Метрична система (SI): дефиниция, история и основни единици

Научете всичко за метричната система (SI) — история, еволюция и основни единици (метър, килограм, секунда) и тяхното влияние върху съвременните стандарти за измерване.

Автор: Leandro Alegsa

13-09-2025 14:09

Метричната система е набор от стандартизирани единици за измерване, базирани на десетична (потенции на 10) структура, при която дължината се измерва в метри, масата — в грамове/килограми, а обемът — в литри. Тази система е създадена през Френската революция и се използва почти навсякъде по света за наука, промишленост и ежедневие. Първоначално метричната система се е основавала главно на две величини — дължина и маса; в първоначалния ѝ вид основните единици често се споменават като метър и грам, но в съвременната Международна система единици (SI) основната единица за маса е килограм (kg).

Дефиниция и принципи

Метричната система (включително нейната модерна форма — Международната система единици, често наричана SI) се основава на няколко ключови принципа:

десетична структура — множители и дялове са степени на десет;
кохерентност — производните единици се получават чрез комбинация от основните без допълнителни числови коефициенти;
универсално и възпроизводимо определение на единиците, базирано на физически константи.

Кратка история

Метричната система е разработена във Франция и е въведена официално през 1795 г., няколко години след началото на революцията. През 1875 г. множество държави подписват Конвенцията за метъра, с която се създава Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) — организация, която отговаря за международните стандарти за метъра и килограма. Прототипите на метъра и на килограма (международните прототипи) са били съхранявани в централата на BIPM.

През 1866 г. в САЩ е направена законова стъпка в полза на метричната система (позволено е използването ѝ в търговията), но пълната ѝ приемане от населението и администрацията остава нееднозначно. До края на XIX век много държави в Европа и Латинска Америка вече са приели метрични мерки. През 1960 г. на международна конференция системата е формализирана като Международна система единици (SI), с едини правила за означаване и употреба, общи за всички държави. През 1970-те години във Великобритания (Обединеното кралство) и други страни от Британската общност започва постепенно внедряване на метричната система на работните места и в администрацията.

Съвременна реформа (ре-дефиниране през 2019 г.)

Преди 2019 г. някои единици, най-вече килограмът, бяха дефинирани чрез физически прототипи (артефакти). На практика, през май 2019 г. влезе в сила историческата промяна: всички основни SI единици бяха преформулирани чрез фиксиране на стойностите на фундаментални физични константи. Това направи системата напълно основана на неизменни природни величини, което подобри дългосрочната точност и възпроизводимост. Сред най-важните константи и свързаните с тях дефиниции са:

секунда (s) — дефинирана чрез честотата на прехода в атома цезий-133 (ΔνCs = 9 192 631 770 Hz);
метър (m) — дефиниран чрез скоростта на светлината c = 299 792 458 m·s−1;
килограм (kg) — дефиниран чрез Планковата константа h = 6.62607015×10−34 J·s;
ампер (A) — дефиниран чрез елементарния електричен заряд e = 1.602176634×10−19 C;
келвин (K) — дефиниран чрез Болцмановата константа k = 1.380649×10−23 J·K−1;
мол (mol) — дефиниран чрез фиксирано число на Авогадро NA = 6.02214076×10^23 частици в мол;
кандела (cd) — дефинирана чрез фиксираната стойност на спектралната чувствителност и константата 683 lm·W−1 при определена честота (зрително възприятие на светлина).

Основни (базови) единици в SI

SI има седем базови единици, от които се извеждат всички производни единици:

секунда (s) — време
метър (m) — дължина (метър)
килограм (kg) — маса (в исторически план грамът беше централна единица, но в SI базовата единица е килограмът; линк: грам)
ампер (A) — електрически ток
келвин (K) — термодинамична температура
мол (mol) — количество вещество
кандела (cd) — светлинна интензивност

От тези базови единици се формират важни производни единици като: нюто́н (N) за сила, паскал (Pa) за налягане, джоул (J) за енергия, ват (W) за мощност, кулон (C) за заряд, волт (V) за потенциал, ом (Ω) за съпротивление и др.

Префикси и множители

Една от големите предимства на метричната система е лесната смяна на мащаба чрез префикси, които означават степени на десет. Някои често използвани префикси:

кило (k) = 10^3
мега (M) = 10^6
гига (G) = 10^9
тера (T) = 10^12
деци (d) = 10^−1
сенти (c) = 10^−2
мило (m) = 10^−3
микро (µ) = 10^−6
нано (n) = 10^−9

Литърът (литър, l) е приемана допълнителна единица за обем (1 L = 1 dm^3) и често се използва в ежедневието въпреки, че е обозначаван като непълно-SI (прието за употреба с SI).

