Плутон е планета джудже в Слънчевата система. Официалното ѝ име е 134340 Плутон, а планетарният ѝ символ⯓ или♇. Плутон е едно от по-големите тела в пояса на Кайпер и е значимо за разбирането на външната част на нашата система.

Откриване и историческа класификация

Плутон е открит през 1930 г. от американския астроном Клайд Томбо. От откриването си до началото на XXI век той се смяташе за деветата планета на Слънчевата система. През 1970-те години стана ясно, че Плутон е значително по-малък от планетите, а откриването на множество подобни по големина обекти в пояса на Кайпер (като Ерис) постави въпроса за дефиниция на "планета". На 24 август 2006 г. Международният астрономически съюз (МАС) въведе официална дефиниция на термина и Плутон бе прекласифициран като "планета джудже". Номерът му в каталога на малките тела е 134340. Някои учени и обществени групи все още спорят за статута му и предлагат алтернативни дефиниции, според които Плутон може да бъде върнат в списъка на планетите.

Орбита и движение

Орбитата на Плутон е силно елиптична и наклонена спрямо равнината на еклиптиката. Параметрите ѝ го отдалечават от Слънцето на между приблизително 30 и 49 AU (4,4–7,4 млрд. км). Орбиталният му период е около 248 години. Орбитата е наклонена с около 17° спрямо равнината на планетите, а ексцентричността ѝ позволява Плутон в определени участъци да доближава Слънцето повече от Нептун — но благодарение на орбитална резонансна връзка 3:2 с Нептун сблъсък не може да настъпи.

Размери, маса и вътрешна структура

Плутон е сравнително малък небесен обект: радиусът му е около 1 188 km, масата му е приблизително 1.303×10^22 kg (приблизително 0,18 — 0,2 от масата на Луната), а средната плътност е около 1,86 g/cm³. Това сочи, че той е съставен от смес на скали и ледове. По обем Плутон е около една трета от Луната (приблизително 32%). Вътрешността му най-вероятно е стратифицирана — скалисто ядро и по-лесно плавлива ледена мантия; възможно е да има и течно или полутечно подповърхностно океанче в миналото или и в настояще при наличие на топлинен източник.

Повърхност и геология

Повърхността на Плутон е разнообразна и включва широки равнини от замръзнал азот (най-известната е формацията "Tombaugh Regio" с характерния "сърцеобразен" регион), глетчери от азотен лед, планински вериги от воден лед и области със сравнително стар материал, покрит с твърд метан и въглероден окис. Наблюденията показаха, че повърхностните форми и слоестата структура са резултат от геоложка активност и от сезонни и климатични процеси.

Атмосфера и температура

Плутон има тънка атмосфера, съставена предимно от азот, с добавки на метан и въглероден оксид. Атмосферата може да се разрежда и кондензира на повърхността в зависимост от орбиталната позиция и температурата. Средните температури са много ниски — приблизително между −226 °C и −240 °C (около 30–47 K), като локални и сезонни вариации са възможни. Атмосферата също показва слоеста мъгла и висока загуба на газове, които бавно се разпръскват в междузвездното пространство.

Спътници

  • Харон — най-големият спътник (радиус ~606 km). Масата и размерът на Харон са достатъчно големи, че центърът на масите (барицентърът) на системата Плутон–Харон лежи извън самия Плутон, което прави системата двойна по характер.
  • По-малки спътници: Никс, Хидра, Кербер и Стикс. Те са открити чрез наблюдения от космически и наземни телескопи и имат неправилен, по-малък размер и орбити около общия център на масите.

Мисии и наблюдения — New Horizons

На 14 юли 2015 г. космическият апарат New Horizons на НАСА премина край Плутон и предостави най-подробните снимки и данни за неговата повърхност, атмосфера и спътници. Резултатите показаха сложна геология, мрежа от канали, планински вериги, млади повърхности, активни ледени потоци и сложна атмосфера с многослойни мъгли. Откритията значително промениха представите за далечните ледени тела и показаха, че дори малки обекти могат да бъдат геологично активни.

Класификация и съвременна значимост

След решението на МАС от 2006 г. Плутон е официално класифициран като планета джудже. Причината е, че той не е "изчистил" околното пространство около своята орбита — едно от критериите в дефиницията за планета. Въпреки това Плутон остава обект на интензивни научни изследвания и обществен интерес: неговият сложен характер и откритията от New Horizons продължават да стимулират дискусии за това как най-добре да се класифицират малките тела в Слънчевата система.

Ключови факти (резюме)

  • Откритие: 1930 г. (Клайд Томбо)
  • Категория: планета джудже (номер 134340)
  • Радиус: ~1 188 km
  • Маса: ~1.303×10^22 kg (ок. 0,18–0,2 от масата на Луната)
  • Орбитален период: ~248 години
  • Орбитален диапазон: ~30–49 AU
  • Ден (осево въртене): ~6,387 земни дни
  • Повърхностна температура: приблизително −226 до −240 °C
  • Най-голям спътник: Харон
  • Основна мисия за изучаване: New Horizons (2015)

Плутон остава един от най-интересните обекти в Слънчевата система — малък, но сложен свят, който ни дава важни улики за формирането и еволюцията на външните региони около нашето Слънце.