Цефеиди — променливи звезди и стандартни свещи за измерване на разстояния
Цефеиди — ключови променливи звезди: връзка период–светимост и стандартни свещи за точни галактически и извънгалактически измервания на разстояния.
Цефеидите са вид много ярки променливи звезди, чиито светимост и период на пулсация са тясно свързани. Съществува силна пряка връзка между светимостта на цефеидите и периода на пулсация (т.нар. закон на Левит — Leavitt law). Това прави цефеидите важни стандартни свещи за галактическите и извънгалактическите скали на разстоянията, тъй като от измерения период може да се определи абсолютната им величина и съответно разстоянието до тях.
Класификация и основни характеристики
Променливите цефеиди са разделени на няколко подкласа, които се отличават с ясно изразени маси, възрасти и еволюционна история:
- Класически цефеиди (Тип I)
- Цефеиди тип II
- Аномални цефеиди
- Цефеиди джуджета
За всеки от тези класове важат следните общи белези и различия:
- Класически цефеиди — млади (на възраст десетки до стотици милиони години), сравнително масивни звезди (приблизително 3–12 M⊙), с периоди от порядъка на 1 до няколко десетки дни и големи амплитуди на промяната на яркостта. Те следват ясна период–светимостна зависимост и са основните „стандартни свещи“ за измерване на междупланетарни и междупланетни разстояния (напр. до Магелановите облаци и близки галактики).
- Цефеиди тип II — по-стари и с по-малка маса (ниско металично съдържание), с по-ниска светимост за даден период в сравнение с класическите. Те се подразделят на подкласи (BL Her, W Vir, RV Tau) според периода и еволюционните им етапи.
- Аномални цефеиди — имат по-малки периоди (обикновено ~0.3–2 дни) и заради по-високата си светимост в сравнение с RR Lyrae често се считат за резултат от сливане или от звездна еволюция при ниска металичност; срещат се предимно в джуджести галактики и купове.
- Цефеиди джуджета — към тази група понякога се причисляват краткопериодни пульсиращи звезди като SX Phoenicis и Delta Scuti тип обекти (често в звездни купове). Те имат много къси периоди (до няколко часа) и много по-малка абсолютна светимост от класическите цефеиди.
Механизъм на пулсация
Пулсациите на цефеидите са причинени главно от т.нар. кaпа- (κ) механизъм, свързан с промените в оптическата дебелина и степента на йонизация на хелия в слоя на звездата. При компресия определени слоеве на звездата временно задържат енергия (повишава се оптичната дебелина), което води до последващо разширение; цикълът се повтаря и предизвиква регулярни промени във видимата яркост и радиален размер.
Период–светимостна зависимост и калибриране
Основната форма на период–светимостната зависимост се дава чрез линейна връзка от типа M = a log P + b, където M е абсолютната величина, P — периодът, а a и b са коефициенти, които трябва да се калибрират. Тази връзка е открита от Хенриета Левит (Henrietta Leavitt) и по-късно използвана от астрономи като Едуин Хъбъл за измерване на разстояния до близки галактики.
Калибрирането на PL-закона се извършва чрез:
- Прецизни паралакси на близки цефеиди (измерени от мисии като Hipparcos, HST и Gaia).
- Отдалечени стандартизирани системи като Магелановите облаци, където множество цефеиди се намират на почти едно и също разстояние.
- Използване на инфрачервени наблюдения и Wesenheit-функции за минимизиране на ефектите от прах и екстинкция.
Практическо използване за измерване на разстояния
Процедурата обикновено включва измерване на периода P, изчисляване на абсолютната величина чрез PL-релацията и сравнение с наблюдаваната видима величина m, като се отчита екстинкцията A. Типичната връзка за разстоянието d (в parsec) е:
m − M = 5 log10(d) − 5 + A
Като резултат, цефеидите позволяват да се определят разстояния до десетки мегапарсекси и служат като междинен елемент в космическата стълба на разстоянията (например за калибриране на свръхнови тип Ia и определяне на постоянната на Хъбъл).
Ограничения и систематичности
Въпреки своята полезност, използването на цефеиди за точни дистанции има някои източници на систематична грешка:
- Металичност — PL-релацията зависи слабо, но значимо от химичния состав на звездата; трябва да се прилагат корекции при сравнение на звезди с различна металичност.
- Екстинкция и червене — прахът и газа по линията на виждане потискат светлината; използването на инфрачервени наблюдения или Wesenheit-индекси намалява този ефект.
