Boeing 787 Dreamliner — пътнически самолет: история, проблеми и сертификация

В края на 90-те години на миналия век Boeing иска да създаде самолет, наречен Sonic Cruiser, който да се движи много бързо. Според Боинг 787 изразходва 20% по-малко гориво в сравнение с аналогичния самолет 767. Но след атентатите от 11 септември 2001 г. цените на горивата се повишиха, така че авиокомпаниите искаха по-ефективни самолети, а не по-бързи. Боинг отмени "Соник Крузър" и го замени през януари 2003 г. със "7Е7", което по това време беше кодовото име на 787. През юли 2003 г. Boeing решава да нарече новия самолет "Dreamliner".

На 26 април 2004 г. японската авиокомпания All Nippon Airways става първият клиент на 7E7 и очаква самолетът да бъде доставен през 2008 г. През 2005 г. самолетът е преименуван на 787.

787 е проектиран да бъде много по-ефективен. Това се постига чрез използване на композитни материали за изграждане на по-голямата част от самолета вместо алуминий, което го прави по-лек. Използвани са и два нови типа двигатели - General Electric GEnx и Rolls-Royce Trent 1000. Според Boeing това е направило 787 с 20% по-ефективен от 767.

През декември 2006 г. Boeing съобщи, че 787 е по-тежък, отколкото е очаквал, и затова самолетът се забави. Освен това Boeing се опита да съкрати времето за изработване на самолета, като поиска от доставчиците на части да сглобят части от самолета. Тези производители на части обаче не бяха свикнали с допълнителната работа и това забави 787 още повече.

Boeing започна да тества 787 на земята. Те откриха още проблеми и самолетът се забави още повече. Накрая, на 15 декември 2009 г., 787 извършва първия си полет. Boeing започва да тества самолета във въздуха. Появиха се още проблеми, като повреда на един от двигателите Rolls-Royce Trent 1000 и пожар по време на полет, което забави самолета още повече. Някои авиокомпании поискаха да им бъде изплатено обезщетение за всички закъснения. Накрая, през юли 2011 г., Boeing доставя първия 787 на ANA.

Боинг 787 има общ типов рейтинг с Боинг 777, което означава, че пилот, който се обучава на един от самолетите, може лесно да премине на другия с много малко допълнително обучение.

Една от най-интересните особености на 787 е моделът на зъбчати пили в задната част на двигателя. Според Boeing това прави самолета по-тих за хората в самолета и на земята. Двигателите имат и звукопоглъщащ материал в предната част на двигателя, за да направят самолета още по-тих.

Вътрешността на 787 е най-забележимата особеност. Прозорците на 787 са много по-големи, отколкото на други самолети, защото самолетът е направен предимно от композитни материали, които са по-здрави от алуминия, използван в повечето други самолети. Освен това прозорците на самолета не използват плъзгащи се сенници като повечето самолети. Вместо това те имат бутони, които могат да направят прозореца по-тъмен или по-светъл. Вътрешността на самолета също използва LED осветление. Това позволява на самолета да променя цветовете на светлините вътре.

Фактът, че самолетът е изработен от композитни материали, а не от алуминий, прави пътниците по-удобни. Повечето пътнически самолети летят толкова високо, че трябва да изпомпват въздух в кабината, за да могат пътниците да дишат. Повечето самолети изпомпват достатъчно въздух, така че пътниците да се чувстват като на височина около 8000 фута (2400 метра). Но тъй като в 787 се използват композитни материали, които са по-здрави от алуминия, самолетът може да вкарва повече въздух, така че пътниците да се чувстват така, сякаш са на около 6000 фута (1800 метра). Композитът също така е по-малко уязвим на корозия, така че самолетът може да има по-висока влажност от повечето други самолети. Boeing твърди, че тези подобрения ще накарат пътниците да се чувстват по-добре след дълъг полет.

Boeing произвежда 3 варианта на Dreamliner: 787-8, 787-9 и 787-10. 787-10 е в процес на тестване. Те щяха да направят и 787-3, но по-късно той беше отменен поради слабото търсене от страна на авиокомпаниите.

787-8

-8 е най-късият вариант на 787, който прелита с 210 души около 15200 км. Той започва да лети през 2011 г. Самолетът -8 ще замени самолетите Boeing 767-200ER и Boeing 767-300ER. Предназначен е за много дълги пътувания с по-малко пътници, при които по-голям самолет няма да донесе достатъчно пари на авиокомпанията.

787-9

-9 е по-голям 787 и има обхват от около 15750 км. Той ще може да превозва около 270 души и ще започне да се произвежда през 2014 г. Той ще може да превозва по-голямо тегло от -8 и ще бъде по-дълъг от -8. Той ще се конкурира с Airbus и техните самолети A330-300 и A330-200. Той ще замени Boeing 767-400ER.

787-10

-10 е по-голям от 787-8 и 787-9. Той ще превозва около 300 души, но за тази цел ще има по-малък обсег. Той ще се конкурира с Airbus A350, а също така ще замени самолетите Boeing 777-200ER.

787-3 (отменен)

Самолетът -3 щеше да бъде най-малкият и с най-малък обсег на действие - около 5000 км, и щеше да превозва около 290 души. Той щеше да замени Boeing 747-400D (буквата D означава вътрешен, т.е. полети, които излитат и кацат в една и съща страна), използван от две японски авиокомпании. Първоначално тези японски авиокомпании бяха поръчали 787-3, но тъй като самолетът закъсня, авиокомпаниите отмениха поръчките си. Това накара Boeing да се откаже от 787-3.