Вътрешните луни на Юпитер — Група Амалтея (Метис, Адрастея, Амалтея, Теба)

Открийте вътрешните луни на Юпитер (Метис, Адрастея, Амалтея, Теба) — малки спътници близо до планетата, които формират и поддържат нейните пръстени.

Вътрешните луни на Юпитер са четири малки, неправилни по форма спътника, които обикалят много близо до планетата. Тези луни са тясно свързани с пръстените на Юпитер: от една страна те снабдяват пръстените с прах и материал при микрометеоритни удари, а от друга — поглъщат или реакретират частици от пръстените. Полумажорните им оси варират между 128 000 и 222 000 km, т.е. много по-близо до Юпитер в сравнение с по-големите му спътници.

Членове на групата

• Метис — най-вътрешният от групата;
• Adrastea — също много близо до планетата (в български текстове често използваме формата Адрастея);
• Амалтея, най-голямата от групата и често даваща името си на групата;
• Thebe — в българската литература срещана като Теба.

Физически характеристики и произход

Всички четири луни са малки и неправилни, с намалена гравитация и относително ниска плътност, което подсказва силно пореста или смесена скално-ледена структура, обвита в тъмна прахова покривка. Амалтея е най-голямата и е добре изучена от наблюденията на земни телескопи и космически мисии; останалите три (Метис, Адрастея и Теба) са по-малки и по-трудни за детайлно картографиране.

Открития и наблюдения

Амалтея е открита през 1892 г. от американския астроном E. E. Barnard. Метис, Адрастея и Теба са открити благодарение на снимките и данните от космическите апарати Вояджър през 1979 г. По-късни наблюдения с мисии като Галилео са предоставили детайлни изображения и информация за формата и повърхността на Амалтея и за структурите около вътрешния пръстен.

Роля в динамиката на пръстените и орбитални особености

Тези луни изпълняват ролята на източници на прах за вътрешните пръстени: при сблъсък с микрометеорити повърхностният материал се изхвърля и образува тънки пръстенни структури. Някои от тях (особено Адрастея) имат важна връзка с основния бръсначен пръстен, като допринасят за неговото поддържане и конфиниране. Поради това, че обикалят вътре в синхронната радиусова граница на Юпитер, Метис и Адрастея завършват обиколка за по-малко от един йовиански ден (дължината на деня на Юпитер). Това означава, че те се намират вътре в радиуса, при който въртенето на планетата се движи по-бързо от орбиталното движение на луната; в резултат на това приливните взаимодействия могат да предизвикват бавно изменение на техните орбити с времето (например приливно спиране и бавно спиране навътре към планетата).

Значение и бъдещи изследвания

Вътрешните луни на Юпитер са ключови за разбирането на динамиката и еволюцията на пръстенните системи около газовите гиганти. Те са естествени лаборатории за изучаване на процеси като прахоотделяне при микрометеоритни удари, приливно развитие на орбитите и взаимодействия между тела и пръстенна материя. Бъдещи наблюдения от наземни и космически телескопи ще помогнат да се уточнят техните размери, състав и орбитална еволюция.

Бележка: Метис и Адрастея са едни от малкото естествени спътници в Слънчевата система, чиито орбити са по-кратки от продължителността на деня на планетата си; друга известна такава двойка е Фобос, луна на Марс.

Въпроси и отговори

В: Кои са вътрешните луни на Юпитер?

В: Как вътрешните луни на Юпитер са свързани с пръстените на Юпитер?

В: Какъв е обхватът на полумажорните оси на вътрешните луни на Юпитер?

В: Как се наричат четирите вътрешни луни на Юпитер, подредени от най-близката до най-далечната?

В: Коя от вътрешните луни на Юпитер е най-голяма?

В: Колко време отнема на Метис и Адрастея да обиколят около Юпитер?

Въпрос: За коя друга луна е известно, че обикаля около своята планета за по-малко време от деня на тази планета?

Търсене по буква