Хершел — инфрачервена космическа обсерватория на ЕКА (ESA)

Хершел (ESA) — най-голямата инфрачервена космическа обсерватория: 3.5 m огледало, L2 орбита, разкрива студени прашни галактики и процесите на раждане на звезди.

Космическата обсерватория "Хершел" е инструмент на Европейската космическа агенция. Това е най-големият инфрачервен телескоп, извеждан някога в орбита. Хершел е кръстен на сър УилямХершел, откривател на инфрачервения спектър, двойните звезди и планетата Уран.

Обсерваторията е чувствителна към далечните инфрачервени и субмилиметрови вълни, с работен диапазон приблизително от 55 до 672 микрона. Тя разполага с единично огледало с диаметър 3,5 метра (11,5 фута), което я прави най-големия космически телескоп за тази част от спектъра към момента на изстрелването.

Хершел беше изведена в орбита с ракета Ariane 5 на 14 май 2009 г. и беше позиционирана в втората точка на Лагранж (L2) на системата Земя–Слънце, на около 1 500 000 км от Земята. В тази точка гравитационните и орбиталните сили правят възможно дългосрочното наблюдение без чести корекции на орбитата. За да постигне високата си чувствителност, Хершел носеше голям криостат с течен хелий, който охлаждаше научните инструменти до много ниски температури.

На борда имаше три основни научни инструмента: HIFI (хетеродинно устройство за далечна инфрачервена спектроскопия), PACS (фотодетекторна матрица и спектрометър) и SPIRE (спектрален и фотометричен приемник). Тези инструменти позволиха детайлни спектроскопски и фотометрични наблюдения на междупланетни и междупланетни обекти, области на формиране на звезди и далечни галактики.

Обсерваторията "Хершел" беше предназначена да регистрира ("вижда") най-студените и прашни обекти в Космоса — прашни галактики, които тъкмо започват да образуват нови звезди, газови облаци, протопланетни дискове и молекули в междузвездната среда. Съединените щати, чрез НАСА, работеха в сътрудничество с построената и управлявана от ЕКА обсерватория. Хершел е една от ключовите мисии в научната програма на ЕКА, заедно с "Розета", "Планк" и мисията "Гея".

Основният оперативен период на мисията продължи до 29 април 2013 г., когато запасът от течен хелий се изчерпа и научните инструменти загубиха своята нуждаема температура за работа. Въпреки това Хершел остави богато научно наследство — обширни каталози, карти и спектри, които продължават да се анализират и днес.

Инструментът има четири основни цели:

• Проучване на формирането на звезди и планетни системи: наблюдение на прашни облаци и протопланетни дискове, за да се разберат условията и процесите, водещи до раждането на звезди и планети.
• Изследване на междузвездната среда и химията на космоса: детекция и картографиране на молекули, йони и прах, които дават информация за физическите и химичните процеси в галактиките.
• Проучване на еволюцията на галактиките: измерване на емисията от студен прах в далечни и близки галактики, което помага да се проследи историята на звездообразуването във Вселената.
• Изследване на слънчевата система и локални обекти: наблюдение на комети, планети и малки тела, с цел изучаване на водата, органичните молекули и разпределението на прахта в локалния космос.

Някои от ключовите научни резултати на Хершел включват детайлни карти на региони на звездообразуване, измервания на честотната и пространствената структура на студения прах в галактики, и важни открития за ролята на водата и сложните молекули в кометите и протопланетните среди. Данните от мисията са достъпни в архивите на ЕКА и продължават да подпомагат изследванията в инфрачервената и субмилиметровата астрономия.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше космическата обсерватория "Хершел"?

В: На кого е кръстен Хершел?

В: Какво може да запише обсерваторията "Хершел" в космоса?

В: Колко голямо е било огледалото в космическата обсерватория "Хершел"?

В: Кога е пусната космическата обсерватория "Хершел"?

В: Къде е разположена космическата обсерватория "Хершел"?

Въпрос: Кои бяха четирите основни теми, които обсерваторията "Хершел" беше предназначена да изследва?

Търсене по буква