Набегът на Куантрил (Клането в Лорънс) — Канзас, 21 август 1863

До 1863 г. в Канзас е имало много насилие. Причината е, че хората не са съгласни дали Канзас трябва да разреши робството, или не.

През лятото на 1856 г. първото разграбване на Лорънс поставя началото на партизанска война в Канзас, която продължава с години. Джон Браун е може би най-известната личност, участвала в насилието в края на 50-те години на XIX в., която се е сражавала на страната на аболиционистите или джейхокерите. Въпреки това имало много групи от всяка страна, които се сражавали по време на периода на "кървящия Канзас".

В началото на Американската гражданска война Лорънс вече е обект на насилие в подкрепа на робството. Това е така, защото Лорънс е най-големият град в щата, който е против робството. Това е и мястото, откъдето Съюзът и ястребите започват нападения в Мисури. Първоначално градът и районът около него били много добре подготвени. Те реагирали остро на всички слухове, че в Лорънс може да идват хора, подкрепящи робството. До лятото на 1863 г. обаче това така и не се случило, така че хората не се страхували много и забравили за отбраната си.

Отмъщение за атаките на Jayhawker

Лорънс е бил щаб квартира на група Jayhawkers (понякога наричани "Red Legs"). Те са започнали кампания в края на март 1863 г. Целта им е била да прекратят подкрепата на хората за партизаните на Конфедерацията. Генералът от Съюза Блънт казва, че действията на войниците са били все едно "започнало царство на терора и имуществото на никой не е било в безопасност, нито пък животът му е струвал много, ако се е борил с тях в плановете им да грабят и крадат". Много от лидерите на джейхокерите като Чарлз "Док" Дженисън, Джеймс Монтгомъри и Джордж Хенри Хойт нападат Западен Мисури. Това разгневило както проюждиански, така и просъюзнически настроените цивилни и политици. Историкът Албърт Кастел казва, че бушонджиите под ръководството на Куантрил също са искали да крадат, но основната им причина е била отмъщението.

Оцелелите потвърждават чувството за отмъщение при нападението срещу Лорънс. Алберт Кастел пише, че "всички дами и други, които са разговаряли с касапите на 21 ул.", са казали, че "са тук, за да отмъстят за обидите, нанесени на семействата им от нашите мъже под командването на Лейн, Дженисън, Антъни и Ко". Чарлз Л. Робинсън, първият губернатор на Канзас, е очевидец на нападението. Той казва, че нападението е станало за отмъщение: "Преди този набег всички гранични окръзи на Мисури бяха преживели по-ужасни безобразия (събития) от всякога набега на Куантрил в Лорънс... В Лорънс не е имало изгаряне на крака и мъчения чрез обесване, както в Мисури, нито пък са били издевателствани над жени и деца." Робинсън обяснява, че Квантрил е избрал Лорънс, защото ястребите са нападнали Мисури "веднага след като са [започнали]", а Лорънс е бил "щабът на крадците и техните грабежи".

Квантрил казва, че причината за нападението е "да открадне и разруши града като отмъщение за Осеола". Той говори за нападението на Съюза срещу Осеола, Мисури, през септември 1861 г. Ръководи я сенатор Джеймс Х. Лейн. Силите му разграбват Осеола, дават девет мъже на барабанен военен съд и ги екзекутират.

Разрушаване на женския затвор в Канзас Сити

Често се смята, че срутването на женския затвор в Канзас Сити също е накарало някои хора да се присъединят към атаката. За да се опита да спре партизаните от Мисури в Канзас, през април 1863 г. генерал Томас Юинг-младши издава "Обща заповед № 10". С нея се нарежда всеки, който помага или утешава партизаните на Конфедерацията, да бъде арестуван. Това най-вече означаваше жени или момичета, които са били роднини на партизаните. Юинг изпраща арестуваните в импровизирани затвори в Канзас Сити. След това жените били държани в две сгради, които били или твърде малки, или твърде мръсни. След това били преместени в една празна сграда на булевард "Гранд" 1425. Тази сграда била част от имението на Робърт С. Томас, тъст на Джордж Калеб Бингъм. През 1861 г. Бингъм и семейството му живеят в сградата. В началото на 1862 г. обаче той и семейството му се преместват в Джеферсън сити, когато е избран за ковчежник на Мисури. Бингъм е добавил трето ниво към сградата, за да я използва като ателие.