Разпространение и употреба

SI е предпочитаната система в науката, техниката, медицината и повечето държавни регулации. Почти всички държави използват SI като официална система; някои (като САЩ) използват и втора система (имперска/американски единици) в ежедневието и частни сектори, но научните и промишлените стандарти в тези страни обикновено са в SI. В международната търговия, научните публикации и образованието метричната система е стандартът.

Предимства и практични бележки

универсалност — една система, разбираема по целия свят;
лесни пресмятания — преобразуванията са прости степени на десет;
висока точност и възпроизводимост — днешните дефиниции, базирани на физични константи, осигуряват дългосрочна стабилност;
кохерентност — производните единици следват логично от базовите, което улеснява формулите и инженерните изчисления.

За практическа употреба при преобразуване между мерни единици често е удобно да се работи с префиксите (напр. 1 km = 1000 m; 1 m = 100 cm; 1 g = 1000 mg). За по-специализирани въпроси и официални дефиниции се консултирайте с публикациите на BIPM и актуалното издание на SI Brochure.

През следващите десетилетия метричната система и SI ще останат основата на измерванията и точността в науката и индустрията, като непрекъснато се поддържат и усъвършенстват чрез международно сътрудничество.

Международното бюро за мерки и теглилки в Севр, Франция. Родина на международната метрична система.

Описание

Метричната система е десетична система за измерване. Системата има мерни единици за всяка величина. Наименованията на повечето мерни единици в метричната система имат две части. Едната част е името на единицата, а другата - префиксът. Например в наименованието "сантиметър" думата "санти" е префиксът, а думата "метър" е наименованието на единицата. Понякога, както при метър, литър и грам, няма префикс.

В метричната система всички единици имат "символ". Символите са съкратен начин за записване на имената на единиците. Всички страни в света използват един и същ символ за единицата, въпреки че може да имат различни начини за изписване на пълното наименование на единицата. Например

В Обединеното кралство се пише "километър".
В Съединените щати се пише "километър".
В Португалия се пише "quilómetro".
Във Виетнам хората пишат "một kí lô mét".
В Саудитска Арабия хората пишат "کیلومیتر".
В Гърция се пише "χιλιόμετρα".
В Русия се пише "километр".
В Китай хората пишат "公里", "千米" или "粁".
В Япония хората пишат "キロ" или "㌔".
В Южна Корея хората пишат "킬로미터".
Всички използват символа "km" за "километър".

Имената на единиците

Метричната система е създадена за първи път във Франция по време на Френската революция. През 1795 г. във Франция е приет закон, който определя пет мерни единици. Три от тези наименования се използват и днес. Това са метърът, който е единица за дължина, грамът, който е единица за маса, и литърът, който е единица за обем. Оттогава насам са разработени много други мерни единици и са променени много определения. В метричната система вече има мерни единици за енергия, мощност, сила, електрически ток, радиоактивност и много други. Най-често използваните мерни единици в метричната система са изброени по-долу.

Дължина

В метричната система дължината се измерва в метри. Символът за метър е буквата "m". Първоначално метърът е определен като¹ ⁄_10,000,000 от разстоянието между Северния полюс и Екватора по меридиана, който минава през Париж. През 1799 г. е изработена платинена пръчка, която е равна на тази дължина и се превръща в "прототип на метъра".

Обем

В метричната система обемът се измерва в литри. Символът за литър е "L". През 1795 г. френското правителство определя един литър като обем, равен на обема на куб със страна 10 cm.

Маса

В метричната система масата се измерва в грамове. Символът за грам е буквата "g". През 1795 г. френското правителство определя грама като масата на един кубичен сантиметър вода при точката на замръзване на леда. Това е трудно за измерване, затова през 1799 г. френското правителство прави "прототип на килограм" (1000 грама или 35 унции) маса.

Температура

В метричната система температурата се измерва в градуси по Целзий. Символът за градусите по Целзий е "°C". Водата замръзва при "0 °C (32 °F)" и кипи при "100 °C (212 °F)".

Време

В метричната система единицата за време е секундата. Секундата е използвана за първи път като част от метричната система от Карл Фридрих Гаус през 1832 г.

