Акбар I — моголският император и реформатор (1542–1605)

Системата на централното управление на Акбар се основава на системата, която се е развила от времето на Делхийския султанат, но функциите на различните ведомства са реорганизирани с подробни правила за тяхното функциониране.

• Данъчният отдел се оглавява от вазир, който отговаря за всички финанси и управлението на феодалните земи на джагирите и инамдарите.
• Ръководителят на военните сили се наричал мир бакши и се назначавал измежду водещите благородници в двора. Мир бакши отговарял за събирането на разузнавателна информация, а също така отправял препоръки към императора за военни назначения и повишения.
• Мир саман отговарял за императорското домакинство, включително за харемите, и контролирал работата на двора и кралската охрана.
• Съдебната власт е била отделна организация, ръководена от главен кази, който е отговарял и за религиозните вярвания и практики.

Акбар е бил мюсюлманин. Той осъзнал, че за да създаде силна империя, трябва да спечели доверието на хиндуистите, които били мнозинство в Индия.

Дин-и-лахи е религиозен път, предложен от Акбар. Това е кодекс на морално поведение, който отразява светските идеи на Акбар и желанието му да постигне мир, единство и толерантност в своята империя. Вярата в един бог, поклонението пред източника на светлина, неубийството на животни, мирът с всички са някои от характеристиките на Din-i-ilahi. Той не е имал никакви ритуали, свещени книги, храмове или жреци.

Мъжкото обрязване не трябвало да се извършва преди момчето да навърши 12 години, а след това не било задължително. Това е еврейски обичай, възприет от исляма. Правилото на Акбар било, че то не е задължително и трябва да се прави, ако изобщо се прави, на възраст, на която момчетата могат да разберат какво е това. Тук Акбар давал на всеки мъж избор и възможност да има игра на разума си. Наистина, момчето на разума, каквото беше, не можеше да го откаже на другите. Той бил много добър император и имал чувство за справедливост.

Когато бил във Фатехпур Сикри, той провеждал дискусии, тъй като обичал да се запознава с религиозните убеждения на другите. В един такъв ден научил, че религиозните хора от други религии често са фанатици (нетолерантни към религиозните убеждения на другите). Това го накарало да формулира идеята за новата религия - Sulh-e-kul, което означава всеобщ мир. Идеята му за тази религия не дискриминира другите религии и се фокусира върху идеите за мир, единство и толерантност. Този негов жест накарал хиндуистите и хората от други религии да го наричат с различни имена и да започнат да го обичат.

Управлението на Акбар е описано от неговия придворен историк Абул Фазал в книгите "Акбарнама" и "Айн-и-Акбари". Други източници за управлението на Акбар включват вад Сирхинди. Акбар бил занаятчия, воин, художник, оръженосец, администратор, дърводелец, император, генерал, изобретател, дресьор на животни, технолог. Той става император на 18-годишна възраст.

В двора на Акбар имало наваратнас или девет скъпоценни камъка, сред които Абул Фазел, Файзи, Тансен, Бирбал, раджа Тодар Мал, раджа Ман Сингх, Абдул Рахим Хан-И-Хана, Факир Азиао-Дин и Мулла До Пиаца.

Акбарнама означава Книгата на Акбар. Това е официалният биографичен разказ за Акбар, написан от Абу Фазал. Тя включва ярки и подробни описания на живота и времето му. Тя включва и информация за флората, фауната, живота на хората по време на неговото управление и местата, които Акбар е посещавал.

Произведението е поръчано от Акбар и написано от Абул Фазл, един от навратите (деветте скъпоценности) в кралския двор на Акбар. Завършването на книгата отнема седем години. Илюстрацията е направена в моголската живописна школа. Част от нея е Ain-i-Akbari.

На 3 октомври 1605 г. Акбар се разболява от дизентерия, от която така и не се възстановява. Дванадесет дни след шестдесет и третата си година той умира на 27 октомври 1605 г., след което тялото му е погребано в мавзолей в Сикандра (Агра): Гробницата на Акбар.