Пакистанското движение: история, лидери и път към създаване на Пакистан
Пакистанското движение (наричано също Tehrik-e-Pakistan, на урду: تحریکِ پاکستان) е политическо движение, което действа през първата половина на 20 век. По това време Британска Индия принадлежи на Великобритания. В Британска Индия повечето хора са хиндуисти или мюсюлмани. Хората, които създали движението, се страхували, че ще загубят свободата си и политическите си права, когато англичаните напуснат страната. Поради това те искали гаранции за политическо представителство и автономия, а в крайна сметка – отделна държава за мюсюлманите. Тази борба е организирана от партията "Общоиндийска мюсюлманска лига" и води до разделянето на Британската империя в Индия. Движението е ръководено от Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина и други водещи мюсюлмански политици и интелектуалци.
Произход и причини
Общоиндийската мюсюлманска лига е основана в началото на 20 век (1906) като организация, която да защитава интересите на мюсюлманите в рамките на колониалната администрация. Причините за възникването на движението включват:
- страх от политическо и културно маргинализиране след напускането на британците;
- несъгласие с идеята за едно обединено индо-езическо бъдеще без специални гаранции за мюсюлманското население;
- икономически и социални различия между различни общности;
- възход на идеи за национална идентичност сред мюсюлманските елити и интелектуалци (включително концепцията за „две нации“).
Ключови събития
В развитието на пакистанското движение има няколко решаващи етапа:
- реформи и политически договорености през 1910–1930-те, които често не удовлетворяват мюсюлманските лидери;
- Лахорската резолюция на Общоиндийската мюсюлманска лига през 1940 г. (известна като Пакистанска резолюция), която формално поиска̀ създаването на „независими държавни образувания“ в северозападните и източните райони на индийския субконтинент;
- политическата мобилизация през 1940–1946 г., включително изборните кампании и обществени демонстрации;
- събитията от 1946–1947 г. (включително политическите преговори и междуобщностовите напрежения), които доведоха до плана за разделяне и окончателното създаване на Пакистан на 14 август 1947 г.
Водещи фигури
Движението е водено и подкрепяно от широк спектър от лидери от различни провинции и социални слоеве. Сред най-значимите са:
- Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина – главен организатор и символична фигура, която изиграва централна роля в превръщането на идеята за отделна държава в политически факт;
- Наваб Мухаммад Исмаил Хан – виден политик и съдействащ лидер;
- Раджа Амир Ахмед Хан от Махмудабад – регионален лидер с влияние в западните провинции;
- Сър Сикандар Хаят Хан – важен лидер в политиката на северозападните райони;
- Навабзада Лиакат Али Хан – един от ключовите организатори и по-късно първи министър-председател на Пакистан;
- Фатима Джина, Амджади Бано Бегум – жени-лидери, които подкрепят и мобилизират обществената подкрепа;
- Сър Абдула Харун – активен политик и съюзник;
- Хаваджа Назимуддин – важна фигура в политическата администрация;
- Хюсеин Шахид Сухраварди – виден лидер от Бенгалия, участвал в политическите преговори;
- Сардар Шаукат Хаят Хан, Чаудри Халикзаман – регионални и провинциални лидери;
- А.К. Фазлул Хук – политик, свързан с въпросите за селското население и административни реформи;
- Аурангзеб Хан, Кази Мухаммад Иса и Абдур Раб Нищар – други значими активисти и организатори.
Последствия и наследство
Пакистанското движение довежда до радикална промяна на политическата карта на Южна Азия. Резултатите включват:
- създаване на Пакистан на 14 август 1947 г. като независима държава, предназначена да бъде доминирана от мюсюлманското население;
- масови миграции и междуобщностово насилие в периода около разделянето, с големи човешки загуби и дългосрочни социални последици;
- формация на нови институции и административни структури в Пакистан, както и последващи политически и социални предизвикателства;
- влияние върху бъдещите движения за самоопределение и държавност в региона (включително по-късните събития, довели до отделянето на Източен Пакистан и създаването на Бангладеш през 1971 г.).
