Джон Чърчил, 1-ви херцог на Марлборо KG PC (26 май 1650 г. – 16 юни 1722 г.) е един от най-значимите английски военачалници и държавници в края на XVII и началото на XVIII век. Той преживява управлението на няколко монарси в този период и израства от положение на скромен паж в двора на Дом Стюарт, като в 1670–те и началото на 1680–те години служи при херцога на Йорк (по-късно крал Джеймс II). Благодарение на личните си качества — смелост, военна проницателност и политическа деловитост — Чърчил бързо бележи възход и добива влияние както в армията, така и в държавата. Първоначално подкрепя възкачването на Джеймс II, но през 1688 г., по време на Славната революция, премина на страната на протестантския холандец Уилям Орански и допринася за успеха на новото управление. За заслуги при възцаряването на Уилям той е награден с титлата граф на Марлборо. В първите години на Деветгодишната война (1688–1697) придобива репутация на способен командир, но политическите интриги довеждат до обвинения в якобитизъм и до кратък арест в Тауър; по-късно е реабилитиран и възстановен в служба.

Когато през 1702 г. на престола се възкачва кралица Анна, Чърчил получава високи военни и дворцови постове: става генерал-капитан и по-късно е издигнат в ранг на херцог. Негова неотменна спътница в политическата кариера е съпругата му Сара Дженингс — енергична и влиятелна дама, първоначално близка приятелка и съветничка на кралицата, чието застъпничество ускорява възхода на Марлборо. В хода на Войната за испанското наследство (1701–1714) Чърчил постига поредица от решаващи победи, които оформят европейския баланс на силите: най-известните са Бленхайм (1704), Рамиес (1706), Уденард (1708) и Малплаке (1709), често в сътрудничество с принц Евгений Савойски. Тези успехи не само спасяват коалицията срещу разширяването на Франция, но и донасят значителни материални награди — сред тях е и началото на строежа на Бленхейм Палас като публичен жест на признание към херцога. Въпреки че политическите раздори и падението от благоволението на кралицата (особено след разривите с Сара) довеждат до уволнение и обвинения в импийчмънт през 1712 г., след възкачването на Георг I през 1714 г. Чърчил е частично възстановен в чест и имуществени права и остава влиятелна фигура до смъртта си.

Трайното наследство на Джон Чърчил е двойнствено: военната му гениалност и организаторски талант укрепват позициите на Великобритания и нейните съюзници в Европа, а натрупаното богатство и имения (и особено паметникът Бленхейм Палас) остават като видими знаци на неговата мощ. В историята той остава пример за умел командир и държавник, чиито действия оказват дългосрочно влияние върху ролята на Великобритания като европейска сила през XVIII век.