- Паралаксни систематичности — дори прецизни мисии като Gaia имат нулеви точки и други систематични грешки, които влияят върху абсолютната калибровка.
- Предпочитани режими на пулсация — някои цефеиди пулсират в основен или в обертонов режим; необходимо е правилно разпознаване за да се приложи съответната PL-релация.
Кратка историческа справка
Първата известна цефеида е Делта Цефей в съзвездието Цефей, открита от Джон Гудрик през 1784 г. Делта Цефей е от голямо значение, тъй като разстоянието до нея е изключително добре известно, отчасти благодарение на това, че се намира в звезден куп, и на точните паралакси на космическия телескоп Хъбъл/Хипаркос. По-късно Хенриета Левит установява зависимостта между период и светимост, а откриването на цефеиди в М31 от Хъбъл дава ключово доказателство, че туманностите извън Млечния път са отделни галактики.
Заключение
Цефеидите остават един от най-важните инструменти в наблюдателната космология и астрономията на галактическите структури. Благодарение на ясната им период–светимостна зависимост и непрекъснатото усъвършенстване на калибровъчните методи (паралакси, инфрачервени наблюдения, корекции за металичност), те продължават да играят централна роля в измерването на разстояния и в определянето на скалата на Вселената.
Класове
Класически цефеиди
Класическите цефеиди (известни още като цефеиди от популация I, цефеиди от тип I или променливи от типа Delta Cephei) пулсират с много редовни периоди от порядъка на дни до месеци. Класическите цефеиди са млади променливи звезди от популация I, които са 4-20 пъти по-масивни от Слънцето и до 100 000 пъти по-светли. Цефеидите са жълти свръхгиганти от спектрален клас F6 - K2. Когато пулсират, радиусите им се променят с ~25%. За по-дългопериодичната I Carinae това означава милиони километри за един пулсационен цикъл.
Цефеиди тип II
Цефеидите от тип II (наричани също Цефеиди от популация II) са променливи звезди от популация II, които пулсират с периоди между 1 и 50 дни. Цефеидите от тип II обикновено са бедни на метали, стари (~10 гига години), с ниска маса (~половината от масата на Слънцето). Цефеидите от тип II се разделят на няколко подгрупи по период.
Цефеидите от тип II се използват за определяне на разстоянието до галактическия център на Млечния път, кълбовидните купове и галактиките.
Аномални цефеиди
Група пулсиращи звезди в ивицата на нестабилност имат периоди под 2 дни, подобни на променливите RR Lyrae, но с по-висока светимост. Аномалните променливи на Цефеидите имат маси, по-високи от тези на Цефеидите от тип II, променливите на RR Lyrae и нашето Слънце. Не е ясно дали те са млади звезди на "обърнат назад" хоризонтален клон, сини отломки, образувани чрез пренос на маса в двойни системи, или комбинация от двете.
Цефеиди с двоен режим
Малка част от променливите Цефеиди са наблюдавани да пулсират в два режима едновременно, обикновено в основния и първия обертон, а понякога и във втория обертон. Много малък брой пулсират в три режима или в необичайна комбинация от режими, включваща по-високи обертонове.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват цефеидите?
О: Цефеидите са вид много ярки променливи звезди.
В: Каква е връзката между светимостта на цефеидите и периода на пулсациите им?
О: Съществува силна пряка връзка между светимостта на цефеидите и техния период на пулсация.
В: Защо цефеидите са важни стандартни свещи за галактическите и извънгалактическите скали на разстоянията?
О: Цефеидите са важни стандартни свещи за галактическите и извънгалактическите скали на разстоянията поради връзката между светимостта и периода на пулсация.
В: На какви подкласове се разделят променливите цефеиди?
О: Променливите цефеиди се разделят на класически цефеиди, цефеиди от тип II, аномални цефеиди и цефеиди джуджета.
В: Кой е открил първия известен цефеид?
О: Джон Гудрик открива първата известна цефеида, Делта Цефей, в съзвездието Цефей през 1784 г.
В: Защо Делта Цефей е от голямо значение?
О: Делта Цефей е от голямо значение, защото разстоянието до нея е изключително добре известно, отчасти благодарение на това, че се намира в звезден куп, и на точните паралакси на космическия телескоп Хъбъл/Хипаркос.
В: Кой е начинът, по който може да се измери скоростта на разширяване на Вселената?
О: Цефеидите са един от двата начина, по които може да се измери скоростта на разширяване на Вселената.
обискирам