 г. и април 1950 г. Тази музика е издадена в албум, наречен Birth of the Cool. Този албум дава името на нов стил в джаза, наречен "cool jazz". Дейвис знае колко важен е неговият проект и дори отказва работа в оркестъра на Дюк Елингтън. Тази група довежда и до началото на приятелството за цял живот между Дейвис и Гил Евънс.
Въпроси и отговори
В: Кой беше Майлс Дейвис?
О: Майлс Дейвис е американски джаз тромпетист, ръководител на група и композитор, който е много важен за музиката на 20-ти век.
В: За развитието на кои различни стилове в джаза помага Майлс Дейвис?
О: Майлс Дейвис е помогнал за развитието на няколко различни стила в джаза, сред които куул джаз, хард боп, фрий джаз и фюжън.
В: С кои известни музиканти е работил Майлс Дейвис като ръководител на група?
О: Майлс Дейвис е работил с много известни музиканти като бендлидер, сред които Джон Колтрейн, Хърби Хенкок, Бил Евънс, Уейн Шортър, Чик Кореа, Джон Маклафлин, Канонбол Адърли, Джери Мълиган, Тони Уилямс, Джордж Колман, Джей Джей Джонсън, Кийт Джарет, Джон Скофийлд и Кени Гарет.
Въпрос: Как се казва известният албум, който Майлс Дейвис издава през 1959 г.?
О: Името на известния албум, който Майлс Дейвис издава през 1959 г., е Kind of Blue.
Въпрос: Колко копия от Kind of Blue са продадени до 2008 г.?
О: До 2008 г. от Kind of Blue са продадени 4 милиона копия.
В: Кога Майлс Дейвис е приет в Залата на славата на рокендрола?
О: Майлс Дейвис е приет в Залата на славата на рокендрола през 2006 г.
В: Как беше описан Майлс Дейвис, когато беше въведен в Залата на славата на рокендрола?
О: Когато Майлс Дейвис беше въведен в Залата на славата на рокендрола, той беше описан като "една от ключовите фигури в историята на джаза".
