Едуард Кенеди "Дюк" Елингтън (29 април 1899 г. - 24 май 1974 г.) е американски композитор, пианист и ръководител на биг бенд. Той е един от най-значимите музиканти в историята на музикалните записи и е наричан една от най-великите фигури в джаз музиката. Свири също така блус, госпъл, поп и класическа музика. Работи в продължение на 60 години. След смъртта си става още по-популярен. През 1999 г. съветът на наградата "Пулицър" му присъжда специална награда.
Елингтън нарича своята музика "американска музика", а не "джаз". Някои от хората, които са свирили в групата на Елингтън, също са били известни или важни джаз музиканти.
Елингтън ръководи групата си от 1923 г. до смъртта си от рак на белия дроб през 1974 г. Синът му Мърсър Елингтън поема групата до смъртта си от рак през 1996 г. След това Пол Елингтън, най-малкият син на Мърсър, поема групата.
Ранни години
Едуард Кенеди Елингтън е роден във Вашингтон, окръг Колумбия, и започва да свири на пиано в детска възраст. Прозвището "Дюк" идва от неговия благоприличен и елегантен външен вид като млад — приятели и колеги започват да го наричат така и името остава за цял живот. Още в тийнейджърските си години той води собствена група, а през 1923 г. оформя оркестър, който по-късно става един от най-дълго действащите и влиятелни биг бендове в историята на музиката.
Кариера и музика
През 20-те и 30-те години Елингтън и неговият оркестър добиват широка известност, в голяма степен благодарение на резидентството им в прочутия Cotton Club в Харлем. Стилът му съчетава сложна хармония, богати оркестрации и индивидуалните качества на изпълнителите в бандата. Той често работи в тясно партньорство с аранжьора и композитора Били Стрейхорн, който допринася за някои от най-известните хитове на оркестъра.
Елингтън е и плодовит композитор — в десетилетията си на активна дейност той създава голям брой пиеси, джаз стандарти, оркестрации и дълги програмни творби. Сред най-известните му композиции и записи са:
- "Mood Indigo"
- "It Don't Mean a Thing (If It Ain't Got That Swing)"
- "Sophisticated Lady"
- "In a Sentimental Mood"
- "Black and Tan Fantasy"
- "Take the A Train" (въпреки че е написана от Били Стрейхорн, тя става неофициален химн на оркестъра)
Освен кратки популярни форми, Елингтън пише и по-продължителни „суити“ и програмирани творби като "Black, Brown and Beige", "Such Sweet Thunder" (вдъхновена от произведения на Шекспир), "Far East Suite" и други, в които се придържа към идеята да разширява рамките на това, което джазът може да бъде. Той също така записва и създава музика за филм, театър и балет, и често работи с класически оркестри и солисти.
Роля и влияние
Дюк Елингтън има огромно влияние върху развитието на джаза и на оркестровата музика през 20-ти век. Той поставя акцент върху индивидуалните таланти в своя оркестър — солистите като Джони Ходжс, Къти Уилямс и други придобиват своя собствена стилистика под ръководството на Елингтън. Неговите аранжименти и хармонични идеи служат като модел за поколения музиканти и композитори.
През своята кариера Елингтън получава множество национални и международни признания, включително награди "Грами" и други отличия, а след смъртта му неговото творчество продължава да се изучава и изпълнява по целия свят. През 1999 г. му е присъдена специална награда от съвета на наградата "Пулицър" в знак на признание за цялостното му художествено наследство.
Наследство
Елингтън оставя богат каталог от записани произведения и аранжименти — десетки албуми и стотици записи, които продължават да вдъхновяват музиканти и слушатели. Оркестърът му продължава да се представя след смъртта му под ръководството първо на Мърсър Елингтън, а по-късно и на Пол Елингтън, запазвайки живо звученето и традицията, която Дюк е създал. Неговата идея за музиката като „американска музика“ и стремежът да се разчупват жанровите граници остават водещи за много артисти и днес.
Като обобщение, Дюк Елингтън е не само основоположник и лидер на голям оркестър, но и виден иноватор, композитор и културна фигура, чието влияние надхвърля един жанр и продължава да бъде значимо в глобалната музикална история.