Ане Франк

Ранен живот

Ане Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия. Тя е втората дъщеря на Ото Франк (1889-1980), германски бизнесмен, и Едит Франк-Холендер (1900-45). Марго Франк (1926 - 1945) е нейната по-голяма сестра. Франкови са били евреи и са живели с много еврейски и нееврейски граждани. Ане и Марго израстват с приятели католици, протестанти и евреи. Семейство Франк не спазва всички обичаи на юдаизма. Едит Франк била много религиозна, въпреки че съпругът ѝ се интересувал повече от учене. Той имал голяма библиотека и двамата родители насърчавали децата да четат.

На 13 март 1933 г. във Франкфурт се провеждат избори, на които побеждава Нацистката партия на Адолф Хитлер. Почти веднага започват прояви на антисемитизъм. Франките се страхуват от това, което може да им се случи, ако останат в Германия. Затова по-късно същата година Едит и децата заминават за Аахен. Те остават там при майката на Едит, Роза Холендер. Ото остава във Франкфурт, но след като получава предложение да открие фирма в Амстердам, той се премества там, за да започне бизнес и да намери място, където да живее със семейството си. Семейство Франк е включено в групата на 300 000 евреи, избягали от Германия между 1933 и 1939 г.

Ото Франк започва работа в завода на Opekta. Опека е компания, която продава пектин. Ото Франк си намира апартамент на площад "Мерведеплейн" в Амстердам. До февруари 1934 г. Едит и децата пристигат в Амстердам, а Анне и Марго започват да ходят на училище. Марго ходи в държавно училище, а Анне - в училище Монтесори. Марго обичала математиката, докато Ан предпочитала да чете и пише. Приятелката ѝ Ханели Гослар по-късно си спомня, че още от малка Анне често пишела, макар че се опитвала да крие написаното и не обичала да говори за него. Марго и Ан са имали много различни характери. Марго била учтива, тиха и замислена, докато Ан била смела, енергична и дружелюбна.

През 1938 г. Ото Франк основава втора компания - Pectacon. Pectacon продава билки, соли и смесени подправки, които се използват за производство на колбаси. Херман ван Пелс работи в Pectacon като помощник по отношение на подправките. Той е еврейски месар. През 1939 г. майката на Едит идва да живее при Франкови. Тя остава при тях до смъртта си през януари 1942 г.

През май 1940 г. Германия нахлува в Нидерландия. Правителството започва да вреди на евреите, като създава правила и закони за тяхната свобода. И двете сестри Франк се учеха добре и имаха много приятели. Но един нов закон, според който еврейските деца можели да ходят само в еврейско училище, ги накарал да се преместят в еврейско училище. Фирмите, в които работел Ото Франк, все още му давали някакви пари, но те станали по-бедни. Те не били достатъчни, за да издържат семейството си.

Преди да се скриете

За 13-ия си рожден ден на 12 юни 1942 г. Ане Франк получава книга, която показва на баща си няколко дни по-рано. Всъщност това е книга за автографи с червено-бяла материя и малко заключване на предната страна, но Ане решава да я използва като дневник. Тя започва да пише в нея почти веднага. Повечето от първите ѝ записки са за нормални части от живота ѝ, но тя пише и за някои други неща.

През юли 1942 г. Централната служба за еврейска емиграция (Zentralstelle für jüdische Auswanderung) нарежда на Марго Франк да се яви, за да бъде отведена в трудов лагер. Ото Франк казва на семейството си, че ще се крият в стаи над и зад мястото, където работи фирмата му на Принсенграхт. Принсенграхт е улица до един от каналите на Амстердам, където някои от най-доверените му служители щели да им помогнат. Известието до Марго ги накара да се преместят няколко седмици по-рано, отколкото бяха очаквали.