Най-малко десет жени или момичета, всички на възраст под 20 години, са били затворници в сградата, когато тя се срутва на 13 август 1863 г. и убива четирима души: Чарити Маккоркъл Кер, Сюзън Крауфорд Вандевър, Армения Крауфорд Селви и Джоузефин Андерсън - 15-годишната сестра на Уилям Т. "Кървавия Бил" Андерсън. Няколко дни по-късно Нани Харис умира от раните си. Хората, които не умират от срутването, са Джени Андерсън (ранена при инцидента), Сюзън Ан Мънди Уомакс, Марта "Мати" Мънди, Лусинда "Лу" Мънди Грей, Елизабет Харис (по-късно омъжена за Дил) и Моли Гриндстаф. Тринадесетгодишната сестра на Андерсън, която била заклещена с топка и верига в затвора, получила много наранявания, включително два счупени крака.

Още преди да падне затворът, арестът и планираното депортиране на момичетата разгневяват партизаните на Куантрил; Джордж Тод оставя бележка до генерал Юинг, в която заплашва да подпали Канзас Сити, ако момичетата не бъдат освободени. Набегът на Куантрил срещу Лорънс е планиран преди падането на затвора и дори преди генерал Юинг да издаде "Генерална заповед № 10". Смъртта на роднините на партизаните от женски пол обаче кара нападателите да искат да убиват хора още повече по време на нападението.

Човек от Хеспер на име Хенри Томпсън се опитва да избяга в Лорънс, за да съобщи на хората там, че предстои нападение. Той успял да пробяга целия път до Юдора, преди да се умори. Непознат мъж, който се возел на каляска, се натъкнал на Томпсън, за да го попита дали има нужда от помощ. Томпсън му казал, че е избягал целия път от Хестър и че трябва да предупреди Лорънс. Томпсън и мъжът успели да накарат няколко души от Юдора да отидат в Лорънс, за да предупредят за нападението. Те обаче закъснели твърде много.

Около 450 партизани се приближават до Лорънс малко след 5 ч. Един от първите загинали е пасторът Самюъл С. Снайдър. Той бил навън и доял кравите си, когато партизаните го застреляли. Първата им цел била да стигнат до Елдридж Хаус - голям тухлен хотел в центъра на Лорънс. Те придобиват контрол над сградата (която става щаб на Куантрил по време на набега). След това хората на Куантрил се разделят на по-малки групи, които се разпръскват из целия Лоурънс. През следващите четири часа нападателите разграбват и опожаряват 25 % от сградите в Лорънс. Те опожаряват всички предприятия с изключение на две. Разграбили са повечето банки и магазини в града. Убиват повече от 150 души. Всички жертви са мъже и момчета. Според някои източници са убити 183 души. В един източник от 1897 г. се казва, че сред загиналите са 18 от 23 необучени новобранци в армията. Към 9 ч. сутринта нападателите напускат Лорънс.

Кметът Джордж У. Коламор се скрива в семейния кладенец, за да не го намерят партизаните. Въпреки това те подпалват къщата му и той умира от дима. След клането един приятел на Коламор на име Лоу влиза в кладенеца, за да го намери. Въжето, за което се държал, се скъсало и той също умрял в кладенеца.

Няколко групи партизани идват в къщата на съдията Луис Карпентър. Те му взели всичко, което притежавал, но той ги убедил да не го убиват и да не палят къщата му. Друга група партизани дошла и го попитала откъде е. Той казал, че е от Ню Йорк. Един от партизаните казал: "Вие, нюйоркчаните, сте тези, които вършите всички пакости". Когато партизанинът извадил револвера си, за да застреля Карпентър, Карпентър избягал обратно в къщата си. Партизаните го преследват в къщата му, на горния етаж, а след това отново на долния, като стрелят по него. Карпентър изтичал в мазето, но бил окървавен. Намерили го, партизаните го преследвали навън и го застреляли. Съпругата му Мери използвала тялото си, за да го защити. Един партизанин я заобиколил, за да намери място, където да стреля под нея. Той вдигнал ръката ѝ и насочил револвера си под нея. Той стрелял с пистолета си така, че тя да види как куршумът влиза в главата на Карпентър. След това партизаните подпалили къщата. Сестрата на съпругата му обаче успяла да спре пожара.

Джордж Бърт стоял до една ограда, когато към него се приближил партизанин. Партизанинът поискал всичките му пари. Когато Бърт дал на партизанина джобната си книжка, той я взел с една ръка, а с другата застрелял Бърт.

Един германец на име Филип Албах бил болен и лежал в леглото. Партизаните поискали от семейството да освободи къщата, за да могат да я изгорят. Семейството изнесло Албах навън върху матрак и го положило на двора. Когато партизаните излезли от къщата, те го убили на леглото.

