Анелис Марие Франк (12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн - февруари 1945 г. в Берген-Белзен) е едно от най-известните еврейски деца, загинали по време на Холокоста. Нейният дневник се смята за класика в литературата за Втората световна война и до днес е една от най-четените книги за преживяванията на цивилното население при нацистката окупация. По дневника са направени множество театрални постановки и филмови адаптации.

Ане е родена в семейството на Ото Франк и Едит Франк в Ваймарска Германия. Семейството ѝ се премества в Амстердам през 1933 г., когато в Германия нарастват репресиите срещу евреите и нацистката партия идва на власт. В Амстердам тя живее по-голямата част от детството си и първоначално е смятана за германска гражданка, но през 1941 г. става жертва на антисемитските закони и губи германското си гражданство.

През май 1940 г. Нидерландия е окупирана от нацистка Германия и положението на еврейското население се влошава с годините. През юли 1942 г., когато заплахата от депортации се засилва, семейството на Франк взема решение да се укрие. То намира убежище в т.нар. Тайната стая (на нидерландски "Het Achterhuis") – скрити помещения в сградата, където се намираше офисът на Ото Франк. В укритието се присъединяват още семейство ван Пелс и доктор Пфефер (в дневника имената са частично променени), а зад тях стоят няколко доверени помощници от външния свят, които доставят храна и лекарства и ги подпомагат в комуникацията с реалността извън скривалището.

Ане получава тефтер за 13-ия си рожден ден и започва да го води като „дневник“, обръщайки се често към въображаема приятелка, на която да довери мислите си. В записките си от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. тя описва ежедневието, страховете, надеждите и отношенията в ограниченото пространство на укритието. Освен лични наблюдения, дневникът съдържа остроумни и проникновени разсъждения за човешката природа, както и литературни и писателски амбиции — Ане мечтае един ден да стане писателка или журналистка.

След две години в скривалището семейството е предадено и арестувано. Ото Франк е единственият член на семейството, който преживява Холокоста. Ане и нейната сестра Марго са депортирани в няколко лагера и в крайна сметка попадат в Берген-Белзен), където умират от тиф през февруари 1945 г., само няколко седмици преди освобождението на лагера. Точната дата на смъртта им не е установена.

След войната Ото Франк се завръща в Амстердам и открива, че дневникът на Ане е запазен от една от помощничките им. През 1947 г. той съдействa за първото публикуване на части от дневника. Първото английско издание на дневника, озаглавено The Diary of a Young Girl (Дневникът на едно младо момиче), излиза през 1952 г. Дневникът е преведен на множество езици и е четен от милиони хора по света.

Публикацията на дневника не е без противоречия: в първите издания някои текстове са били цензурирани или редактирани, а по-късни изследвания и критически издания възстановяват допълнителни пасажи, включително лични и чувствителни откровения на Ане. Дневникът е подложен и на опити за отрицание от страна на ревизионисти, но автентичността му е потвърдена чрез документални и научни изследвания, включително почерк и материалови анализи.

Наследството на Ане Франк е многопластово: нейният дневник остава мощно свидетелство за човешкия опит по време на геноцида, а нейният образ символизира загубата на милиони деца и семейства. На мястото на укритието в Амстердам днес се намира Музеят "Ане Франк", който привлича посетители от цял свят и съхранява паметта за преживелите и загиналите по време на Холокоста. Дневникът продължава да се изучава в училища и университети и да вдъхновява дискусии за толерантността, гражданските права и опасностите от дискриминацията.

Ключови факти:

  • Дни на водене на дневника: 12 юни 1942 г. – 1 август 1944 г.
  • Подаръкът с тефтера: 13-ият ѝ рожден ден.
  • Единственият оцелял член на семейството: Ото Франк.
  • Основни теми в дневника: семейни взаимоотношения, страх от депортация, надежда, писателски стремежи и размисли за човешката природа.