Пакистанското движение: история, лидери и път към създаване на Пакистан

Пакистанското движение (наричано също Tehrik-e-Pakistan, на урду: تحریکِ پاکستان) е политическо движение, което действа през първата половина на 20 век. По това време Британска Индия принадлежи на Великобритания. В Британска Индия повечето хора са хиндуисти или мюсюлмани. Хората, които създали движението, се страхували, че ще загубят свободата си и политическите си права, когато англичаните напуснат страната. Поради това те искали гаранции за политическо представителство и автономия, а в крайна сметка – отделна държава за мюсюлманите. Тази борба е организирана от партията "Общоиндийска мюсюлманска лига" и води до разделянето на Британската империя в Индия. Движението е ръководено от Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина и други водещи мюсюлмански политици и интелектуалци.

Произход и причини

Общоиндийската мюсюлманска лига е основана в началото на 20 век (1906) като организация, която да защитава интересите на мюсюлманите в рамките на колониалната администрация. Причините за възникването на движението включват:

• страх от политическо и културно маргинализиране след напускането на британците;
• несъгласие с идеята за едно обединено индо-езическо бъдеще без специални гаранции за мюсюлманското население;
• икономически и социални различия между различни общности;
• възход на идеи за национална идентичност сред мюсюлманските елити и интелектуалци (включително концепцията за „две нации“).

Ключови събития

В развитието на пакистанското движение има няколко решаващи етапа:

• реформи и политически договорености през 1910–1930-те, които често не удовлетворяват мюсюлманските лидери;
• Лахорската резолюция на Общоиндийската мюсюлманска лига през 1940 г. (известна като Пакистанска резолюция), която формално поиска̀ създаването на „независими държавни образувания“ в северозападните и източните райони на индийския субконтинент;
• политическата мобилизация през 1940–1946 г., включително изборните кампании и обществени демонстрации;
• събитията от 1946–1947 г. (включително политическите преговори и междуобщностовите напрежения), които доведоха до плана за разделяне и окончателното създаване на Пакистан на 14 август 1947 г.

Водещи фигури

Движението е водено и подкрепяно от широк спектър от лидери от различни провинции и социални слоеве. Сред най-значимите са:

• Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина – главен организатор и символична фигура, която изиграва централна роля в превръщането на идеята за отделна държава в политически факт;
• Наваб Мухаммад Исмаил Хан – виден политик и съдействащ лидер;
• Раджа Амир Ахмед Хан от Махмудабад – регионален лидер с влияние в западните провинции;
• Сър Сикандар Хаят Хан – важен лидер в политиката на северозападните райони;
• Навабзада Лиакат Али Хан – един от ключовите организатори и по-късно първи министър-председател на Пакистан;
• Фатима Джина, Амджади Бано Бегум – жени-лидери, които подкрепят и мобилизират обществената подкрепа;
• Сър Абдула Харун – активен политик и съюзник;
• Хаваджа Назимуддин – важна фигура в политическата администрация;
• Хюсеин Шахид Сухраварди – виден лидер от Бенгалия, участвал в политическите преговори;
• Сардар Шаукат Хаят Хан, Чаудри Халикзаман – регионални и провинциални лидери;
• А.К. Фазлул Хук – политик, свързан с въпросите за селското население и административни реформи;
• Аурангзеб Хан, Кази Мухаммад Иса и Абдур Раб Нищар – други значими активисти и организатори.

Последствия и наследство

Пакистанското движение довежда до радикална промяна на политическата карта на Южна Азия. Резултатите включват:

• създаване на Пакистан на 14 август 1947 г. като независима държава, предназначена да бъде доминирана от мюсюлманското население;
• масови миграции и междуобщностово насилие в периода около разделянето, с големи човешки загуби и дългосрочни социални последици;
• формация на нови институции и административни структури в Пакистан, както и последващи политически и социални предизвикателства;
• влияние върху бъдещите движения за самоопределение и държавност в региона (включително по-късните събития, довели до отделянето на Източен Пакистан и създаването на Бангладеш през 1971 г.).

Пакистанското движение остава важен и спорен елемент от историята на Южна Азия: за привържениците то е освобождение и реализиране на политическа идентичност; за критиците — причина за разделение и страдание. Неговото наследство продължава да оформя политическите дискусии в региона и до днес.

История на движението

Първият човек, който е имал идеята за отделна държава, не е Алама Икбал, както се смята обикновено. Той едва след това излага тази теория в речта си през 1930 г. Това е била преобладаваща идея, която води началото си от Обединените провинции на Индия. Хора като сър Сайед Ахмед Хан и други са мислили за отделна държава там много по-рано. От 1901 г. нататък много други мюсюлмански учени също предлагат идеята за отделна мюсюлманска държава в рамките на субконтинента. По-късно Чаудхари Рахмат Али предлага името Пакистан в своята Пакистанска декларация през 1933 г. Хора като Мохамед Али Джина поддържат вярата си в религиозното единство. Религиозните вражди между индуси и мюсюлмани дават на движението по-силна подкрепа.

През 1940 г. по време на срещата си в Лахор Мюсюлманската лига приема Резолюцията от Лахор (известна още като Пакистанска резолюция), с която се иска създаването на независима държава Пакистан. Скоро след Втората световна война Обединеното кралство се убеждава, че няма да успее да запази колониите си в Южна Азия, тъй като Британската империя страда много тежко от войната. През 1947 г. Британска Индия е разделена на две държави - Пакистан с мюсюлманско мнозинство и Индия с хиндуистко мнозинство. По-късно през 1971 г. Бангладеш се отделя от Пакистан.

Работен комитет на Мюсюлманската лига на сесията в Лахор

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше движението в Пакистан?

Въпрос: Кой ръководи движението?

Въпрос: Защо хората са искали да създадат отделна държава?

В: Коя партия организира тази борба?

В: Какъв е резултатът от това движение?

В: Кои са другите важни лидери, участвали в това движение, освен Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина?

Търсене по буква