Преподобният Хю Дън Фишър се опитва да избяга от дома си заедно с двамата си сина. Фишър е болен и не може да избяга. Той се върнал в къщата си и се скрил под стълбите в мазето. Когато в къщата влезли някакви партизани, те поискали от съпругата му Елизабет да им позволи да надникнат в мазето. В тъмнината те не могли да видят Фишър. Когато си тръгнали, те запалили къщата и я гледали как гори. Надявали се, че ако Фишър се крие вътре, той ще избяга навън, за да могат да го убият. Елизабет покрила Фишър със стара рокля и килим и го изнесла от къщата. Тя го покрива с килима и роклята, за да изглежда, че просто се опитва да спаси вещите си от огъня. Фишър се скрил под килима, докато партизаните не си тръгнали и всички от семейството останали живи.

Нападателите искали да си отмъстят, затова имали списък с хора, които искали да убият, и сгради, които искали да опожарят. Джеймс Х. Лейн бил начело на списъка. Лейн е военен лидер и поддръжник на "Джейхоукърс". Лейн успява да избяга, като бяга през царевично поле, облечен в нощната си риза. Джон Шпеер е един от най-големите политически поддръжници на Лейн. Лейн е вкарал Шпеер във вестникарския бизнес. Спиър също е бил в списъка. Чарлз Л. Робинсън, първият губернатор на Канзас и аболиционист, може би също е бил в списъка. Той обаче не е бил убит.

Мнозина смятат, че решението на Куантрил да убие млади момчета е много лоша част от нападението. Обикновено се смята, че Боби Мартин е най-младият загинал. Според някои разкази за нападението той може да е бил само на десет-дванадесет години, но според други е бил на четиринадесет години. Повечето източници твърдят, че е бил облечен с униформа на войник на Съюза или с дрехи, направени от униформата на баща му, но други казват, че е държал мускет и патрони. Повечето от партизанските бойци на Куантрил са били тийнейджъри. Един от най-младите е Райли Кроуфорд. Той бил на тринадесет години, когато майка му го завела при Куантрил, след като войниците на Съюза застреляли съпруга ѝ и опожарили дома ѝ.

Вестник "Канзас Стейт Джърнъл" е първият вестник в Лоурънс, който продължава да излиза след атаката. Първият им брой излиза на 1 октомври 1863 г. В него се казва, че всички предприятия в Лорънс са били ограбени; всички предприятия с изключение на пет са били опожарени; всяка къща в Лорънс е била ограбена; 160 мъже и момчета са били убити. На 23 август 1863 г. във вестник "Leavenworth Daily Conservative" се казва, че партизаните са нанесли щети за 2 000 000 долара и са откраднали пари за 250 000 долара.

Клането в Лорънс е едно от най-кървавите събития в историята на Канзас. Плимутската конгрешанска църква в Лоурънс не е разрушена, но много от членовете ѝ са убити. Също така много от документите ѝ са унищожени.

Ден след нападението някои от жителите на Лорънс линчуват Томас Корлу, член на набезите на Куантрил, който все още се намирал в Лорънс. Те вярвали, че той е шпионин. Обесили го в хамбар на улица "Масачузетс".

След нападението Куантрил превежда хората си на юг в Тексас за зимата. През следващата година обаче нападателите се разпадат като група. Те не успели да постигнат подобни успехи. Куантрил умира от раните, които получава в Кентъки през 1865 г. По това време от него са останали само няколко поддръжници. Франк Джеймс и по-малкият му брат Джеси Джеймс били някои от неговите поддръжници.

След нападението на Куантрил Съюзът построява множество военни постове на планината Оред. Те са построени, за да помогнат за охраната на възстановения град. В Лорънс обаче не се случват повече нападения и тези фортове са премахнати.

• Бушвакинг, вид партизанска война, използвана често по време на Американската революционна война, Американската гражданска война

• Алберт Е. Кастел. Гражданската война в Канзас: (1997 г.)
• Алберт Е. Кастел. Уилям Кларк Куантрил: неговият живот и време (1999) търсене на откъси и текст
• Томас Гудрич, "Кървава зора: историята на клането в Лорънс" (1992 г.)
• Пол И. Уелман. Династия от западни разбойници (1961). (Върху формирането на граничните войни между Канзас и Мисури за следвоенните западни разбойници, по-специално бандата на Джеймс и Янгър.)
• Ричард Ф. Съндървирт, "Изгарянето" на Осеола Мисури" (2007 г.)