Фатима Джина (31 юли 1893 г. - 9 юли 1967 г.) е пакистанска стоматоложка, писателка, държавен деец и една от основателките на Пакистан. Тя е по-малката сестра на Мохамед Али Джина, който става първият генерал-губернатор на Пакистан. Фатима Джина е сред най-видните жени-фигури в борбата за създаване на новата държава и остава символ на обществена служба, хуманитарна дейност и гражданска смелост.
Ранни години и образование
Фатима Джина е родена в богатото семейство на адвоката Джина. Получава добро образование за времето си и следва медицински/стоматологични дисциплини, като по-късно практикува като стоматоложка. Веднага щом брат ѝ се отдава на политическата си дейност, тя прекъсва част от професионалните си занимания, за да му бъде близка сътрудничка и домакиня, като поема и голяма част от организационната и комуникационната работа в семейния кръг.
Участие в Пакистанското движение
Фатима е твърд критик на британския Радж и активен член на Общоиндийската мюсюлманска лига, където подкрепя политическите позиции на брат си и по-широката кауза за отделяне на мюсюлманските провинции в независима държава. Тя участва в кампании, срещи и публични изяви, работи за мобилизиране на жените и оказва значима морална и организационна подкрепа по време на преговорите и усилията, довели до създаването на Пакистан през 1947 г.
Дейност след независимостта
След обявяването на независимостта Фатима Джина се ангажира активно с помощ за бежанците и уязвимите групи, участвала е в създаването и работата на женски организации, които подпомагат заселването и социалната интеграция на милиони мигранти. Тя е съоснователка и/или активен лидер в няколко общества за женска подкрепа и благотворителност, включително инициативи, насочени към образование и здравеопазване на жени и деца. Нейната роля като обществена фигура я прави широко уважавана — много хора я наричат с почетното звание „Мадър-е Миллат“ (Майка на нацията).
Политическа активност и кандидатура през 1965 г.
След смъртта на брат си Фатима продължава филантропската си дейност и рядко участва публично в политическия живот до средата на 1960-те. През 1965 г. тя излиза на политическата сцена като опозиционен кандидат в изборите срещу военния диктатор Аюб Хан. Нейната кампания привлича широка подкрепа сред гражданското общество и опозицията, но изборите са белязани от обвинения за манипулации и фалшифициране, в които се сочи участието на пакистанската армия и свързаните с режима органи. Въпреки поражението, кандидатурата ѝ остана важен символ на гражданската съпротива срещу военно управление.
Наследство и обществено признание
Фатима Джина оставя наследство на борба за гражданските права, активна роля в Пакистанското движение и непоколебима преданост към идеалите на новата държава и семейството си. Тя се смята за вдъхновение за поколения пакистански жени и за широк кръг дейци в областта на правата на човека и социалната справедливост.
В нейна чест са наречени множество институции, университети, медицински и обществени заведения, паркове и улици в различни градове на страната. Паметта ѝ се почита чрез биографии, статии и публични прояви, а делото ѝ продължава да бъде тема на изследвания и дебати в Пакистан и извън него.
Смърт
Фатима Джина умира на 9 юли 1967 г. и е погребана с държавни почести. След смъртта ѝ много привърженици и институции отдават признание на приноса ѝ към създаването и утвърждаването на Пакистан, както и към усилията ѝ за социално подпомагане и защита на правата на жените.