Тритон — луната на Нептун: откриване, характеристики и факти

Тритон — най-голямата луна на Нептун: открит от Ласел, заловен обект от пояса на Кайпер, екстремно студен, с млада геология и ключови открития от Вояджър 2.

Тритон, или Нептун I, е най-голямата луна на планетата Нептун. Тя е седмата по големина луна в Слънчевата система и е малко по-малка от земната Луна. Радиусът ѝ е около 1 353 km (диаметър ~2 706 km), масата ~2.14×10^22 kg, а средната плътност ~2.06 g/cm³. Тритон има сложна геоложка история: повърхността му е частично млада и в различни райони се наблюдават следи от геоложка активност и обновяване заради криовулканизъм и температурни процеси.

Открит е от британския астроном Уилям Ласел на 10 октомври 1846 г., само 17 дни след като самият Нептун е открит от немските астрономи Йохан Готфрид Гале и Хайнрих Луи д'Арест.

Смята се, че Тритон е заловен обект от пояса на Кайпер. Повърхностната температура, измерена от космическия апарат "Вояджър 2", е около -235 °C (≈38 K), което го прави едно от най-студените известни тела в Слънчевата система. По време на прелитането Вояджър 2 не е открил доказателство за глобално собствено магнитно поле на Тритон; наблюдавани са обаче взаимодействия с магнитното поле на Нептун и индикативни ефекти от йоносфера и плазма. Тритон има тънка, но видима атмосфера, съставена предимно от азот с малки примеси от метан и въглероден оксид.

Орбита и движение

Тритон обикаля Нептун по ретроградна (обратно на въртенето на планетата) и силно наклонена орбита — това е рядко за големи спътници и е един от основните аргументи в полза на теорията, че е заловен обект. Полуосът на орбитата е около 354 800 km, а орбиталният и период е близо до синхронното въртене — около 5.88 земни дни, поради което Тритон е приливно закован към Нептун (винаги показва една и съща страна към планетата). Вследствие на приливните сили орбитата на Тритон бавно се свива, което в далечното бъдеще може да доведе до разкъсване и образуване на пръстен около Нептун.

Геология и повърхност

Повърхността на Тритон е разнообразна: има обширни ледени кратери, големи равнини покрити с азотен и метанов лед, „канелоподобни“ (т.нар. cantaloupe) аранжировки и райони, показващи следи от криовулканична активност. По време на преминаването на Вояджър 2 бяха забелязани високи фонтани или гейзери, изригващи прах и газ на десетки километри височина — доказателство за активност, предизвиквана от слънчево загряване на повърхностни ледове и/или вътрешно отопление. Някои области имат относително малко кратери, което говори за сравнително „млада“ възраст на повърхността в милионни до стотици милионни години.

Атмосфера и климат

Атмосферата на Тритон е много тънка — със средно налягане на повърхността в порядъка на десетки микробари (приблизително 14 микробара според оценки), главно от азот и малки количества метан. Ветровете и сезонните изменения могат да предизвикват пренос на летливи ices (азот, метан), а слънчевото нагряване създава локални явления като гейзери и прахови облаци. Ниските температури и наличието на летливи ледове правят Тритон динамичен въпреки слабото си слънчево отопление.

Произход и бъдеща еволюция

Най-популярната хипотеза е, че Тритон е бил обект от пояса на Кайпер, който е бил заловен от Нептун в ранната история на Слънчевата система — вероятно чрез взаимодействие с друг обект (например обмен в двоична система) или по време на динамични сблъсъци. Ретроградната му орбита и наклонът са силни доказателства за този произход. Тъй като приливните сили постепенно губят енергия, Тритон бавно спира на по-ниска орбита и в далечното бъдеще (милиарди години) може да бъде разрушен при достигане на Roche границата, образувайки пръстен около Нептун.

Изследвания и бъдещи мисии

Единственият космически апарат, който е посетил Тритон, е Вояджър 2 (1989), който направи прелитане и изпрати ценни снимки и данни за атмосферата, повърхността и геологията. Много от въпросите за вътрешната структура, възможно наличие на подповърхностен океан, химическия състав и механиката на криовулканизма остават отворени. Това прави Тритон привлекателна цел за бъдещи орбитални мисии и спускатели — особено за изучаване на заловени транснептунови обекти и възможните условия за химична комплексност под ледовете.

Интересни факти

• Тритон е един от малкото големи спътници с ретроградна орбита.
• Площите с малко кратери показват, че някои райони на повърхността са относително „млади“ в космически мащаб.
• Наблюдаваните гейзери и ледени плочи правят Тритон една от най-активните ледени тела след Европа и Енцелад.
• Заради температурата и състава на повърхностните ледове, Тритон е важен обект за разбирането на процесите, които действат върху транснептуновите тела.

Тритон все още пази много тайни. По-подробни наблюдения и бъдещи мисии ще помогнат да се изясни дали подледните му слоеве могат да поддържат по-сложна химия, как точно е преминало захващането му от Нептун и какви са дългосрочните последствия от приливното взаимодействие в системата Нептун–Тритон.

Орбита

Влечението и приливното взаимодействие карат Тритон да пада бавно в по-ниски орбити. Този процес е изключително бавен. След 3,6 милиарда години Тритон ще премине в границите на Нептун. Той или ще се сблъска с атмосферата на Нептун, или ще се разпадне, образувайки пръстенова система, подобна на тази, която се намира около планетата Сатурн.

Причината, поради която се смята, че Тритон е заловен обект, е неговата орбита, която е уникална за Слънчевата система. Тя е едновременно ретроградна (вж. диаграмата) и силно наклонена. Макар че има и други спътници с ретроградни орбити, те са много по-малки от Тритон и много по-отдалечени от планетите-домакини ("първообрази"). Тритон, подобно на нашата Луна, показва само едно лице на планетата: той се върти в синхрон с Нептун.

 
Нептун и Тритон с техните размери и разстояние един от друг в мащаб.  

Въпроси и отговори

В: Какво е Тритон?

В: Кога е открит Тритон?

Въпрос: Смята ли се, че Тритон е заловен обект от пояса на Кайпер?

В: Колко ниска е температурата на повърхността на Тритон?

В: Има ли Тритон собствено магнитно поле или атмосфера?

Търсене по буква