Федерико Фелини (роден на 20 януари 1920 г. в Римини, починал на 31 октомври 1993 г. в Рим) е италиански кинорежисьор, считан за един от най-влиятелните творци в световното кино. Филмите на Фелини съчетават спомен, сън и фантазия, характеризират се с богата визуална образност, автобиографични елементи и честа употреба на карнавално-гротескови мотиви.
Биография и ранна кариера
Роден в малкия град Римини, Фелини се премества в Рим, където започва работа като карикатурист и сценарист за списания и радиопредавания. Преди да стане режисьор, той се утвърждава като автор на сценарии и като сътрудник на редица кинотворци. Освен че снима филми, той пише сценарии за радиопредавания, за филми (основно за Роберто Роселини) и пише комични гегове за известни актьори като Алдо Фабрици. Фелини създава и няколко рисунки (предимно с молив върху хартия), често хумористични портрети. Първият му успех е в рисуването на рекламни картини за филми.
По време на фашизма е авангардист, а първите му текстове са за Alleanza Cinematografica Italiana (ACI), продуцентска компания на Виторио Мусолини, син на Бенито, който го запознава с Роселини. През 1944 г., когато фашизмът пада, той отваря магазин в Рим, в който продава тези рисунки. Магазинът е наречен (на английски език) "The Funny Face Shop" и съдържа творби на Фелини и Де Сета, Вердини, Камерини, Скарпели, Майорана, Гуаста, Джоббе, Аттало, Мигнеко (все писатели, режисьори или по друг начин интелектуалци, работещи за италианското кино). През същата година започва участието му във филма на Роселини Roma Città Aperta, заедно с Алдо Фабрици. Фелини участва и в написването на друг филм на Роселини: Paisà. Пише и за други режисьори като Алберто Латуада, Пиетро Герми и Луиджи Коменчини.
Режисьорски дебют и ключови филми
Първият филм, който Фелини режисира, е Lo Sceicco Bianco (1952), с Алберто Сорди, по сценарий на Микеланджело Антониони и Енио Флаяно. По време на снимките на този филм Фелини се запознава с Нино Рота - музикантът, който ще го следва успешно до края на кариерата му.
След този дебют Фелини създава редица знакови творби, които утвърждават уникалния му стил и му печелят световно признание. Сред най-известните му филми са La Strada, La Dolce Vita, 8½ и Amarcord. Тези филми съчетават реалистични и фантастични елементи, поставят акцент върху вътрешния свят на персонажите и често използват символика, свързана с цирка, киното и провинциалната памет.
Сътрудничества и актьорски състав
Фелини е женен за актрисата Джулиета Мазина (1921-1994) от 1943 г. до смъртта си. През 1945 г. му се ражда син, който оцелява само 2 седмици; това е единственото дете на Фелини и Джулиета Мазина. Масина участва в много от филмите му и остава негово водещо творческо присъствие на екрана. Други актьори, с които Фелини често работи, са Марчело Мастрояни, Алберто Сорди и Анита Екберг. Дългогодишното партньорство с композитора Нино Рота е ключово за изграждането на специфичната музикална и емоционална атмосфера в неговите филми.
Стил, теми и приноси
Фелини развива разпознаваем кинематографичен език: сънни и споменни фрагменти, театралност, карнавалообразни персонажи и силни женски образи. Неговите филми често са полубиографични — той смесва лични спомени с митове и фантазии, което води до картини, които са едновременно интимни и универсални. Критиците и историци на киното го определят като майстор на кинематографичната метафора и визуалния разказ.
Награди и признание
През годините творчеството на Фелини е широко признато с множество международни награди и отличия. През 1987 г. получава наградата на Академията на БАФТА за цялостно творчество. През 1993 г. получава награда "Оскар" за цялостно творчество — почетен "Honorary Academy Award" за неговия принос към световното кино.
Наследство
Фелини остава в центъра на академичния и художествения интерес: неговите филми продължават да се изучават и реставрират, а образците, които е създал, влияят върху поколения режисьори, сценаристи, художници и музиканти. Стилът му — съчетание от реализъм и фантазия, от интимно и гротескно — го прави една от най-значимите фигури в историята на киното.
