Чандраян-2
Чандраян-2, което означава лунен кораб или лунен кораб, ( произношение ) е втората лунна мисия на Индия след Чандраян-1. Изработена от Индийската организация за космически изследвания (ISRO), мисията е изстреляна от втора стартова площадка в космическия център "Сатиш Дхаван" на 22 юли 2019 г. в 14:43 ч. по IST (09:13 ч. по UTC) към Луната с помощта на геосинхронна ракета-носител Mark III (GSLV Mk III). Правилното кацане на южния полюс на Луната ще превърне Индия в четвъртата страна, постигнала меко кацане на Луната, след космическите агенции на САЩ, СССР и Китай. Кацането на мисията се очакваше на 7 септември 2019 г. в 01:55 ч. IST (6 септември 2019 г., 20:25 ч. UTC), но се разби, когато загуби връзка на височина 2100 метра.
История
На 12 ноември 2007 г. Руската федерална космическа агенция (Роскосмос) и ISRO се споразумяват да работят заедно по проекта "Чандраян-2". ISRO ще отговаря за орбиталния апарат и роувъра, а Роскосмос ще построи спускаемия апарат. Проектирането на космическия апарат е завършено през август 2009 г., като учени от двете държави провеждат съвместен преглед.
Въпреки че ISRO завърши полезния товар за "Чандраян-2" по график, мисията беше преместена за 2016 г., тъй като Русия не успя да построи спускаемия модул навреме. Когато Русия реши, че няма да може да построи спускаем апарат до 2015 г., Индия реши да разработи лунната мисия самостоятелно.
Изстрелването на космическия апарат беше планирано за март 2018 г., но беше отложено. Два от краката на спускаемия апарат получиха леки повреди по време на един от тестовете през февруари 2019 г., което направи датата на изстрелването още по-късна.
Цели
Основните цели на "Чандраян-2" са да демонстрира възможността за меко кацане на лунната повърхност и да управлява роботизиран марсоход на повърхността. Научните цели са изследвания на лунната топография, минералогия, елементарно изобилие, лунната екзосфера и подписи на хидроксил и воден лед. Орбиталният апарат ще изследва лунната повърхност и ще спомогне за изготвянето на триизмерни карти на повърхността. Бордовият радар също ще изследва повърхността, като същевременно ще изучава водния лед в южния лунен полюс и дебелината на лунната почва на повърхността.
Въпроси и отговори
Въпрос: Как се казва втората мисия на Индия до Луната?
О: Името на втората индийска лунна мисия е Chandrayaan-2.
Въпрос: Кой извърши мисията?
О: Мисията е осъществена от Индийската организация за космически изследвания (ISRO).
В: Кога беше изстреляна мисията?
О: Мисията беше изстреляна на 22 юли 2019 г. в 14:43 ч. по IST (09:13 ч. по UTC).
Въпрос: Какъв тип превозно средство беше използвано за изстрелването?
О: За изстрелването на мисията беше използвана ракета за изстрелване на геосинхронни спътници Mark III (GSLV Mk III).
В: Ако беше успешна, какво щеше да бъде постигнато?
О: При успех Индия щеше да стане четвъртата страна, която щеше да постигне меко кацане на Луната след космическите агенции на САЩ, СССР и Китай.
В: Кога беше очакваната дата за кацане на "Чандраян-2"?
О: Очакваната дата за кацане на "Чандраян-2" беше 7 септември 2019 г. в 01:55 ч. IST (6 септември 2019 г., 20:25 ч. UTC).
Въпрос: На каква височина се изгуби комуникацията с "Чандраян-2" ?
О: Комуникацията с "Чандраян-2" се загуби на височина 2100 метра.
