Транспониращ инструмент — определение, принцип и примери
Транспониращ инструмент е музикален инструмент, който не свири точно тези ноти, които са записани в партитурата като "написани" ноти — вместо това свирените (звучащите) тонове са преместени с определен интервал спрямо записаните. Всички ноти обаче се различават от концертната (звучащата) височина със същия музикален интервал, затова мелодията остава разпознаваема, но в различна тоналност. Концертната височина е това, което ще чуете на пиано или на друг инструмент, който не се транспонира (например пианото обикновено се счита за настроено в тоналност C). Причините за използване на транспониращи инструменти са исторически и практични: за да се запази познатата система на пръстове/позиции, да се улесни смяната между инструменти от един род или поради традиции в оркестровата писменост.
Когато пишете ноти за транспониращ инструмент или показвате как да се свири дадена партия, целият набор от ноти се записва и описва като ноти, преместени нагоре или надолу с определен брой полутонове (или с еквивалентен музикален интервал). Например: ако свирещият на кларинет в B♭ изпълни написаната нота "C", звучащата нота ще бъде B♭ (концертна височина), тоест инструментът звучи една голяма секунда по-ниско от написаното. По същия начин, за "рог във F" написаната нота "C" ще звучи като "F" (т.е. рогът звучи перфектна квинта по-ниско), а за "алт саксофон в E♭" написаната "C" ще звучи като E♭ (обикновено това представлява голяма секста по-ниско).
Няколко практически бележки при транспониране и писане на партии:
- Когато превеждате концертна партия за изпълнител на транспониращ инструмент, трябва да преместите всички ноти и да коригирате ключа и тоналните знаци спрямо интервала на транспониране (напр. за инструмент в B♭ — повдигате с голяма секунда; за инструмент в F — повдигате с перфектна квинта и т.н.).
- Обикновено за лесно свирене записаните партии са транспонирани така, че пръстовките и формите да останат лесно разпознаваеми за изпълнителя.
- Внимание при оркестриране и подготовка на партитури: указвайте дали партитурата е на концертна височина (каквото реално ще се чува) или е написана в трансформиран вид за всеки инструмент — това избягва объркване при репетиция и концерт.
Чести примери за транспониране (начин на звучене спрямо написаното):
- Инструменти в B♭ (напр. кларинет в B♭, сопранов/тенор тромпет): звучат една голяма секунда по-ниско от написаното — за да получите концертна C, трябва да напишете D за този инструмент.
- Инструменти в F (напр. рог във F, английски рог): звучат перфектна квинта по-ниско — за да получите концертна C, пишете G.
- Инструменти в E♭ (напр. алт саксофон): обикновено звучат голяма секста по-ниско (за баритон-саксофон в E♭ то може да бъде и октава + секста надолу) — за концертна C пишете A (или съответното транспониране според регистра).
- Тенор саксофон в B♭: звученето е едно октава + голяма секунда по-ниско спрямо написаното (написано C звучи като B♭ под октавата).
- Пиколо: звучи една октава по-високо от написаното (т.е. е транспониращ инструмент, който свири по-високо).
Не всички духови са транспониращи: дървените духови инструменти включват както транспониращи (особено някои кларинети и някои флейти), така и нетранспониращи. Например флейтата (в стандартна конфигурация) и много струнни и клавирни инструменти обикновено се смятат за инструменти на концертна височина, докато кларинетът често е в B♭ или в A и се третират като транспониращи. Саксофоните и повечето медни духови инструменти могат да бъдат транспониращи (например тромпети в B♭, рог във F и т.н.).
Заключение: при четене, писане и аранжиране на музика е важно да се знае кои инструменти са транспониращи и в какъв интервал те транспонират. Това гарантира, че звучащата тоналност (концертната височина) ще отговаря на замисъла на композитора и че изпълнителите ще получат правилните писмени партии, съобразени с тяхната техника и навици.
Историческо записване
Използването на транспониран запис (записване на по-високи или по-ниски ноти от действителните) вероятно е започнало с бавните промени в начина на изработване на инструментите. Когато Моцарт е бил жив, е съществувал "кларинет в C", но по-късно е заменен от по-големия и по-богато звучащ "кларинет в B♭". Не е имало промяна в начина, по който кларинетистите е трябвало да движат пръстите си. Това помогнало на играчите да преминат от по-стария към по-новия инструмент. Може би обучаващите се на съвременния инструмент в B♭ биха могли да се научат отново как да използват пръстите си, за да могат да свирят с нормални ноти. Но цялата написана музика би трябвало да се транспонира обратно в "концертна височина".