Дефинициите на единиците често се променят. През 1960 г. определението за метър е променено. Оттогава насам той се определя в зависимост от скоростта на светлината. През 2019 г. килограмът е предефиниран по отношение на константата на Планк.

Префикси

Ако числата са твърде големи или твърде малки, метричната система използва префикси, за да улесни разбирането им.

мили

Префиксът мили се използва, за да покаже, че измерването е¹ ⁄₁₀₀₀ (или 0,001) от основната мярка:

· В един грам има 1000 милиграма (mg).

· В един метър има 1000 милиметра (mm).

· В един литър има 1000 милилитра (mL).

centi

Префиксът санти се използва, за да покаже, че измерването е¹ ⁄₁₀₀ (или 0,01) от основната мярка:

· В един метър има 100 сантиметра (см).

· В един литър има 100 сантилитра (cL).

килограм

Префиксът кило се използва, за да покаже, че дадена мярка е 1000 пъти по-голяма от основната мярка:

· В един килограм (kg) има 1000 грама.

· В един километър (км) има 1000 метра.

Има и много други префикси. Някои от тях са:

микро, което означава една милионна част (¹ ⁄_1,000,000 ). Символът за "микро" е гръцката буква μ (наричана "му").

deci, което означава една десета (¹ ⁄₁₀ ). Символът за "deci" е "d".

mega, което означава един милион (1 000 000). Символът за "мега" е "М". Трябва да се внимава да не се объркат "m" (за "мили") и "M" (за "мега").

Термометър, калибриран в градуси по Целзий. Водата замръзва при 0 °C (32 °F) и кипи при 100 °C (212 °F).

Обемът на един литър е равен на обема на куб с ръбове от 10 cm (3,9 инча). Един килограм е приблизително равен на масата на един литър вода при точката на топене на леда.

Пътен знак на китайска магистрала близо до Пекин. В знака е използван международният символ "km" за "километри".

Колко голям

Тези таблици ще ви помогнат да прецените размера на различни дължини или маси в метричната система. В тези таблици:

Думата "Империал" е съкращение от "Империал" - мерните единици, които традиционно се използват в Обединеното кралство.
Думата "Customary" е съкращение от "U.S. customary units" (обичайни единици на САЩ), които са мерни единици, традиционно използвани в Съединените щати.

Дължина

Метрична единица	Имперски/митнически еквивалент	Колко голям
1 км	0,621 мили 1094 ярда	The Mall (от площад Трафалгар до Бъкингамския дворец) Ниагарският водопад (от банка до банка)
100 m	109 ярда	Дължина на футболно игрище, футболно игрище (футбол) или игрище за ръгби Дължина на влак с четири вагона
10 m	33 фута	Ширина на тенис корт (10,97 м)
1 м 100 см	1.0936 ярда 3.281 фута 39.37 инча	Дължина на бейзболна бухалка (максимум = 1,067 m) Дължина на бухалка за крикет (максимум = 0,965 m)
10 см	4 в	Ширина на човешка длан
10 мм 1 см	² ⁄₅ в	Ширина на среден жълъд
1 мм	0,04 инча	Дебелина на дънковия плат
100 μm	0,004 инча	Дебелина на парче фотокопирна хартия

Маса

Метрична единица	Имперски/митнически еквивалент	Колко голям
1000 кг ( 1 тон)	2205 lb 0,984 тона (Великобритания) 1,102 тона (САЩ)	Малък автомобил - например с двигател с обем между 1,0 и 1,2 л.
100 кг	221 lb	Голям мъж - около 15% от белите мъже в САЩ надвишават 100 кг
10 кг	22,05 lb	Средна маса на 12-месечно дете
1 кг	2,205 lb	Един литър напитка (без да се брои масата на съда)
100 g	3³ ⁄ ₄унция	По-тежък от топка за тенис (~58 g), но по-лек от топка за крикет (~160 g) или бейзболна топка (~145 g)
10 g	² ⁄₅ oz	Голяма монета $0.50 - 11.34 g £2.00 - 12.0 g €2.00 - 8.50 g
1 g	15,4 зърна	Две фъстъчени семена

Четири измервателни уреда от ежедневието с метрични калибрирания: рулетка, калибрирана в сантиметри, термометър, калибриран в градуси по Целзий, килограмна тежест и електрически мултиметър, който измерва волтажи, ампери и омове.

