Чандраян-2, което означава лунен кораб ( произношение ), е втората лунна мисия на Индия след Чандраян-1. Проектирана и изработена от Индийската организация за космически изследвания (ISRO), мисията беше изстреляна от космическия център "Сатиш Дхаван" на 22 юли 2019 г. в 14:43 IST (09:13 UTC) с помощта на геосинхронната ракета-носител Mark III (GSLV Mk III). Успешното меко кацане близо до южния полюс на Луната би направило Индия четвъртата държава в света, извършила такова кацане след агенциите на САЩ, СССР и Китай. Планираното кацане бе насрочено за 7 септември 2019 г. в 01:55 IST (6 септември 2019 г., 20:25 UTC), но контактът с апарата бе загубен на височина около 2 100 метра при финалния етап на спускането и кацането не беше успешно.

Конфигурация и научни цели

Чандраян-2 се състоеше от три основни компонента: орбитер, спускаем апарат Vikram (ландер) и луноходът Pragyan (роувър). Основните научни цели включваха:

  • картографиране на лунния релеф и минералогичен състав, с акцент върху южния полюс;
  • търсене и картографиране на вода и лед в полярните региони;
  • изследване на лунната екзосфера и плазмената среда около повърхността;
  • технологично изпитание на системи за меко кацане и автономно движение на роувъра по лунната повърхност.

Орбитерът носеше научни инструменти за дистанционно наблюдение (спектрометри, камери и радар), а ландерът и роувърът бяха оборудвани с прибори за директен анализ на почвата и скалите на място.

Ход на мисията

След старта на 22 юли космическият апарат извърши серия от маневри около Земята и транзит към Луната. В средата на август 2019 г. плавно влезе в лунна орбита и започна фазата на подготовка за спускането. На 6–7 септември апаратът започна процедура за раздвижване от орбита, след което спускаемият апарат Vikram се отдели и започна контролираното си спускане към планираната зона близо до южния полюс.

Финалното кацане и последващи действия

По време на финалната фаза на спускането ISRO загуби връзка с Vikram на височина около 2 100 м. Последваха опити за възстановяване на връзката, но кацането не бе потвърдено като успешно. Наблюдения от други космически апарати, включително изображения от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА, показаха останки и знак за възможно твърдо кацане/удар близо до очакваната точка (това потвърди, че апаратът е достигнал лунната повърхност, но не е извършил меко кацане).

ISRO назначи разследваща комисия, която анализира телеметрията и данните от мисията. Комисията установи, че отклонение в поведението на спускаемия апарат по време на последната фаза е довело до ненадеждно спиране и до твърдо кацане. По-нататъшните подробности бяха използвани за подобрение на дизайна и процедурите при следващи мисии.

Постижения и научна стойност

  • Въпреки неуспешното кацане, орбитерът на Чандраян-2 продължи да функционира и да предоставя ценни научни данни и високорезолюционни изображения на лунната повърхност и нейната екзосфера.
  • Мисията значително разшири опита на ISRO с междупланетни мисии, интеграция на сложни системи и операции на ниска лунна орбита.
  • Натрупаните уроци послужиха директно за планирането и изпълнението на последващи мисии, включително успешно реализирания Чандраян-3, който използва подобрени системи за кацане.

Значение за индийската и световната космонавтика

Чандраян-2 бе важна стъпка за Индия в областта на изследването на Луната и показва амбицията да се изследват полярните региони — място с потенциал за наличие на вода, което е от ключово значение за бъдещи научни изследвания и възможни бъдещи мисии с човешко присъствие. Дори с частично неуспех, мисията укрепи технологичните възможности на ISRO и допринесе за международното сътрудничество в лунните изследвания.