Потомците на Чарлз II Английски, монарх Стюарт на Кралство Англия, Кралство Шотландия и Кралство Ирландия, са многобройни; линиите на многобройните му незаконни деца съществуват и до днес. Въпреки че съпругата на Чарлз Катерина Браганска е безплодна, той остава с нея, но поддържа редица дълготрайни и краткотрайни връзки с различни любовници. Сред най-известните му фаворитки са Lucy Walter, баронесата и фаворитката Барбара Вилиърс (Barbara Palmer), Nell Gwyn и херцогинята дьо Керуай (Louise de Kérouaille), а също и други дами от двора. От тези връзки се раждат над десетина признати незаконни деца, някои от които получават високи благороднически титли и основават влиятелни аристократични династии.
Кой наследява трона и защо
Въпреки претенциите на някои незаконни деца — най-известната е претенцията на първия му син Джеймс Скот, първи херцог на Монмаут — тяхната нелегитимност ги лишава от правото на престолонаследие по английското право от епохата. Поради това, след смъртта на Чарлз II короната преминава на легитимния му брат Джеймс, херцог на Йорк, който става крал Джеймс II. Опитът на Монмаут да се възвърне на трона чрез въстанието през 1685 г. (т.нар. „Монмаутово въстание“) завършва с военен разгром и екзекуция на Монмаут.
Най-значимите незаконни синове и тяхното влияние
Някои от незаконните синове на Чарлз II и техните потомци достигат високи позиции в политиката, армията и обществения живот. Сред най-известните фигури са:
- Джеймс Скот, първи херцог на Монмаут — син на Lucy Walter; води опит за преврат срещу Джеймс II през 1685 г., известен като Монмаутовото въстание; екзекутиран след поражението.
- Хенри Фицрой, първи херцог на Графтън — един от признатите синове; неговата линия дава редица влиятелни политици, сред които Огъстъс Фицрой, 3-ти херцог на Графтън, който по-късно става министър-председател на Великобритания.
- Чарлз Ленъкс, първи херцог на Ричмънд — предводител на друга от признатите линии; неговите потомци също имат значимо обществено присъствие, а в ранния период херцогът е свързван с популяризирането на крикета и военни дейности в Англия.
- Чарлз Беуклерк, първи херцог на Сейнт Олбанс — син на Nell Gwyn; родът му носи влияние в културния и политическия живот на страната.
- Джордж Фицрой, първи херцог на Нортъмбърланд и Чарлз ФицЧарлз, първи граф на Плимът — други титуловани синове, чиито потомци се интегрират в аристокрацията.
Фамилните имена като FitzRoy (буквално „син на краля“) дават видим знак за произхода, въпреки че тези деца остават неродени в легитимната линия на наследяване.
Дъщерите и женските линии
Чарлз II има и незаконни дъщери; някои от тях са омъжени за значими представители на благородството и по този начин линиите му попадат в родословията на други аристократични семейства. Тези жени често получават приданъци и по-малки титли или се връчват на влиятелни съпрузи, което също помага за разпространението на кръвната линия на краля в по-широкия английски елит.
Наследство до днес
Влиянието на незаконните потомци на Чарлз II се забелязва в различни области — политика, армия, спорт и обществен живот. Някои от фамилиите, произлезли от неговите синове, продължават да съществуват до наши дни и са дали видни личности, политици и обществени деятели.
Илюстративен пример е родословието на Даяна, принцеса на Уелс, която произхожда от двама от незаконните синове на Чарлз: Хенри Фицрой, първи херцог на Графтън, и Чарлз Ленъкс, първи херцог на Ричмънд. Това означава, че ако синът ѝ принц Уилям, херцог на Кеймбридж, се възкачи на британския престол — както се очаква — той ще стане първият кръвен потомък на Чарлз II, който ще заеме трона. Въпреки това Уилям е част от кралския род Уиндзор, а не от рода Стюарт, и неговото династично име произлиза от легитимната линия на наследяване.
Заключение
Чарлз II може да няма легитимен престолонаследник, но неговите незаконни деца оформят значими линии, които оказват дълготраен ефект върху британската аристокрация и обществен живот. Тези потомци и до днес напомнят за сложните лични и политически взаимоотношения в дворцовите кръгове на 17-и век и за начина, по който кръвта на един монарх може да продължи да влияе върху съдбите на нацията векове по-късно.