Британски и американски правопис

Някои имена в метричната система се изписват по различен начин на британски английски и на американски и филипински английски.

Думата metre се използва в британския английски, а думата meter - в американския английски.
В британския английски език се използва думата litre, а в американския - liter.
Думата gram се използва както в британския, така и в американския английски език. Думата gramme може да се използва и в британския английски, но много британци смятат, че това е старомодно.

Управление на метричната система

Конвенцията за метъра

През 1875 г. представители на правителствата на двадесет различни държави се срещат в Париж, за да обсъдят мерките и теглилките. Седемнадесет от страните подписват договор за мерките и теглилките. Договорът е наречен "Конвенция за метъра". Страните, които подписаха договора, бяха: Аржентинската конфедерация, Австро-Унгария, Белгия, Бразилия, Дания, Франция, Германия, Италия, Перу, Португалия, Русия, Испания, Швеция и Норвегия, Швейцария, Турция, Съединените щати и Венецуела. Те се споразумяха:

Създаване на междуправителствена организация, която да управлява договора. Тази организация е наречена Международно бюро за мерки и теглилки (BIPM).
Франция трябваше да поеме отговорността за придобиването на подходящи помещения за BIPM. Тези помещения щяха да станат неутрална територия. В тях ще бъдат разположени офисите и лабораториите на BIPM.
Да се направят 40 еднакви копия на килограма. Един от тях е избран за прототип (или първичен екземпляр). Този екземпляр е известен като "Международен прототип на килограма". Той замени Kilogramme des archives като основно копие на килограма в света. Килограмът на архивите ще се съхранява в помещенията на BIPM.
Изработване на 30 еднакви копия на метъра. Един от тях е избран за прототип (или първичен екземпляр). Този екземпляр е известен като "Международен прототип на метъра". Той замени Metre des archives като основно копие на метъра в света. Metre des archives се съхранява в помещенията на BIPM.
Да се даде по един екземпляр от метъра и един екземпляр от килограма на всяка страна. Те ще се наричат "национални прототипи на метри" и "национални прототипи на килограми".
Сравняване на националните прототипи в метри и килограми с международните прототипи на редовни интервали от време.
Насърчаване на използването на метричната система.

Обединеното кралство и Нидерландия участват в конференцията, но не подписват договора. След допълнително обмисляне Обединеното кралство все пак подписва договора през 1884 г., а Нидерландия става член през 1929 г.

През 1889 г. екземплярите на килограма и метъра са готови за раздаване на различните страни, подписали договора.

Конгресът на Съединените щати ратифицира договора през 1878 г. Обединеното кралство подписва договора през 1884 г. Нито една от двете страни не приема закони, които да налагат задължително използване на метричната система.

През 1921 г. Конвенцията за метъра е разширена, за да включи всички физически измервания, включително времето, електричеството и температурата.

През 1960 г. BIPM публикува "Международната система единици" (или SI). SI изяснява редица области на метричната система, особено в науката и техниката. BIPM също така стандартизира начина на изписване на SI, като я уеднакви за всички езици.

Печат на BIPM

История

В една американска пинта има 16 американски течни унции, но в една британска пинта има 20 имперски течни унции. Американската течна унция е по-голяма от имперската течна унция, но имперската пинта е по-голяма от американската пинта. През 1700 г. подобна ситуация е била често срещана в цяла Европа. Всяка страна е измервала дължината, теглото/масата и обема по свой собствен начин. Понякога различни държави или градове са използвали едно и също наименование за различни измервания. Понякога различни градове в една и съща държава имали различни начини за измерване на нещата. През 1789 г. във Франция е имало четвърт милион различни единици за тегло и мярка.

Френската революция

По време на Френската революция френските учени решават, че е по-добре да се въведе нова система за мерки и теглилки. Системата щяла да бъде еднаква във всички френски провинции и градове. Те също така решили, че ще бъде по-лесно, ако новата система използва 10 вместо 12, 16 или 20, защото хората обикновено броят в десетки. Новата система става официална система за измерване във Франция през 1799 г. Един от френските лидери, маркиз дьо Кондорсе, заявява, че "[метричната система] е за всички хора за всички времена".