Пакистанското движение остава важен и спорен елемент от историята на Южна Азия: за привържениците то е освобождение и реализиране на политическа идентичност; за критиците — причина за разделение и страдание. Неговото наследство продължава да оформя политическите дискусии в региона и до днес.
История на движението
Първият човек, който е имал идеята за отделна държава, не е Алама Икбал, както се смята обикновено. Той едва след това излага тази теория в речта си през 1930 г. Това е била преобладаваща идея, която води началото си от Обединените провинции на Индия. Хора като сър Сайед Ахмед Хан и други са мислили за отделна държава там много по-рано. От 1901 г. нататък много други мюсюлмански учени също предлагат идеята за отделна мюсюлманска държава в рамките на субконтинента. По-късно Чаудхари Рахмат Али предлага името Пакистан в своята Пакистанска декларация през 1933 г. Хора като Мохамед Али Джина поддържат вярата си в религиозното единство. Религиозните вражди между индуси и мюсюлмани дават на движението по-силна подкрепа.
През 1940 г. по време на срещата си в Лахор Мюсюлманската лига приема Резолюцията от Лахор (известна още като Пакистанска резолюция), с която се иска създаването на независима държава Пакистан. Скоро след Втората световна война Обединеното кралство се убеждава, че няма да успее да запази колониите си в Южна Азия, тъй като Британската империя страда много тежко от войната. През 1947 г. Британска Индия е разделена на две държави - Пакистан с мюсюлманско мнозинство и Индия с хиндуистко мнозинство. По-късно през 1971 г. Бангладеш се отделя от Пакистан.


Работен комитет на Мюсюлманската лига на сесията в Лахор
Времева линия
|
|
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше движението в Пакистан?
О: Пакистанското движение (наричано също Tehrik-e-Pakistan, на урду: تحریکِ پاکستان) е политическо движение, което е действало през първата половина на 20 век. То има за цел да създаде отделна държава за мюсюлманите в Британска Индия, които се опасяват, че ще загубят свободата си, когато англичаните напуснат страната.
Въпрос: Кой ръководи движението?
A: Движението е ръководено от Куайд-и-Азам Мухаммад Али Джина, а сред другите важни лидери са Наваб Мухаммад Исмаил Хан, Раджа Амир Ахмед Хан от Махмудабад, Сър Сикандар Хаят Хан, Навабзада Лиакат Али Хан, Фатима Джина, Амджади Бано Бегум, Сър Абдула Харун, Хаваджа Назимуддин, Хюсеин Шахид Сухраварди, Сардар Шаукат Хаят Хан, Чаудри Халикзаман, А. K. Fazlul Huq , Aurangzeb Khan , Qazi Muhammad Isa и Abdur Rab Nishtar .
Въпрос: Защо хората са искали да създадат отделна държава?
О: Хората са искали да създадат отделна държава, защото са се страхували, че ще загубят свободата си, когато англичаните напуснат Британска Индия, която по това време е имала предимно хиндуистко и мюсюлманско население.
В: Коя партия организира тази борба?
О: Тази борба е организирана от партията "Мюсюлманска лига на цяла Индия".
В: Какъв е резултатът от това движение?
О: Това движение доведе до разделянето на Британската империя в Индия.
В: Кои са другите важни лидери, участвали в това движение, освен Куайд-и-Азам Мохамед Али Джина?
A: Някои от другите важни лидери, участващи в това движение, освен Куаид-е-Азам Мухаммад Али Джина, са Наваб Мухаммад Исмаил Хан , Раджа Амир Ахмед Хан от Махмудабад , Сър Сикандар Хаят Хан , Навабзада Лиакат Али Хан , Фатима Джина , Амджади Бано Бегум , Сър Абдула Харун , Хаваджа Назимуддин , Хюсеин Шахид Сухраварди , Сардар Шаукат Хаят Хан , Чаудри Халикзаман , А. К. Фазлул Хук , Аурангзеб Хан , Кази Мухаммад Иса и Абдур Раб Нищар .