Акбар Велики
Акбар (Абу'л-Фатх Джалал уд-дин Мохамед Акбар, 14 октомври 1542 - 1605) е третият император на Моголите. Роден е в Умаркот, (днес Пакистан). Той е син на втория моголски император Хумаюн.
Акбар става де юре крал през 1556 г. на 13-годишна възраст, когато баща му умира. Байрам хан е назначен за регент на Акбар и главен военачалник на армията. Скоро след идването си на власт Акбар побеждава Химу, генерал на афганистанските сили, във Втората битка при Панипат. След няколко години той прекратява регентството на Байрам хан и поема управлението на кралството. Първоначално той предлага приятелство на раджпутите. Въпреки това му се налага да се бие срещу някои раджпути, които му се противопоставят. През 1576 г. той побеждава Маха Рана Пратап от Мевар в битката при Халдигати. Войните на Акбар превръщат империята на Моголите в повече от два пъти по-голяма от преди, като тя обхваща по-голямата част от индийския субконтинент с изключение на южната част.
Акбар Велики
Администрация
Системата на централното управление на Акбар се основава на системата, която се е развила от времето на Делхийския султанат, но функциите на различните ведомства са реорганизирани с подробни правила за тяхното функциониране.
- Данъчният отдел се оглавява от вазир, който отговаря за всички финанси и управлението на феодалните земи на джагирите и инамдарите.
- Ръководителят на военните сили се наричал мир бакши и се назначавал измежду водещите благородници в двора. Мир бакши отговарял за събирането на разузнавателна информация, а също така отправял препоръки към императора за военни назначения и повишения.
- Мир саман отговарял за императорското домакинство, включително за харемите, и контролирал работата на двора и кралската охрана.
- Съдебната власт е била отделна организация, ръководена от главен кази, който е отговарял и за религиозните вярвания и практики.
Моголската империя по времето на Акбар (с изключение на бялата зона)
Остатъкът от Моголската империя след смъртта на Акбар
Религиозна политика
Акбар е бил мюсюлманин. Той осъзнал, че за да създаде силна империя, трябва да спечели доверието на хиндуистите, които били мнозинство в Индия.
Дин-и-лахи е религиозен път, предложен от Акбар. Това е кодекс на морално поведение, който отразява светските идеи на Акбар и желанието му да постигне мир, единство и толерантност в своята империя. Вярата в един бог, поклонението пред източника на светлина, неубийството на животни, мирът с всички са някои от характеристиките на Din-i-ilahi. Той не е имал никакви ритуали, свещени книги, храмове или жреци.
Мъжкото обрязване не трябвало да се извършва преди момчето да навърши 12 години, а след това не било задължително. Това е еврейски обичай, възприет от исляма. Правилото на Акбар било, че то не е задължително и трябва да се прави, ако изобщо се прави, на възраст, на която момчетата могат да разберат какво е това. Тук Акбар давал на всеки мъж избор и възможност да има игра на разума си. Наистина, момчето на разума, каквото беше, не можеше да го откаже на другите. Той бил много добър император и имал чувство за справедливост.
Когато бил във Фатехпур Сикри, той провеждал дискусии, тъй като обичал да се запознава с религиозните убеждения на другите. В един такъв ден научил, че религиозните хора от други религии често са фанатици (нетолерантни към религиозните убеждения на другите). Това го накарало да формулира идеята за новата религия - Sulh-e-kul, което означава всеобщ мир. Идеята му за тази религия не дискриминира другите религии и се фокусира върху идеите за мир, единство и толерантност. Този негов жест накарал хиндуистите и хората от други религии да го наричат с различни имена и да започнат да го обичат.
Личност
Управлението на Акбар е описано от неговия придворен историк Абул Фазал в книгите "Акбарнама" и "Айн-и-Акбари". Други източници за управлението на Акбар включват вад Сирхинди. Акбар бил занаятчия, воин, художник, оръженосец, администратор, дърводелец, император, генерал, изобретател, дресьор на животни, технолог. Той става император на 18-годишна възраст.
Наваратнас
В двора на Акбар имало наваратнас или девет скъпоценни камъка, сред които Абул Фазел, Файзи, Тансен, Бирбал, раджа Тодар Мал, раджа Ман Сингх, Абдул Рахим Хан-И-Хана, Факир Азиао-Дин и Мулла До Пиаца.
Акбарнама
Акбарнама означава Книгата на Акбар. Това е официалният биографичен разказ за Акбар, написан от Абу Фазал. Тя включва ярки и подробни описания на живота и времето му. Тя включва и информация за флората, фауната, живота на хората по време на неговото управление и местата, които Акбар е посещавал.
Произведението е поръчано от Акбар и написано от Абул Фазл, един от навратите (деветте скъпоценности) в кралския двор на Акбар. Завършването на книгата отнема седем години. Илюстрацията е направена в моголската живописна школа. Част от нея е Ain-i-Akbari.
Смърт
На 3 октомври 1605 г. Акбар се разболява от дизентерия, от която така и не се възстановява. Дванадесет дни след шестдесет и третата си година той умира на 27 октомври 1605 г., след което тялото му е погребано в мавзолей в Сикандра (Агра): Гробницата на Акбар.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Акбар Велики?
О: Акбар Велики е третият моголски император.
В: Кога и къде е роден Акбар?
О: Акбар е роден на 15 октомври 1542 г. в Умеркот, който днес е част от Пакистан.
В: Кой е бил бащата на Акбар?
О: Бащата на Акбар е вторият моголски император Хумаюн.
В: На колко години е Акбар, когато става крал?
О: Акбар става де юре крал на 13-годишна възраст, когато баща му умира.
В: Кой е назначен за регент и главнокомандващ на армията на Акбар?
О: Байрам Хан е назначен за регент и главнокомандващ на армията на Акбар.
Въпрос: Коя битка печели Акбар скоро след идването си на власт?
О: Скоро след идването си на власт Акбар побеждава Химу, генерал на афганистанските сили, във втората битка при Панипат.
В: Кои територии завладява Акбар по време на управлението си?
О: По време на управлението си войните на Акбар превръщат Моголската империя в повече от два пъти по-голяма от преди, като тя обхваща по-голямата част от Индийския субконтинент с изключение на южната част (без платото Декан).
