Хаумеа (символ{ ) е планета джудже в Слънчевата система. Откриването ѝ е обявено през 2005 г. от астрономите Майкъл Е. Браун, Чад Трухильо и Дейвид Рабиновиц от САЩ и Х. Л. Ортис от Испания. Тя е класифицирана като планета джудже на 17 септември 2008 г. Хаумеа е транснептунов обект, тъй като обикаля около Слънцето след Нептун. Тя има две известни луни - Hiʻiaka и Namaka. Хаумеа е особена заради много краткия си ден и странната си форма. Тя се завърта веднъж около оста си на всеки четири часа. Това бързо завъртане е довело до това, че Хаумея има форма на елипсоид. Това е петата открита планета джудже.

Откриване и име

Откриването на Хаумеа е обявено през 2005 г., като около това време възниква и спор за приоритет между американския екип на Майкъл Браун и испанския екип ръководен от Х. Л. Ортис. Въпреки разногласията, обектът получава официално признание и през 2008 г. е класифициран като планета джудже от Международния астрономически съюз (IAU). Името "Хаумеа" е дадено в чест на хаумейските богини в хавайската митология, свързани с раждането и плодородието.

Орбита и движение

  • Период на обиколка: приблизително 280–285 земни години.
  • Полуосова големина: около 43 астрономични единици (AU) от Слънцето.
  • Ексцентрицитет и наклон: орбитата ѝ е по-ексцентрична и силно наклонена спрямо равнината на еклиптиката (наклон ~28°), което е типично за много транснептунови обекти.

Ротация и форма

Хаумеа се отличава с много бързо въртене — периодът ѝ на ротация е приблизително 3.9 часа. Това бързо въртене предизвиква силно центробежно издуване и е причина тя да има значително удължена, триосна форма, описвана като триизмерен елипсоид (триосен елипсоид). По-близки наблюдения и звездна окултация показват, че оставащите размери са нетипични за почти сферичните планети джуджета и водят до силно асиметрична морфология.

Размери, маса и плътност

Измервания от звездна окултация и наблюдения с телескопи дават следните приблизителни стойности (приблизителни и зависещи от методите на интерпретация):

  • Оси (приблизително): около 2 300 × 1 700 × 1 140 km (три оси на триизмерния елипсоид).
  • Еквивалентен диаметър: от порядъка на ~1 600–1 700 km (в зависимост от дефиницията).
  • Маса: няколко ×10^21 kg (приблизителна стойност).
  • Плътност: оценявана на ~1.8–2.6 g/cm3, което предполага значително съдържание на скална материя в ядрото и дебел воден/леден слой на повърхността.

Състав и повърхност

Повърхността на Хаумеа е доминирана от кристалически воден лед, който дава характерен спектър в близката инфрачервена област. Това, заедно с относително високото албедо (яркост), отличава Хаумеа от много други транснептунови обекти. Наличието на кристален лед предполага, че повърхностните условия някога са били подложени на загряване или реконструиране — възможно след удар или вътрешно нагряване. Наличието на скална вътрешност, съчетано с ледена покривка, е съвместимо с оценките за плътността.

Луни и пръстен

Хаумеа има две известни луни, които бяха открити кратко след самия обект:

  • Hiʻiaka — по-голямата и по-отдалечена луна, с ясни следи от воден лед на повърхността.
  • Namaka — по-малката и по-близка луна, чиито орбитални характеристики показват гравитационни взаимодействия с Hiʻiaka и възможна еволюция на орбитите в миналото.

През 2017 г. при съпътстващи наблюдения на оклузии беше открит и пръстен, обкръжаващ Хаумеа. Пръстенът се намира близо до коротационния радиус и е една от малкото намерени системи от пръстен и луни около транснептунов обект — откритие, което добави важна информация за динамиката и историята на този обект.

Произход и семейство

Хаумеа вероятно е продукт на мощен удар в ранната история на Слънчевата система. От такава катастрофа би могъл да произлезе и известният "фамилен" набор от транснептунови обекти, чиито орбити и спектри (богати на воден лед) са подобни — т.нар. фамилия на Хаумеа. Това предполага, че част от материала е била откъртена при удар и е формирала други малки обекти и луни.

Защо е интересна

  • Много бързата ротация и триизичната форма са уникални свойства сред небесните тела от този размер.
  • Комбинацията от висок албедо, кристалически воден лед и относително висока плътност предоставя данни за вътрешната структура и еволюция.
  • Откриването на луни и пръстен позволява точно определяне на масата и динамиката на системата.

Хаумеа остава обект на активно изследване чрез наземни наблюдения и математическо моделиране. По-добри измервания на размерите, плътността, облика на повърхността и орбиталните взаимодействия на луните ще допринесат допълнително за разбирането на произхода и еволюцията на този интересен транснептунов обект.