Естествени хармонични серии и тембър
Инструменти като рогове и дървени духови инструменти имат естествена хармонична поредица, така че е по-лесно и по-силно да се свири в определени тоналности. Затова това трябва да се помни, когато се пише музика за тези инструменти. Освен това тези инструменти могат да се свирят правилно само в определени тоналности поради проблем, наречен "равноделна темперация". Кои тонове ще работят, зависи от това за кой тон е бил настроен инструментът.
Транспониращите инструменти дават възможност на тръбите да свирят в няколко различни тоналности. Пръстовката може да остане същата. Само тоналността, в която е написана музиката, нотите, които хармонизират с тази тоналност, и тембърът (как звучи нотата, а не само коя е тоналността) се променят, когато се използват различни размери инструменти. Cor anglais е като обой, но с една квинта по-ниско (пет ноти от скалата. Записано C звучи като F). Всеки обоист може да свири на cor anglais, като чете нотите и свири с нормалните пръсти за обой. Той автоматично ще звучи с една квинта по-ниско. Сравнете това с магнетофоните, които не са транспониращи инструменти. На дескантовата флейта нотата, която се свири с трите пръста на лявата ръка (1-2-3-0-0-0), е G. За да се изсвири G на треблова (алтова) флейта, пръстовката е 1-2-3-1-2-3. В началото това може да бъде объркващо, но с практиката играчите могат да свикнат да сменят различните размери на флейтата.
Професионалните кларинетисти се нуждаят от два кларинета: кларинет B и кларинет A. Някои калъфи за кларинети са направени така, че да побират и двата инструмента. Някои кларинетисти свирят и на бас кларинет. Той също е в си бемол, но звучи с една октава по-ниско от обикновения си бемол кларинет. Съществува и ми бемол кларинет, който звучи с една минорна терца по-високо от написаното.
Саксофоните се транспонират в различни тоналности в зависимост от размера си. Месинговите инструменти се предлагат в няколко различни тоналности. Винаги е важно изпълнителят да дойде на репетиция или концерт с правилния инструмент. Често медни духови музиканти придобиват умения за транспониране. Това означава, че ако музиката им е написана в грешната тоналност за инструмента, на който свирят, те могат да я изсвирят в правилната тоналност.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява транспониращият инструмент?
О: Транспониращ инструмент е музикален инструмент, който не свири нотите, които може да си помислите, че ще свири, но всички ноти се различават от истинските ноти със същия музикален интервал.
В: Защо песен, изпълнена на транспониращ инструмент, звучи познато, но е изпълнена в различна тоналност?
О: Песента, изпълнена на транспониращ инструмент, звучи познато, но се свири в различна тоналност, защото транспониращият инструмент е настроен над или под обичайните ноти и винаги над или под тях със същия брой ноти в скалата.
В: Как се наричат обичайните ноти?
О: Обичайните ноти се наричат "концертна височина".
Въпрос: В каква тоналност са настроени повечето инструменти, които не свирят на трансперант?
О: Повечето инструменти, които не се настройват за свирене, като пианата, са настроени да свирят в тоналността C.
В: Как се пише или описва музика за транспониращ инструмент?
О: Когато се пише музика за транспониращ инструмент, цялата поредица от ноти се записва и описва като ноти, преместени нагоре или надолу с определен брой полутонове.
В: Каква нота се получава на пианото, когато кларинетът свири нотата "B", която се нарича "C"?
О: Когато кларинетът свири нотата, наречена "C", той издава нотата, която се нарича "B♭", когато се свири на пиано.
В: Кои са примерите за транспониране на инструменти?
О: Дървените духови инструменти, особено флейтата и кларинетът, са транспониращи инструменти. Саксофоните и повечето духови инструменти са транспониращи инструменти. Примери за специфични транспониращи инструменти включват "рог във F" и "алт саксофон в E♭", което означава F и E♭ в нормални ноти ("концертна височина").
