Акбар (Абу'л-Фатх Джалал уд-дин Мохамед Акбар, 14 октомври 1542 - 27 октомври 1605) е третият император на Моголите. Роден е в Умаркот, (днес Пакистан) и е син на втория моголски император Хумаюн. Акбар наследява престола в ранна възраст и през управлението си превръща Моголската империя в централизирана държава с разширени територии, силна администрация и богата културна продукция.

Ранни години и възкачване на власт

След смъртта на баща си през 1556 г. 13-годишният Акбар става де юре император. Байрам хан е назначен за регент на Акбар и главен военачалник. Под ръководството на Байрам хан и младия Акбар войските на Моголите нанасят решителна победа над Хему (Химу) — водач на афганистанските сили — във Втората битка при Панипат (1556), което затвърждава властта на династията. След няколко години Акбар постепенно поема реалната власт, като отстранява регентството и започва самостоятелно да оформя държавната политика.

Военни кампании и разширение на империята

Акбар провежда серия от военни кампании, с които разширява границите на Моголската империя — земите ѝ се увеличават повече от два пъти и включват голяма част от индийския субконтинент с изключение на най-южните райони. За постигането на тези успехи допринася и реформата на армията (по-голямо значение на конницата, организация и мобилност, внедряване на оръдия и подобрена логистика).

По отношение на раджпутските владетели, Акбар първоначално търси съюзи и дипломатически бракове, но се водят и военни конфликти със силни раджпутски династии. В битката при Халдигати (1576) войските на Акбар, под командването на Ман Сингх I, постигат тактическа победа, но Маха Рана Пратап от Мевар не е пленен и продължава дълга съпротива.

Реформи и държавно управление

Една от ключовите промени при Акбар е създаването на ефективна централизирана администрация. Той въвежда системата на мансабдарите — административно-военна йерархия, чрез която се разпределят длъжности, заплати и задължения за поддръжка на конница. В икономическата област министърът на финансите Тодар Мал (Todar Mal) реформира данъчната система (забт/системи за оценка на селскостопанските приходи), което довежда до по-стабилни приходи и по-справедливо облагане на земята.

Религиозна политика и култура

Акбар е известен със своята политика на религиозна толерантност и стремеж към междуконфесионален диалог. През 1564 г. той отменя данъка джизя върху немюсюлманите и кани представители на различни религии в своя двор за обсъждане на теологични и философски въпроси. През 1582 г. създава религиозно-философско течение, известно като Din-i Ilahi, което отразява неговия стремеж към синкретизъм — идеята да събере добри елементи от различни учения; това учение обаче не се разпространява масово и има по-личностен характер.

При двора на Акбар културният живот процъфтява: той е покровител на литературата, музиката и изкуствата, стимулира развитието на моголската миниатюрна живопис и архитектура. Акбар установява нова столица във Фатехпур Сикри (който остава важен архитектурен и културен център), където се изграждат монументални сгради като Джама масджид и Буланд Дарваза.

Социални и династични политики

За да укрепи властта и да намали вътрешните конфликти, Акбар прибягва до династични и брачни съюзи с ръководните фамилии на подчинените народи — включително сключва бракове с раджпутски принцеси, което улеснява интеграцията на местните управители в моголската администрация. Той включва на ключови постове представители както на мюсюлманския, така и на нехалифския елит (например раджпутски князе), създавайки по-широка управляваща коалиция.

Смърт и наследство

Акбар умира на 27 октомври 1605 г. и е наследен от сина си Джахангир (Салим). Неговото мавзолейно произведение е в Сикандра близо до Агра. Наследството му включва силно централизиран чиновнически апарат, развита данъчна и военна организация, а също и богато културно наследство — вкл. архитектурни паметници и художествено развитие, които формират основата на моголската култура през следващите столетия. Политиките на Акбар, особено относно администрацията и религиозната толерантност, оказват дългосрочно влияние върху характера и стабилността на империята.