Те решават, че новата система ще бъде за всички на Земята и че новата единица за дължина ще се нарича "метър". Решават, че между Северния полюс и екватора ще има 10 000 километра. Между 1791 и 1798 г. двама геодезисти, Пиер Мешан и Жан-Батист Деламбр, измерват разстоянието между градовете Дюнкерк и Барселона, като използват старите френски единици и звездите за измерване на географските ширини. На базата на тази информация те изчисляват, че дължината на метъра трябва да бъде 443,296 lignes. През 1798 г. френските учени изработват пръчка от платина, която е дълга точно един метър. Те съхраняват тази пластина във френските архиви. Тя била наречена метър на архивите. Хората, които изработвали еднометрови линийки, можели да проверяват дали техните линийки са със същата дължина като metre des archives. Други учени направили килограмна тежест от платина, която също била поставена в архивите. Тази тежест била наречена kilogram des archives.

Първи опит за метризация на Франция

През 1799 г. метричната система става задължителна, което означава, че хората са принудени да я използват със закон в района около Париж. Това предизвиква голямо объркване, тъй като полицията налага новите мерки, но клиентите предпочитат старите. Така че собствениците на магазини трябвало да използват и двете. Хората започнаха да се притесняват, че новите мерки се използват, за да ги мамят. Политиците се опитали да образоват и убедят хората да използват метричната система, но те я отхвърлили. През 1800 г. правителството се опитало да направи системата приемлива, като променило наименованията на мерните единици обратно към по-простите наименования, използвани преди метризацията. Например дециметърът, сантиметърът и милиметърът са преименувани на palme (ръка), doigt (пръст) и trait (следа).

През 1799 г. Наполеон става лидер на Франция. До 1812 г. той завладява по-голямата част от Европа. Той въвежда метричната система в завладените от него страни. През 1815 г. той е победен в битката при Ватерло. След като Наполеон е победен, повечето държави отново започват да използват старите си системи за измерване.

По това време метричната система все още е официалната система за измерване във Франция. И все още има опростени наименования на единиците. Но французите продължавали да използват мерките, с които били свикнали. Френското правителство се опитвало да убеди хората да преминат към новата система. Те масово произвеждат метрични линийки. Опитваше се да научи хората да използват метрични мерки и заповядваше на полицията да наказва хората, които не искат да сътрудничат. В крайна сметка правителството прекрати опитите си и оттегли метричната система.

Франция се отказва от метричната система

На 12 февруари 1812 г. Франция спира да използва метричната система и започва да използва нова система, наречена mesures usuelles. Новата система се основава на много от старите предметрични единици. Старите единици бяха предефинирани като кръгли числа или части от изтеглените метрични единици. Например ливърът (фунт) е въведен отново и е променен от 489 грама на 500 грама. Тоазът е преосмислен като 2 метра. Тоазът съдържаше 6 пиеда (фута), променени от 324,8 мм на¹ ⁄₃ от метъра (333,33 мм). Пиедът е имал 12 пуса (инча), а пусът е имал 12 лигни.

Втори опит за метризация на Франция

През 1837 г. законите за метриката са възстановени от Юлската монархия във Франция и през 1840 г. системата става задължителна в цяла Франция, почти 50 години след като е въведена за първи път.

По-широко възприемане на метричната система

През XIX в. много малки държави започват да си сътрудничат помежду си. През 1815 г. от седемнадесет малки държави е създадено Кралство Нидерландия. Всяка държава има своя собствена система за измерване. През 1820 г. те решават, че ще бъде по-добре, ако всички използват метричната система.

През 1815 г. е създадена Германската конфедерация. Тя е обединение на 39 различни държави. Всяка държава имала своя собствена система за измерване. През 1834 г. Германската конфедерация създава митнически съюз, наречен Zollverein. През 1851 г. Zollverein решава да използва метрични единици за търговията между различните държави. През 1871 г. повечето от държавите в Германската конфедерация се обединяват в Германската империя. Германската империя продължава да използва метричната система.

През същата година Италия също е образувана от голям брой малки държави. Италия също решава да използва метричната система, вместо да избере някоя от старите системи за измерване.

Към 1875 г. много европейски и латиноамерикански държави вече използват метричната система. Сред тези страни са Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Бразилия, Мексико, Аржентина, Перу и Колумбия. Между 1875 г. и 1914 г. много други държави, включително Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Парагвай, Филипините и Виетнам, започват да използват метричната система. През 1917 г., по време на Болшевишката революция, СССР (сега Русия) приема метричната система. До началото на Втората световна война повечето неанглоезични държави приемат метричната система.

