Откритие

Хидра е най-отдалечената открита луна на Плутон. Открита е заедно с Никс през юни 2005 г. от екипа за търсене на спътник на Плутон на космическия телескоп "Хъбъл", който включва Хал А. Уивър, Алън Стърн, Макс Дж. Мътчлър, Андрю Дж. Стефл, Марк У. Бюи, Уилям Дж. Мерлайн, Джон Р. Спенсър, Елиът Ф. Янг и Лесли А. Янг. Снимките, послужили за откритието, са направени на 15 май 2005 г. и 18 май 2005 г.; луните са били открити независимо от Макс Я. Мътчлър на 15 юни 2005 г. и от Андрю Я. Стефл на 15 август 2005 г. Откритията бяха обявени на 31 октомври 2005 г. след преглед и потвърждение с помощта на предварителни наблюдения от 2002 г. Луните първоначално бяха условно обозначени като S/2005 P 1 (Hydra) и S/2005 P 2 (Nix).

Орбита и движение

Хидра обикаля около барицентъра на системата в почти същата равнина като Харон и Никс, на средно разстояние около 65 000 км от барицентъра. Орбиталният ѝ период е около 38,2 дни, а ексцентрицитетът ѝ от 0,0052 е малък, но различен от нула — тоест орбитата ѝ не е идеално кръгова. Поради това и поради гравитационните въздействия на двоичната система Плутон–Харон, орбитите на малките спътници показват динамично поведение и сложни резонансни връзки: периодът на Хидра е близък до шестократния период на Харон (т.е. приблизителен 6:1 резонанс), което е важно за дългосрочната стабилност и динамика на системата.

Физически характеристики

Размерът на Хидра не беше пряко измерен по време на първоначалните наблюдения; ранните оценки, базирани на яркостта, даваха широк диапазон — от около 61 км в диаметър (при приемане на висока отражателна способност, подобна на 35% на Харон) до около 167 км при много ниска отражателна способност (ок. 4%), характерна за най-тъмните обекти от пояса на Кайпер (KBO). По време на откриването Хидра беше около 25% по-ярка от Никс, което доведе до предположението, че диаметърът ѝ е с около 10% по-голям от този на Никс. По-късни и по-насочени наблюдения с Хъбъл през 2005–2006 г. показаха, че Хидра наистина е малко по-ярка, но ранните данни от 2002–2003 г. бяха противоречиви и показваха временни вариации в относителната яркост на спътниците.

Според спектралните и фотографските наблюдения Хидра изглежда неутрално сива, подобно на Харон и Никс, което подсказва за повърхност, богата на воден лед и сравнително висока отражателна способност в сравнение с червените отенъци на повърхността на самия Плутон. Повърхността вероятно е покрита главно с вода-лед и показва локални вариации на яркостта, които могат да се дължат както на неправилна форма, така и на различна албедо-наслоение.

Въртене и форма

Като малка луна в двоична система, Хидра изпитва сложни гравитационни влияния от Плутон и Харон. Подобно на другите малки спътници в системата, нейната въртелива динамика вероятно е нестабилна и може да включва хаотично въртене или бързи промени в ориентацията. Наблюдаваните вариации в светлинния ѝ профил показват, че тя има неправилна (несферична) форма и/или значителни албедо-неравномерности по повърхността.

Произход и значение

Най-широко приетият модел за произход на малките луни на Плутон, включително Хидра, е, че те са образувани в резултат на голямо сблъсъково събитие (мощен удар), което създаде двойната система Плутон–Харон и остави облак от отломки в орбитална равнина около барицентъра. Отломките постепенно агрегираха в по-малки тела — днешните спътници Никс, Хидра, и други. Изучаването на тези луни дава ценна информация за историята на системата и за процесите на образуване след големи сблъсъци в ранната Слънчева система.

Посещение от мисията "Нови хоризонти"

Хидра беше сред целите за предварително наблюдение в рамките на мисията "Нови хоризонти", която премина покрай системата на Плутон през юли 2015 г. Полетът на "Нови хоризонти" предостави по-близки и по-детайлни изображения на малките спътници, които помогнаха да се уточнят оценките за форма, размер, отражателна способност и повърхностни особености на Хидра, както и да се потвърди водно-ледната природа на повърхността им. Данните от мисията допринесоха значително за разбирането на малките тела в системата и за тяхната еволюция.

Име и официално обозначение

Името Хидра беше официално обявено на 21 юни 2006 г. в циркулярно писмо 8723 на Международния астрономически съюз (IAU), заедно с официалното обозначение Плутон III. Името e вдъхновено от Хидра — митологичното чудовище, което пази водите на подземния свят на Плутон/Хадес в гръко-римската митология.

Кратко обобщение: Хидра е малък, неутрален и ледовит спътник на Плутон, открит през 2005 г., с орбитален период около 38,2 дни и почти кръгова орбита. Произходът ѝ най-вероятно е свързан с древно сблъсъково събитие, а данните от мисията "Нови хоризонти" значително подобриха нашето разбиране за нейната форма, албедо и повърхностни характеристики.