Виктор Емануил II — първи крал на обединена Италия (1820–1878)
Виктор Емануил II (1820–1878) — първият крал на обединена Италия, крал на Сардиния, "баща на родината" и ключова фигура в италианското обединение.
Виктор Емануил II (Виторио Емануеле Мария Алберто Еудженио Фердинандо Томазо; 14 март 1820 г. - 9 януари 1878 г.) е крал на Сардиния от 1849 г. до 17 март 1861 г. На тази дата той приема титлата крал на Италия, за да стане първият крал на обединена Италия от VI век насам. Той носи тази титла до смъртта си през 1878 г. Италианците го наричат "баща на родината" (на италиански: Padre della Patria).
Виктор Емануил е роден в двореца Кариняно в Торино. Той е роден като наследник на титлата принц на Кариняно, която е един от най-висшите членове на сардинския кралски двор след самия монарх. Става владетел на Кралство Сардиния, когато баща му абдикира.
Ранни години и възкачване на престола
Роден в семейството на късната линия на дома Савой, Виктор Емануил израства в тесни връзки с аристокрацията и армията на Кралство Сардиния. След поражението на сардинските войски и абдикацията на баща му Карло Алберто през 1849 г., Виктор Емануил се възкачва на трона. Той наследява и Статутото Албертино — конституцията, приета през 1848 г., която остава основен конституционен акт и след обединението на Италия.
Роля в Рисорджименто и вътрешна политика
По време на управлението си Виктор Емануил работи тясно с ключови фигури на движението за обединение, особено с министър-председателя Камино ди Кавур. Под негово влияние Сардиния провежда модернизационни реформи в администрацията, финансите и армията, които подготвят държавата да играе водеща роля при обединяването на полуострова.
Войни и дипломатически стъпки към обединение
- Присъединяване към Кримската война (1855) — политически ход за укрепване на международния престиж и търсене на подкрепа от Великобритания и Франция.
- Втора италианска война за независимост (1859) — съюз със Франция на Наполеон III срещу Австрийската империя. Победите при Маджента и Солферино довеждат до изгубването на австрийското владение над Ломбардия, която е присъединена към Сардиния.
- Присъединяване на централните италиански държави (1860) чрез плебисцити след дипломатически и военни действия.
- Експедицията на Хиляда под ръководството на Джузепе Гарибалди (1860) — превземането на Кралство Две Сицилии. Гарибалди предава завладените територии на Виктор Емануил, което улеснява тяхната анексия.
Обявяване на Кралство Италия и завършване на обединението
На 17 март 1861 г. италианският парламент провъзгласява учредяването на Кралство Италия, а Виктор Емануил приема титлата крал на Италия. В следващите години новата държава продължава да разширява територията си — през 1866 г. чрез съюз с Прусско получава Венеция, а през 1870 г. Италия окупира Рим след оттеглянето на френските войски (събитие, свързано с войната между Франция и Прусия). От 1871 г. Рим става столицата на Обединеното кралство.
Отношения с папството и вътрешни противоречия
Обединението на Италия остава спорно заради статута на Папската държава и конфликта с папата. Папа Пий IX се противопоставя, а отношението между държавата и църквата остава напрегнато. Опитите за законово уреждане (например Законът за гаранциите от 1871 г.) не водят до пълно помирение. Вътрешно обединението също предизвиква критики: в Юга избухват бунтове и явлението "бригандство", които са потушени жестоко — факт, който води до обвинения в репресии и "пиемонтезиране" на Италия.
Личен живот, наследство и смърт
Виктор Емануил се жени и има деца; сред тях е синът му Умберто I, който го наследява на трона след смъртта му. Кралят умира на 9 януари 1878 г. Наследството му е смесено: от една страна го помнят като ключова фигура в обединението — „баща на родината“, от друга — като владетел, чието управление включва както модернизация, така и авторитарни мерки и твърди решения по въпроси на сигурността и реда.
Паметници и ранна национална символика
В памет на Виктор Емануил II в Рим е издигнат монументът „Виториано“ (често наричан също и Altare della Patria) със внушителна конна статуя на краля. Този монумент става централно място за националната памет и церемонии в обединена Италия.
В историческата памет Виктор Емануил II остава ключова, макар и противоречива фигура в процеса на създаване на модерната италианска държава — водач, който се възползва от дипломатически и военни съюзи, за да обедини раздробения полуостров, но и монарх, чийто методи и последствия продължават да предизвикват дебати.
Заглавия и стилове
- 14 март 1820 г. - 23 март 1849 г: Негово височество принц Виторио Емануеле Савойски
- 23 март 1849 г. - 17 март 1861 г: Негово Величество кралят на Сардиния
- 17 март 1861 г. - 9 януари 1878 г: Негово Величество кралят на Италия
обискирам