Великата стена (CfA2) — суперструктура от галактики на 200 млн светлинни години

Великата стена (CfA2) — гигантска суперструктура от галактики на 200 млн светлинни години: разкрийте размера, произхода и мистерията зад космическата нишка.

Великата китайска стена (CfA2) е една от най-големите известни суперструктури във Вселената. Открита е през 1989 г. въз основа на данни от втората голяма червеноотмествателна анкета (CfA2) и често се нарича просто „Великата стена“ или „CfA2 Great Wall“. Нейното откриване е свързано с работата на астрономите, които картографираха триизмерното разпределение на галактиките чрез измерване на червеното отместване.

Откритие и метод

За да се създаде картата на тази суперструктура, астрономите измерват червеното отместване на голям брой галактики и превръщат тези измервания в разстояния с помощта на закона на Хъбъл. По този начин пространственото разпределение на галактиките се вижда в триизмерен вид и стават ясни дълги нишковидни структури — т.нар. космическа мрежа.

Структура и размери

Великата стена е огромна група от галактики, разположени на около 200 милиона светлинни години от нас. Характерните ѝ размери обикновено се дават като:

• дължина: над 500 милиона светлинни години;
• ширина: около 300 милиона светлинни години;
• дебелина: само ~15 милиона светлинни години.

Тези числа показват, че стената е много тънка в сравнение с общата си дължина и ширина — образува дълга, нишковидна структура от свръхкупове и струпвания на галактики.

Причина за образуването и връзка с тъмната материя

В рамките на стандартния космологичен модел (ΛCDM) такива големи структури възникват по протежение на нишки от тъмна материя, които се срутват гравитационно и привличат барионната (или „нормалната“) материя. Тъмната материя не излъчва светлина, но определя гравитационното поле, по което газът и галактиките се събират, което води до формирането на дълги, тънки стени и филаменти от свръхгалактични купове.

Наблюдателни ограничения и „зона на избягване“

Не можем да проследим напълно дали Великата стена продължава извън видимия ни обхват, защото погледът ни е частично блокиран от галактическата равнина на Млечния път. Газът и прахът в нашата галактика (известни като зона на избягване) поглъщат и разсейват светлината, затруднявайки наблюденията в оптичния диапазон и оставяйки „сляпи“ области в картата на големите структури.

Значение за космологията

Откриването на Великата стена потвърждава предсказанието, че Вселената на големи мащаби има филаментна (мрежовидна) структура. Въпреки впечатляващите си размери, такива структури не противоречат на космологичния принцип за хомогенност и изотропност, тъй като тези принципи важат в най-големите мащаби (повече от стотици милиони светлинни години), а границата на хомогенност се обсъжда активно в научната литература.

Сравнение и бъдещи наблюдения

По-късни проучвания откриха и други още по-големи структури (например Sloan Great Wall през 2003 г.), но картографирането на космическата мрежа продължава с по-модерни и по-чувствителни анкетни проекти (включително инфрачервени, радио и широкополосни оптични наблюдения). Бъдещите мисии и големи наземни проекти ще подобрят картите на Вселената и ще ни помогнат да проследим продължението на стените и нишките, които оформят голямомащабната структура на космоса.

Кратко резюме: Великата стена (CfA2) е масивна, нишковидна суперструктура от галактики, открита чрез червеноотмествателни изследвания. Тя илюстрира начина, по който тъмната материя и гравитацията организират галактиките в космическа мрежа, но нейният пълен обхват все още остава предмет на проучване поради наблюдателни ограничения като зоната на избягване.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Великата китайска стена?

В: Колко дълга е Великата стена?

В: Колко широка е Великата китайска стена?

В: Колко дебела е Великата стена?

В: Как е открита Великата стена?

В: Защо е невъзможно да се разбере дали стената свършва или продължава по-нататък?

Въпрос: Какъв е стандартният модел на еволюцията на Вселената?

Търсене по буква