Холандската съпротива е движение на холандци, които се борят срещу германската окупация на Нидерландия по време на Втората световна война. Те се борят с нацистите по много различни начини, най-вече без да използват насилие. През есента на 1944 г. съпротивата помага за укриването на 300 000 души.

Начало и организиране

Холандската съпротива се развива бавно и първоначално е разпокъсана. През 1941 г. холандците организират стачка, наречена февруарска стачка, в знак на протест срещу депортирането на над 400 евреи от нацистите. Тази масова проява на обществено недоволство окуражава разрастването на съпротивата и показва, че има широка подкрепа за действие срещу репресиите.

В ранните години различни политически и социални групи създават свои формации. Холандските комунисти създават система от клетки (малки групи от членове на съпротивата). Формират се и други групи с различен произход — например De Geuzen, създадена от Бернард Ийзердраат, както и по-организирани военни групи като Ordedienst ("служба за поръчки"). Много от първите групи обаче са разкрити и разбити от нацистките органи през първите две години на окупацията.

Основни дейности

  • Укриване и подпомагане — една от най-широко разпространените дейности е скриването на евреи, политически преследвани и други преследвани лица. Групи и частни лица осигуряват подслон, храна, фалшиви документи, смяна на идентичности и връзки с мрежи за помощ. Много организации, като по-късно създадената Landelijke Organisatie voor Hulp aan Onderduikers (LO), концентрират усилията си именно върху подпомагането на хора в укритие.
  • Нелегален печат и пропаганда — нелегални вестници като Het Parool и други издават информации и мотивират населението, разкриват нацистките репресии и поддържат морала на окупираното население.
  • Фалшифициране на документи — издаване на фалшиви лични карти и разрешителни за придвижване, които позволяват на укриващите се да оцелеят и да се придвижват в страната.
  • Разузнаване — събирането и преносът на информация за военното движение, гарнизони и инфраструктура подпомага съюзническите операции след нахлуването през 1944 г. Много съпротивителни клетки предават данни на британската и друга разведка.
  • Саботаж и въоръжени акции — от разрушаване на комуникационни линии и железопътни участъци до нападения срещу сътрудници на окупационната власт. С напредването на войната се появяват и по-организирани въоръжени формирования като Landelijke Knokploegen (LKP), които извършват по-дръзки акции и грабежи за финансиране на дейността си.
  • Спасяване на пилоти и бягства — рискови операции за извеждане на съюзнически пилоти и свързване с външни маршрути за бягство и евакуация.

Влияние и човешки загуби

Дейността на съпротивата подпомага подготовката за освобождението и подпомага съюзническите сили с информация и саботажи, които стават още по-важни от 1944 г. до освобождението на Нидерландия. Въпреки усилията на организаторите и хиляди доброволци, жителите на страната понесоха тежки загуби. Около 75% (105 000 от 140 000) от нидерландските евреи са убити по време на Холокоста, като повечето от тях са изпратени в нацистките лагери на смъртта. Редица съпротивителни групи специализират в спасяването на еврейски деца и организират мрежи за техния интегритет в укривателни семейства и институции. Между 215 и 500 холандски роми също са убити от нацистите.

Рискове, репресии и цена на съпротивата

Членовете и сътрудниците на съпротивата живеят постоянно в риск: арести, разпити, изпращане в концентрационни лагери и публични екзекуции са ежедневна заплаха. Репресиите често засягат и семействата на активистите, а разгромът на мрежи може да доведе до масови арести. Много групи са компрометирани още през 1940–1942 г., но нови формации продължават да се появяват и да адаптират тактиките си.

Следвоенни последици

След освобождението участниците в съпротивата получават различно признание — от национални ордени и паметници до обществени почести. В същото време част от ветеранските проблеми остават нерешени: някои активисти изпитват трудности при социална реинтеграция, много жертви никога не са напълно компенсирани, а дебатите за ролята на различните групи и заетите методи продължават и днес. Историята на съпротивата е важна част от колективната памет на Нидерландия и служи като напомняне за риска, който поемат гражданите, когато са изправени пред потисничество и геноцид.