Скриване на

Бащата на Ане, Ото Франк, се страхува, че нацистите ще открият него и семейството му, което той трябва да защити, затова разговаря с някои от хората, които работят в неговия бизнес. Една от тях била млада жена на около 33 години и се казвала Миеп Гиес. Той ѝ казал, че има нужда от помощ - щял да превърне последния етаж на предприятието си в тайно скривалище за себе си и семейството си, наречено "Тайният анекс". Миеп и останалите щели да им помагат да запазят тайната си и да им носят храна. Те се крият в тайното си скривалище цели две години, без да бъдат открити от нацистите. Ане Франк оставя всичките си останали вещи във Франкфурт.

Миеп се съгласи да помогне. През 1942 г. семейство Франк, заедно с Ван Пелс (и сина им Петер) и един зъболекар на име Фриц Пфефер, се преместват в подготвеното от тях тайно приложение. Те планират да останат там до края на войната. Надявали се, че войната ще приключи скоро, но това не се случило. Прекарали около две години и половина в скривалището си, без да могат да излязат навън на слънце. През деня семейството трябвало да бъде много тихо, защото бизнесът продължавал долу и не всички работници знаели, че семейство Франк се крие в горната част на сградата.

Няколко месеца преди Франкови да се скрият, Ан получава дневник за рождения си ден. Тя нарича дневника си "Кити" и пише в него за всички неща, които се случват на нея и на семейството ѝ. Ан е била само младо момиче, но е умеела да пише красиво. Пишела за всички неща, за които мислят младите момичета - как се разбира с приятелите и родителите си, за момчетата (почти като Питър), за живота и емоциите си. След известно време Ан имала една силна амбиция - стремяла се да стане писателка. Надявала се да напише книга, която всички да четат.

В същата сграда са живеели общо 78 семейства, които са се укривали, което е означавало общо 700 души.

След две години дошъл крадец, който взел не много, но след около две години и половина укриване, малко преди края на войната, крадецът бил хванат и в замяна на това, че няма да отиде в затвора или да умре, казал на нацистите, че едно еврейско семейство - Франкови - се укрива. Нацистки войници влизат в тайното скривалище на Франк. Те изпращат Франкови и останалите в концентрационен лагер. Миеп Гиес намерила дневника на Ане и го сложила в едно чекмедже. Тя искала да го запази на сигурно място до края на войната. Надявала се, че Анне ще се върне и тя ще може да ѝ върне дневника.

Това обаче не се случи. Бащата на Ане, Ото Франк, преживява войната и се връща в Амстердам. Той се надява, че и семейството му е оцеляло, но това не се случва. От цялото семейство оцелява само той. Съпругата му е убита в Аушвиц. Ане и по-голямата ѝ сестра Марго умират в концентрационния лагер Берген-Белзен от тиф, болест - само месец преди лагерът да бъде освободен от съюзническите сили. Когато излиза, той намира дневника на Ан и го публикува.

Жилищният блок на Merwedeplein, в който семейство Франк живее от 1934 до 1942 г.

Дневник

Когато Втората световна война приключва, Миеп Гиес дава на Ото Франк дневника на Ане и купчина бележки. Тогава Ото Франк решава да публикува дневника ѝ в нейна памет.

Миеп Гиес е с Ото Франк, когато получава писмото, че двете му дъщери са мъртви. Сега тя знае, че Ане никога няма да се върне за дневника си. Тя отива до чекмеджето, където се съхранява дневникът, и го дава на Ото Франк. Хората, които били близки на Ане, прочели дневника. Те казали на Ото Франк, че трябва да го публикува. Ане е искала да стане известна писателка. Сега хората щяха да могат да прочетат книгата ѝ и да научат за трудните времена, които евреите са преживели по време на войната, и за прекрасните хора, които са им помогнали.

Ото отпечатва дневника на Ан. Той се превръща в една от най-четените книги в света. Отпечатана е на повече от 60 езика, а хората по целия свят четат и се наслаждават на тази истинска история. Днес срещу входна такса можете да посетите къщата в Амстердам, където Ане Франк и семейството ѝ са се крили по време на войната. Можете да видите и дневника, който тя е писала.

 

Копие от дневника на Ане Франк, изложено в Центъра на Ане Франк в Берлин, Германия.