Амалтея е третата най-близка луна до Юпитер. Тя е открита на 9 септември, 1892, от Едуард Емерсън Барнард и е кръстена на Амалтея, нимфа от гръцката митология. Известна е и като Юпитер V.

Орбита и видимост

От повърхността на Амалтея Юпитер изглежда като много впечатляващ обект: на небето той би се виждал значително по-голям — в литературата често се споменава, че по отношение на видимия ъгъл той е приблизително 92 пъти по-голям от Пълнолунието на Земята. Амалтея обаче е малка неправилна луна и не осигурява голяма атмосфера или условия за наблюдение от повърхността.

Размери и физични характеристики

Амалтея има неправилна форма с приблизителни размери 250 × 146 × 128 км; еквивалентният радиус (радиус на тяло със същия обем) е около 83,5 км. Масата ѝ е малка — от порядъка на 2,08 × 10^18 кг, а средната плътност е ниска (приблизително 0,86 g/cm³), което предполага, че луната е предимно от воден лед с голямо поресто съдържание и/или примеси от по-лек материал. Албедото ѝ е сравнително ниско (тъмночервеникава повърхност), което допълнително говори за наличие на тъмни некристални вещества или сяросъдържащи и силикатни примеси по повърхността.

Повърхност и геология

Повърхността на Амалтея е силно неравна: има множество големи кратери, ръбове и стръмни върхове — някои планини и скални масиви са с относително голяма височина спрямо размера на луната. Поради ниската си гравитация повърхностните процеси протичат различно в сравнение с по-големите спътници; ударите от микрометеорити лесно изхвърлят прах, който може да напуска повърхността или да захрани прашните структури около Юпитер.

Движение и въртене

Амалтея обикаля много близо до планетата и е свързана с нея чрез приливни взаимодействия. Въртенето ѝ е синхронно (ликемо – тя показва една и съща страна към Юпитер), което е типично за много спътници в близки орбити. Орбиталният ѝ период е приблизително 0,5 земни денонощия (поредността ѝ между вътрешните спътници я прави една от най-бързо обикалящите около Юпитер).

Изследвания и снимки

Снимките на Амалтея са направени в 1979 и 1980 от космическите апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2", а по-късно и по-подробни - от орбиталния апарат "Галилео" през 90-те години на ХХ век. Тези мисии осигуриха изображения с достатъчно разрешение, за да се отличат основните форми, големите кратери и червеникавия тон на повърхността. По-късни орбитални мисии като Джуно са направили наблюдения отдалече, но нямаше нови близки прелитания с цел изследване на Амалтея след ерата на Галилео.

Роля в системата на Юпитер

Амалтея допринася за популацията на прах в близка околност и има връзка с т.нар. гозъмърни пръстени (gossamer rings) на Юпитер: удари от микрометеорити отделят прах от повърхността ѝ, който попадa в орбитата и поддържа слаби прашни пръстени около планетата. Този процес прави Амалтея важен източник на материали в непосредствената среда на Юпитер.

Защо Амалтея е интересна

  • Представлява типичен малък, порест спътник — изучаването ѝ помага да се разберат свойствата на ледено-каменните тела с ниска плътност.
  • Свързана е с пръстенната система — тя и други вътрешни луни поддържат прашните пръстени чрез постоянно захранване с микрочастици.
  • Нейната необичайна червеникавост подсказва за повърхностни процеси и химия, които се различават от по-големите и ярки ледени спътници на Юпитер.

Амалтея остава обект на интерес за изучаване поради близостта си до Юпитер, ролята ѝ в динамиката на праха и пръстените и като пример за малък, неправилен лунен обект в силно гравитационно поле.