Кристина Френска (Christine Marie; 10 февруари 1606 г. - 27 декември 1663 г.) е втората дъщеря на Анри IV Френски и Мария Медичи. Сестра на Луи XIII, тя е омъжена за бъдещия Виктор Амадей I, херцог на Савоя, през 1619 г., когато е на четиринадесет години. Възпитана и образована при френския двор, Кристина носи с себе си френски обичаи, мода и придворни нрави, които бързо оказват влияние върху живота в двора на Савоя. В историческите източници често е описвана като променлива и лекомислена в младостта си, но с времето проявява и решителност, политическа хватка и умение да защитава интересите на своята фамилия и на децата си.
Регентство и политическо влияние
Съпругът ѝ наследява савойския престол през 1637 г. и така Кристина става херцогиня на Савоя чрез брак. След смъртта на Виктор Амадей I през същата година тя е назначена за регентка от името на първородния си син, Франсис Хиацинт. Когато Франсис Хиацинт умира млад през 1638 г., на престола идва вторият ѝ оцелял син, който става Шарл Емануил II, но Кристина запазва реалното управление като регентка и настойница на младия херцог.
Периодът ѝ на регентство (официално до 1648 г.) е белязан от интензивни политически сблъсъци между профренската партия, която тя ръководи, и опозиционни кругове в Савоя, сред които ключова роля играе клонът на принцовете di Carignano. Кристина търси съюзи и военна подкрепа от Франция, което понякога води до напрежение със съседни сили и с част от местната аристокрация, която се чувства притискана от френското влияние. За да запази властта си и интересите на династията, тя прибягва до политически бракове, дипломатически съюзи и подкрепа от френските министри и генерали.
Културно влияние и наследство
Кристина играе важна роля за въвеждането и закрепване на френската култура в Савоя — от облеклото и придворните церемонии до архитектурни вкусове и културни покровителства. Под нейното влияние дворът в Торино става по-ориентиран към френския модел: тя покровителства изкуства, театър и музика и привлича френски придворни и служители, които оставят своя отпечатък върху местните нрави.
Като майка и регентка, Кристина полага усилия за осигуряване на стабилно наследство за своите деца и за укрепване на позицията на Савоя в сложната европейска политика на XVII век. Нейната мрежа от връзки във френския двор ѝ позволява да поддържа влияние дълго след формалното ѝ оттегляне от регентската длъжност.
Личен образ и смърт
В съвременните хроники Кристина е представяна като противоречива фигура — едновременно фриволна и амбициозна, но и привързана към децата си и към фамилните интереси. Нейната енергия и несломимост ѝ позволяват да остане една от ключовите личности в политическия живот на Савоя през втората четвърт на XVII век. Въпреки официалното приключване на регентството през 1648 г., тя продължава да оказва влияние върху решенията на двора до смъртта си на 27 декември 1663 г.
Наследството ѝ се състои не само в краткосрочните политически успехи, но и в трайното културно сближение между Савоя и Франция, което ще формира облика на двора в следващите поколения и ще повлияе върху ролята на Савоя в италийската и европейската политика.