Старото царство на Древен Египет (2686–2134 пр.н.е.) — епоха на пирамидите

Старото царство на Древен Египет (2686–2134 пр.н.е.) — епоха на пирамидите: история, строеж на Голямата пирамида, фараони като Хеопс и културният разцвет в Мемфис.

Старото царство е наименованието на Египет през третото хилядолетие пр.н.е., когато египетската цивилизация достига своя първи значителен разцвет. Това е първият от трите периода на т.нар. царства, които отбелязват върховите постижения на цивилизацията в долината на Долен Нил (другите са Средното царство и Новото царство). Понякога този период е наричан и „Епохата на пирамидите“ заради грандиозните кралски гробници и архитектурни постижения.

Хронология и династии

Старото царство обхваща главно период от Третата династия до Шестата династия (ок. 2686 г. пр.н.е. – 2134 г. пр.н.е.). Някои египтолози включват в рамките на Старото царство и част от Мемфийската седма и осма династия като продължение на администрацията, централизирана в Мемфис. В края на този период централната власт отслабва и настъпва упадък, който води към Първия междинен период.

Столицата и държавната администрация

Кралската столица по време на Старото царство е Мемфис. Държавата е силно централизиранa: фараонът е върховен владетел и религиозен лидер, подкрепян от обширна бюрокрация — визири, писари и управители на провинции (номарси). Управлението се основава на контрол над земеделието, събирането на данъци и организирането на големи строителни и държавни проекти.

Икономика и общество

Икономиката се гради върху напояваното земеделие, благодарение на ежегодното наводнение на Нил, което осигурява богата реколта и излишък. Държавата организира разпределението на работа, храна и ресурси. Търговията с чужди държави (например с Финикия за кедър, с Нубия за злато и слонова кост) и минните експедиции също са важни за икономиката.

Съвременните археологични данни показват, че за строежа на великите паметници не са използвани предимно роби, а организирани групи работници — сезонни земеделци, занаятчии и специализирани екипи, които получавали храна, жилище и заплащане в натура. Открити са и работнически селища близо до Гиза с доказателства за здравна помощ и социална организация.

Религия и погребални вярвания

Религията е централна в мисленето на египтяните. Фараонът е представян като посредник между боговете и хората, а богът-слънце Ра е един от основните култове. Вярата в безсмъртието и в отвъдния живот налага строителството на обширни погребални комплекси, където владетелят да бъде „осигурен“ и да продължи съществуването си след смъртта. За това причината е и изборът да се строи на западния бряг на Нил — Нил, където слънцето сякаш залязвало, символично място на залеза и отвъдния свят.

Процесите на мумифициране, погребалните оферти (хранителни запаси, дрехи, вещи) и религиозните ритуали подкрепят представата за продължаване на живот след смъртта. По-късно към края на периода са разработени и текстове и формули, свързани с погребалните обреди (прототипи на т.нар. пирамидни текстове).

Архитектура и пирамиди

Епохата е известна с най-големите каменни строежи в историята на Древния Египет. Ранният пример е стъпаловидната пирамида на цар Зосер, проектирана от неговия съветник Инхотеп (често срещано и изписване: Имхотеп), която е иновативен преход от традиционните мастаби към вертикална монументална форма. Тази стъпаловидна пирамида е част от по-голям комплекс в Сакара и показва вече налично централизирано строително майсторство.

Най-известните пирамиди са тези в Гиза, близо до Мемфис. Фараонът Хуфу (наричан Хеопс) е построил Голямата пирамида — една от най-впечатляващите строителни постижения на древността. Тя е включена в списъка на седемте чудеса на древния свят и е единственото запазено чудо от този списък. Традиционните източници и популярните описания споменават, че за изграждането ѝ са били необходими огромен брой работници и десетки години труд; конкретните числа варират — посочва се, например, че за изграждането са били използвани около 2 300 000 варовикови блока с средно тегло по няколко тона всеки.

Няколко ключови аспекта на строителството:

• Организация: държавата осигурява храна, жилища и инструменти, както и логистика за пренасяне на камъка от кариерите.
• Техника: използвани са рампи, дървени шейни, добре организирани екипи и знания за геометрия и планиране.
• Социална роля: подобни проекти осигуряват работа в „междусезонния“ период на земеделците и укрепват властта и религиозния авторитет на фараона.

До пирамидите в Гиза има и големи скулптурни и архитектурни елементи, сред които е направена и голямата каменна статуя — Великият сфинкс. Сфинксът има глава на човек (възможно портретно изображение на фараона) и тяло на лъв, символизирайки могъщество и слънчев защитен образ.

Изкуство и култура

В Старото царство се развиват изящните изкуства — релефи, скулптура, архитектура и каноничен стил в изобразяването (стабилни, официални пропорции и позиране). Писмеността — йероглифите — вече е добре оформена и се използва в административни документи, религиозни текстове и надписи в гробници. Литературни и формални текстове, както и умения в металообработването и керамиката, бележат високо техническо и културно ниво.

Причини за упадък и преход към Първия междинен период

Краят на Старото царство не настъпва внезапно само от един фактор, а е резултат от комбинация от проблеми:

• Административно отслабване и разрастване на властта на местните управители (номарси), които натрупват имущество и влияние.
• Икономически трудности — politico-административните разходи за големи строежи и поддръжка на централния апарат, както и неблагоприятни климатични условия (по-слаби наводнения на Нил), водят до намаляване на приходите и засилване на социалното напрежение.
• Сериозни вътрешни политически конфликти и възход на нови властови центрове, които ерозират централизацията.

В резултат, властта на фараона отслабва, а регионалните елити и жречески институции увеличават влиянието си. Този процес води към раздробяване на държавата и към Първия междинен период, епоха на политическа раздробеност и промени в културните практики.

Наследство

Старото царство оставя богато наследство — технически и архитектурни умения, развита административна система, художествени образци и религиозни идеи, които оформят основата на по-късните епохи в древноегипетската история. Големите пирамиди и монументалното изкуство продължават да влияят на представите за властта и божественото в Египет хилядолетия напред.

Въпроси и отговори

В: Какво е Старото кралство?

Въпрос: Колко време е продължило?

В: Къде е било разположено?

В: Кои са някои особености, свързани с този период?

В: Кой е построил Голямата пирамида в Гиза?

В: Колко блока са използвани за построяването ѝ?

В: Как са плащали на хората за работата им по построяването ѝ?

Търсене по буква