Неправилна галактика е галактика, която няма ясно изразена правилна форма — например типичните спирални или елиптични форми. Такива галактики изглеждат безредни, асиметрични или хаотични и затова не се вписват в класическата последователност на Хъбъл.

Неправилните галактики обикновено не показват изпъкнал централен балдж или ясно оформени спирални ръкави, нито типичната елиптична симетрия на елиптичните галактики. Те са често богати на междузвезден газ и прах и имат активно звездообразуване, което ги прави по-често с по-син цвят в сравнение с много елиптични галактики. В близката Вселена неправилните галактики могат да съставляват приблизително една четвърт от населението на галактиките. Много от тях вероятно са били спирални или елиптични системи в миналото, но са били деформирани от гравитационни взаимодействия — например приливни сили от близки и по-големи съседи — и затова вече нямат ясно оформена структура. Някои съдържат разкъсани остатъци от спирална структура или слабо изразени дискове.

Причини за неправилната структура

Основните механизми, които могат да породят неправилна морфология, са:

  • Гравитационни взаимодействия и приливни деформации при близки срещи или сливане с други галактики.
  • Малки маси и слаб гравитационен потенциал, които не позволяват на диска да задържи спирална структура (особено при джуджета).
  • Интензивни епизоди на звездообразуване (звезден „бурст“), които могат да разпръснат и изместят газ и прах.
  • Ранни етапи на формиране на галактиката, когато редовни структури все още не са оформили.

Състав и физически характеристики

Неправилните галактики често съдържат големи количества неутрален водород (HI), молекулен газ и прах. Те показват активни H II региони (области на йонизиран газ около млади масивни звезди) и множество звездни купове с различна възраст. Поради това в оптични изображения често изглеждат „петнисти“ и много блаки — признак за току-що образувани сини звезди. Джуджетата неправилни галактики обикновено имат ниска металичност, което ги прави важни обектите за изучаване на химическата еволюция и за модели на ранните галактики.

Класификация

В общи линии се разграничават три подтипа:

  1. Галактика Irr-I (Irr I) — това е неправилна галактика, която има известна структура, но не достатъчно ясно оформена, за да бъде класифицирана като спирална или елиптична по Хъбъл. Често това са изкривени или нарушени спирални дискове — например малки спирални галактики, които са изкривени от гравитацията на по-голяма съседна галактика. Подтипове като „магеленски“ (Magellanic) неправилни често се поставят тук (обозначавани като Im или Sm в по-детайлни схеми).
  2. Галактика Irr-II (Irr II) — този тип е по-хаотичен и не изглежда да има каквато и да е подлежащa структура, която да го причисли към класическата последователност на Хъбъл. Визуално е силно несиметричен и разпокъсан.
  3. Неправилни галактики джуджета — тези галактики често имат ниска металичност и относително високо съдържание на газ, което ги прави важни за разбирането на ранните етапи на галактичната еволюция. Те могат да бъдат местна (и по-съвременна) аналогия на слабите сини галактики, наблюдавани при изследванията на галактики в дълбоки полета, и често са обект на изследване в контекста на космологичната история на звездообразуването.

Галактиките от Магелановия облак (Large и Small Magellanic Cloud) дълго време са били класифицирани като неправилни, но по-подробни наблюдения разкриват, че съдържат по-структурирани елементи, включително барове и частично спирална решетка — затова често се отнасят и към подкатегории като „магеленски тип“.

Примери и астрономическо значение

Типични примери за неправилни галактики включват местни обекти като НGC 6822, NGC 4449, IC 10 и Големия и Малкия Магеланов облак. Джуджетата неправилни галактики в Местната група са често използвани за изучаване на химичната еволюция, механиката на звездообразуване при ниска металичност и връзките между газ, прах и звездна популация.

Наблюдения и изследвания

Неправилните галактики се изследват с широк набор от инструменти: оптични телескопи за картографиране на млади звезди и H II региони, радиотелескопи (21-cm линия) за картографиране на HI газ и инфрачервени инструменти за прах и обвитите области на звездообразуване. Те предлагат ключова информация за това как взаимодействията и околната среда формират галактиките и какъв е пътят на еволюцията от ранни примитивни системи към по-структурирани галактики.

Ключови особености: богато газово съдържание, активно звездообразуване, ниска металичност (особено при джуджетата), асиметрична и хаотична морфология, чест резултат от гравитационни взаимодействия и сливане.