Плутон (планета джудже) | планета джудже в Слънчевата система

Откритие

През 40-те години на XIX в. Урбан Льо Верие, използвайки Нютоновата механика, предсказва съществуването на планетата Нептун. Той открива това, след като изучава орбитата на Уран. Нептун е наблюдаван по-късно в края на XIX век. Тогава астрономите усещат, че друга планета нарушава орбитата на Уран. През 1906 г. Пърсивал Лоуел, човек от Бостън, започва мащабно търсене на деветата планета. Той я нарича "Планета Х". До 1909 г. Лоуел и Уилям Х. Пикеринг предлагат много възможни места в Слънчевата система, където би могла да се намира планетата. Лоуел продължава изследванията до 1916 г. То обаче не дава добър резултат. На 19 март 1915 г. неговата обсерватория заснема две изображения на Плутон. Лоуел не е знаел за това. Тогава снимките не са били признати за такива, каквито са.

Констанс Лоуел, вдовицата на Пърсивал, води десетгодишна съдебна битка за имота на Пърсивал. По тази причина търсенето на Планетата Х започва отново през 1929 г. Директорът на мисията, Весто Мелвин Слифер, възлага работата на Клайд Томбо, 23-годишен мъж от Канзас. Томбо току-що е постъпил в обсерваторията Лоуел. Слипър е бил впечатлен от неговите астрономически рисунки.

Томбо е трябвало систематично да прави снимки на нощното небе по двойки на всеки две седмици. След това трябвало да прегледа всяка двойка, за да види дали някой обект се е изместил. Използвал е машина, наречена компаратор на миганията. Той бързо сменял различните изгледи на всяка от плочите. Това му помогна да види дали някой обект е променил позицията си. На 18 февруари 1930 г. Томбо открива обект, който изглежда се движи от фотографските плаки, заснети на 23 и 29 януари същата година. Друга снимка, направена на 21 януари, потвърждава това. След като в обсерваторията направили повече изследвания по въпроса, на 13 март 1930 г. новината за откритието била изпратена по телеграфа до обсерваторията на Харвардския колеж.

Име

Откритието се появи на първите страници на вестниците по цялата Земя. Обсерваторията в Лоуел получи правото да даде името на новия обект. Те получили над 1000 предложения от цял свят. Някои от тях предложили името Атлас. Други искаха да го нарекат Зимал. Томбо призова Слипър бързо да предложи име на новия обект, преди някой друг да го е направил. Констанс Лоуел предложи Зевс, след това Лоуел и накрая Констанс. Тези предложения не били използвани.

Името Плутон е предложено от Венеция Бърни (по-късно Венеция Феър). Тогава тя е 11-годишна ученичка в Оксфорд, Англия. Венеция се интересувала от класическа митология и астрономия. Името е на римския бог на подземния свят. Тя смятала, че това е добро име за един тъмен и студен свят. Предложила го, когато разговаряла с дядо си Фалконър Мадан. Той беше бивш библиотекар в Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет. Мадан предал името на професор Хърбърт Хол Търнър. Търнър разказал това предложено име на астрономите в Съединените щати.

Официалното име на обекта е дадено на 24 март 1930 г. Всеки член на обсерваторията Лоуел има право да гласува за кратък списък от три имена. Имената бяха Минерва (което вече беше име на астероид), Кронос и Плутон. Плутон получи всички гласове. Името е обявено на 1 май 1930 г. При обявяването на името Мадан дава на Венеция пет лири като награда.

Името става популярно в културата. През същата година е представен героят на Дисни - Плутон. Той е кръстен в чест на обекта. През 1941 г. Глен Т. Сиборг кръщава новосъздадения елемент плутоний на името на Плутон. По този начин се запазва традицията новите елементи да се именуват на новооткрити планети. Така например уранът е бил наречен на Уран, а нептуният - на Нептун.

Класификация на IAU

След дебати, през август 2006 г. с резолюция на МАС е създадено официално определение на термина "планета". Според тази резолюция има три условия, за да може даден обект в Слънчевата система да се счита за планета:

1. Обектът трябва да се намира в орбита около Слънцето.
2. Обектът трябва да е достатъчно масивен, за да може да бъде заобиколен от собствената си гравитация. По-конкретно, собствената му гравитация трябва да го привлича във форма, определена от хидростатичното равновесие.
3. Трябва да е изчистил района около орбитата си.

Плутон не отговаря на третото условие. Масата му е много по-малка от общата маса на останалите обекти в орбитата му: 0,07 пъти. Земята, напротив, е 1,7 милиона пъти по-голяма от масата на останалите обекти в нейната орбита (без Луната). МАС реши също така, че телата, които подобно на Плутон отговарят на критерии 1 и 2, но не отговарят на критерий 3, ще се наричат планети джуджета.

През септември 2006 г. Международният астрономически съюз (IAU) включва Плутон, Ерис и нейната луна Дисномия в своя Каталог на малките планети. той им дава официалните наименования на малките планети "(134340) Плутон", "(136199) Ерис" и "(136199) Ерис I Дисномия".

Луни

Плутон и най-голямата му луна Харон понякога се наричат "двойна система". Това е така, защото барицентърът на орбитите им не се намира в тях. МАС все още не е изготвил официално определение за бинарни планети джуджета и докато не приеме такова решение, класифицира Харон като луна на Плутон. Плутон има четири известни по-малки луни: Никс и Хидра, открити през 2005 г., Керберос, открит през 2011 г., и Стикс, открит през 2012 г.

 
Сравнение на размерите с Плутон и Харон  

Плутон по BBC

• Плутон: възкръсва от мъртвите (BBC Horizon): [1]