Съединени щати

През 1866 г., след като повечето южноамерикански страни започват да използват метричната система, САЩ приемат закон, който позволява на хората да използват за търговия или метричната система, или обичайните единици на САЩ. Преди 1893 г. ярдът се определя като дължината на "стандартния ярд", който се съхранява от Министерството на финансите на Съединените щати. Фунтът се определя като масата на "стандартния фунт". През 1893 г. Конгресът на Съединените щати приема Наредбата на Менденхол. С тази заповед ярдът е определен като точно³⁶⁰⁰ ⁄₃₉₃₇ метра, а паундът - като точно 0,4535924277 килограма. Заповедта променя само определенията на фунта и ярда. Тя не оказала никакво друго въздействие върху живота на хората.

През 1975 г. Законът за метричното преобразуване поставя началото на официален процес на метризация. Преминаването към метрична система е доброволно. Тя трябваше да се координира от Метричния съвет на САЩ. През 1988 г. Законът за търговията и конкурентоспособността "Омнибус" постановява, че метричните единици трябва да се използват за всички федерални проекти. Законът не се прилагаше за щатските проекти. Някои щати поискаха да се използват метрични единици, но други щати не го направиха. Някои индустрии преминаха към използване на метрични единици, но други не го направиха. Безалкохолните напитки се продават в метрични количества. Млякото се продава в обичайните единици. Метричните единици се използват широко при проектирането на автомобили. Самолетите, като например Boeing 787 Dreamliner, са проектирани с използване предимно на обичайни единици.

Някои хора в Съединените щати искат да преминат към метричната система. Те твърдят, че това ще улесни всички. Други хора казват, че това ще струва твърде много пари. Някои хора искат да използват метричната система, защото това ще улесни износа на стоки. Други хора казват, че метричната система може да проработи само ако всичките петдесет държави я въведат едновременно. Това няма да се случи, ако федералното правителство не поеме инициативата.

Обединеното кралство

През 1897 г. Обединеното кралство приема закон, който позволява на хората да използват метричната система или имперските единици в търговията. До края на 60-те години на ХХ век три четвърти от британския износ е за страни, които използват метричната система. Въпреки това хората в Обединеното кралство все още използват имперски единици. През 1969 г. е създаден Съветът по метризация, който да помогне на Великобритания да премине към метрична система. Всяка компания трябваше да плати собствените си разходи. Някои компании спестиха много пари от преминаването към метричната система, защото можеха да произвеждат същите стоки за износ, каквито произвеждаха за продажба в Обединеното кралство. Например, почти всички автомобили използват гайки и болтове с метрични размери. Други компании загубиха пари, защото трябваше да направят много промени, но нямаха никаква полза от тях.

Когато през 1981 г. Съветът по метризация е закрит, по-голямата част от правителството и промишлеността преминават към метричната система, но много неща от ежедневието, като например пътните знаци, не са променени. Проучване, проведено през 2013 г., показва, че британците използват широко в личния си живот както метричните, така и имперските единици.

Първоначално метърът е бил определен като една десетмилионна част от разстоянието между Северния полюс и Екватора през Париж.

Дърворезба от 1800 г., обясняваща новите десетични мерки във Франция.

Свързани страници

Преобразуване на единици
Международна система единици, описваща по-напредналите аспекти на метричната система

Въпроси и отговори

В: Какво представлява метричната система?

О: Метричната система представлява няколко различни системи за измерване, като дължината се базира на метъра, масата - на грама, а обемът - на литра. Тази система се използва в целия свят.

В: Кога е въведена за първи път?

О: Въведена е за първи път във Франция през 1795 г., две години след екзекуцията на Луи XVI.

В: Кои са основните й единици?

О: Основните единици на метричната система се наричат метър и грам.

В: Кога други държави започват да я използват?

О: Съединените щати започват да я използват през 1866 г., а до 1875 г. много страни в Европа и Латинска Америка преминават към използването ѝ.

В: Каква организация е създадена за управлението на тази система?

О: За управлението на тази система е създадена организация, наречена Международно бюро за мерки и теглилки (BIPM).
В: Как се записваха величините по SI в съответствие с правилата, определени от тази ревизирана версия? О: Според правилата, определени от тази ревизирана версия, величините SI са записани по едни и същи правила за всички страни.

В: Кога хората в Обединеното кралство започват да я използват?

О: Хората в Обединеното кралство започват да го използват през 70-те години на миналия век.

обискирам