Наименованията на малките планети представляват официални означения, съставени от номер и име, които се утвърждават чрез Центъра за малки планети (част от Международния астрономически съюз). Те се прилагат към планети джуджета и към разнообразни малки тела в Слънчевата система — например астероиди, — но не и към комети, които имат отделна система на означаване. Официалното наименование се дава, след като орбитата на обекта е достатъчно добре определена; то не замества временните обозначения, които се присвояват при самото откриване.

Как е устроено официалното означение

Официалното посочване на малка планета се състои от две части:

  • номер — целочислено означение, което исторически се е давало по реда на откриването, а в съвременната практика се връчва едва след като орбитата е сигурно установена;
  • име — най-често предложено от откривателя (и одобрено от съответните органи на МАА), но в ред случаи се използва и временното (привремено) обозначение като „име“ в употреба.

Формално изписването изглежда така: (номер) Име, например (90377) Sedna или (55636) 2002 TX300. В практиката скобите често се премахват (например 90377 Sedna), в зависимост от предпочитанията на автора или списанието. За всеки достатъчно познат обект обаче номерът действа основно като каталожен идентификатор; в ежедневната употреба се използва името или временната идентификация — например Седна или 2002 TX300.

Временни (привременни) обозначения

При откриване на нов обект му се присвоява временно обозначение, което съдържа годината на откриване и комбинация от букви и число, указващи част от месеца и поредността на откритието в рамките на този период. Тези обозначения позволяват ранно проследяване и каталогизиране преди атрибутиране на постоянен номер и (възможно) собствено име.

Кой дава името и какви са правилата

Правото да предложи постоянно име най-често принадлежи на откривателя (или екипа откриватели), след като обектът получи официален номер. Предложението се разглежда и одобрява от Комитета по наименуване на малки тела към Международния астрономически съюз. Има установени критерии и ограничения, сред които:

  • Краткост и четимост: предпочитат се едносрични или едносъставни имена, лесно произносими и запомнящи се;
  • Етични и културни изисквания: избягват се обидни, вулгарни или дискриминационни названия;
  • Конфликт на интереси и търговски имена: имена с явно търговски характер или явни реклами обикновено се отхвърлят;
  • Имена на хора: при малките планети е възможно да се използват имена на живи личности (за разлика от правилата за някои други тела), но за имена на политически или военни фигури съществуват по-строги ограничения — обикновено се изисква да са минали десетилетия от смъртта им (например практиката да не се използват имената на съвременни политически лидери);
  • Ограничения в символите: препоръчва се използване на общоприети азбучни знаци (диакритика може да бъде трансформиран), обичайно съществуват лимити върху дължината на името.

След одобрение името се приема официално и се публикува в базите на Центъра за малки планети и други каталози.

Номерата — кога и как се дават

Номерът се присъжда след като орбитата на обекта е определена с достатъчна точност и е възможно да се предвиди местоположението му в бъдеще. В миналото номерата кореспондираха с реда на откритие, но днес редът на присъждане зависи от момента, в който орбитата е призната за надеждна.

Луни на малките планети

Луните (спътниците) на малки планети се означават по продължение на традицията с римска цифра, добавена към името на главното тяло. Това е продължение на конвенцията, използвана и за големите планети още от времето на Галилей. Пример за подобно официално обозначение е (87) Sylvia I Romulus — означението на астероидната луна Ромул. Този начин на именуване помага да се свърже красиво спътникът с неговото родителско тяло и да се посочи поредността на откриване на спътниците.

Кометите и отделната им система

Кометите също се следят и каталогизират от Центъра за малки планети, но те използват различна система за означаване, включваща префикси като P/ или C/ и често имена на откривателите в самото обозначение. Поради различната динамика и предсказуемост на техните орбити, практиката при кометите е отделна от тази за малките планети.

Практическо използване

В публикации и на уебстраници често се използва само името (например Седна) или само временното обозначение (например 2002 TX300), в зависимост от контекста и аудиторията. В научни каталози и справочници обикновено фигурират и двете части — номерът като постоянен идентификатор и името като по-лесно четливо наименование.

Обобщено: обозначението на малките планети съчетава каталогичния номер и дадено име, присъдени и регулирани от централни астрономически органи, като целта е да се осигури устойчив, еднозначен и етичен начин за назоваване и следене на огромния брой малки тела в нашата Слънчева система.