Титлата принц на Кариняно (френската форма често срещана като prince de Carignan) принадлежи на младша линия на династията Савой и има важно място в историята на италианската и европейската аристокрация. Френската форма на името е разпространена поради тесните връзки между Кариняно и френското кралско семейство, както и заради високия ранг, който членовете на тази линия заемат в дворовете на Западна Европа.

Произход и ранна история

Линията Кариняно е основана от принц Томас Франциск Савойски (Tommaso Francesco di Savoia), принц ди Кариняно (21 декември 1596 – 22 януари 1656), втори син на херцога на Савоя. Като произхождат от по-млад син на Шарл Емануил I, принцовете на Кариняно са част от бившата херцогска фамилия на Савоя и имат специален статус при двора в Турин: право на висок ранг и реални претенции за унаследяване на херцогския трон при липса на преки наследници.

Роля при френския двор

Поради брачните и политическите връзки с френската аристокрация, някои представители на Кариняно са приети като princes étrangers (принцове чужденци) във френския двор, където придобиват влияние и назначавания на високи постове. Статутът им често се сравнява със статута на други големи благороднически фамилии — например титлата им е подобна по престиж на френската титла принц на Конде.

Резиденции и културно наследство

За семейството от Кариняно е характерно наличието на резиденции в Турин, най-известната от които е Торино, където стои прочутият Palazzo Carignano. Построен в късния XVII век и приписван на архитектите от школата на барока, този дворец е художнически и политически символ — по-късно свързан с италианското Ризоргименто и с първите парламентарни заседания на обединена Италия.

От потомци на принцове до кралско домакинство

Въпреки че Кариняно започват като младша линия, техните потомци по-късно стават основна клонка на Савойската династия. В началото на XIX век потомците на Кариняно постепенно заемат централни роли: една част от тях стигат до царския престол на Сардиния (от 1831) и след обединението — до трона на обединена Италия (от 1861 до свалянето на монархията през 1946 г.).

Примери за известни представители и връзки с други монархии:

  • Карл Алберт (Charles Albert) — когато става крал на Сардиния, линията Кариняно става управляваща, което променя употребата и значението на самата титла.
  • Аме́део I (Amedeo I) — представител на Савойската фамилия, който за кратко е крал на Испания (1870–1873).
  • Аимоне, херцог на Аоста — номинално провъзгласен като Томислав II, крал на Хърватия по време на Втората световна война (формално и за кратко, без реално управление).
  • Мария Пия Савойска (Maria Pia of Savoy) — става кралица-консорт на Португалия; други брачни връзки довеждат жени от рода до кралските дворци на Европа, включително до българския и португалския престол.
  • Известната принцеса Мария Луиза Савойска (princesse de Lamballe) е член на тази линия и е добре позната фигура във френската предреволюционна история като близка приятелка на Мария-Антоанета.

Употреба на титлата след възкачването на трона

След възкачването на Карл Алберт на трона титлата "принц на Кариняно" постепенно престава да се използва активно като главна фамилна титла. Когато линията на Кариняно става управляваща, членовете на рода предпочитат да използват други, по-широко признати титли — кралски и дукални — често свързани с имената на италиански градове и области (например херцози на Аоста, Генуа и др.). Това се дължи както на промяната в статута им (от принцове към монарси), така и на новите дипломатически и семейни приоритети в XIX и XX век.

Значение и наследство

Линията на Кариняно има важно историческо и културно значение за Италия и за европейската монархическа история. От политическа гледна точка тя е мост между местната савойска традиция и по-широките европейски династични мрежи. От културна гледна точка дворците и институциите, свързани с фамилията — най-вече Palazzo Carignano в Турин — остават паметници на бароковата архитектура и на периодите от Ризоргименто и обединението на Италия.

Кратко казано, титлата "принц на Кариняно" бележи прехода на една младша благородническа линия към централна роля в европейската история — от принцове чужденци при френския двор до владетели на обединена Италия и фигури, свързани с други европейски корони.